Дарко Тасевски: Левски скоро ще тръгне нагоре

Дарко Тасевски е роден на 20 май 1984 г. в Скопие. Има македонско и българско гражданство. Кариерата му започва в „Цементарица“ и минава през „Вардар“ и украинския „Металург“ Запорожие. Играе за „Левски“ от 2007 до 2012 г. Вдига последната титла в клубната витрина през 2009 г. След сезон и половина в израелския „Ирони“ Кириат Шмона облича екипа на тайландския „ Банкок Глас“. Женен е за Мис България 2010 Ромина Андонова. Имат две деца - Дария и Давид.

- Как и къде посрещнахте празниците?

- По Коледа бях в Тайланд и започнах подготовка с „Банкок Глас“. Прибрах се в България малко преди Нова година, а скоро с жената и децата летим обратно за Банкок.

- Изпращате щастлива година и в професионален, и в личен план. Спечелихте Купата на Тайланд и се роди синът ви Давид.

- Малкият е вече на седем месеца, да е жив и здрав. Това е и най-прекрасният момент за мен през 2014-а. Естествено, че и футболът ми донесе удоволствие. Този трофей е първи в историята на клуба и направи феновете ни изключително щастливи.

- Футбол и Тайланд - доста екзотична комбинация. Как ви се отразява?

- Когато пристигна предложението, имах доста резерви. Но после останах учуден от условията, които са като в Западна Европа, и от любовта на хората към играта. С удоволствие бих продължил договора си, който е за още един сезон. Ще остана, докато мога. Уважават ме и ценят качествата ми. Да, нивото на футбола е по-ниско, но се

инвестират много пари

привличат се все по-качествени чужденци. Всеки клуб има право да картотекира петима легионери. Наскоро „Банкок Глас“ взе бивш австралийски национал, при нас играят още намибиец, бразилец. Става дума за качествени футболисти с богат опит. На всеки мач идват по 40 000 зрители, което рядко се случва на Балканите. Удоволствие е да играеш пред пълни трибуни.

- Разпознават ли ви по улиците?

- Да, често се случва. Изненадан съм, защото Банкок е с население 12 милиона души. Чувството е приятно. Надявам се и новата година да е успешна за мен.

- С кое ви беше най-трудно да свикнете?

- Много е горещо и влажно. Дори не се налага да загряваш на терена (смее се). Храната също ми беше странна и първоначално загубих доста килограми. След два-три месеца при мен дойде и Ромина, започнахме да си готвим сами и нещата се нормализираха. Всяко начало е трудно. Вече свикнахме и се чувстваме чудесно. Клубът ни подсигурява жилище, автомобил. Банкок е прекрасен град, приятен е за разходки. Разполагаме с достатъчно свободно време след мачовете и често посещаваме островите, които са много красиви. Все пак Тайланд е сред най-популярните туристически дестинации в света, а ние сме там през цялата година.

- Как се справяте с две малки деца на другия край на света?

- През повечето време сме сами, но усилията си струват, щом ги видиш как се усмихват. В една стая съм с Дария, а Ромина гледа Давид. Не е спала вече доста време.

- Да очакваме ли фамилията да се разрасне?

- Ромина иска още деца. И защо не? Но точно сега е трудно и трябва да мине малко време. Поне две години.

- Успявате ли да гледате мачовете на „Левски“ и как преживявате кризата?

- Като всеки левскар - а аз се имам за такъв след пет години на „Герена“, следя какво се случва с отбора. Доколкото зная, „Левски“ никога не се е намирал в толкова тежка ситуация. Натрупа рекорден брой загуби в рамките на една година. Чувам се, а при възможност и се виждам с хората в клуба. Зная колко им е трудно. Странно е, че футболистите не си получават заплатите по няколко месеца. При моя престой нямаше и ден закъснение. Надявам се нещата да се оправят, защото на „Левски“ не му отива да е в такова положение. Да падаш по пет-шест пъти за сезон на „Георги Аспарухов“... не знам.

- Как си обяснявате този срив?

- Със сигурност влияе голямото текучество на играчи, треньори и директори. Не бива да има радикални промени след всяка загуба. Но най-важният фактор е липсата на пари. Без средства няма качествени футболисти. „Лудогорец“ е добрият пример - разполага със сериозен бюджет, купува добри чужден­ци и резултатите са налице. Дано сега Стойчо Стоев получи шанс да работи на спокойствие в „Левски“. Нужно е време. Който е бил при „сините“, знае колко трудно се играе там. Очакванията са високи, след всеки слаб мач критиките са жестоки.

- Бившият ви съотборник и добър приятел Георги Иванов-Гонзо се нагърби с трудна задача. Ще се справи ли?

- Отвсякъде го нападат, което е необяснимо за мен.

Лесно е да плюеш отстрани

Който добре познава Гонзо, знае, че е мъжкар и иска най-доброто за „Левски“. Убеден съм, че при него клубът ще се стабилизира и ще тръгне нагоре.

- Виждате ли и добри футболисти на „Герена“?

- Двамата испанци - Бедоя и Аниете. Разбира се, и Владо Гаджев, който е на високо ниво за България. Играл съм с Георги Сърмов, Веселин Минев - мъжки момчета, които могат да дадат още много. Но са нужни поне три-четири добри попълнения.

- Дарихте средства за организацията на юбилея през май и явно обичате „Левски“. Ще се върнете ли един ден?

- Който е бил в този отбор, мечтае да се върне. Обстановката и феновете са страхотни. Особено когато нещата вървят. За мен ще е удоволствие пак да облека синия екип, но вече съм на 30 години и най-важно е да обезпеча финансово семейството ми. Ако ме потърсят след година-две, защо не?

- Любимият ви миг на „Герена“?

- О, толкова са много. Титлата през 2009 година, победите в Лига Европа и над ЦСКА... Когато ми стане скучно или ми домъчнее за „Левски“, гледам записи от стари мачове. Направо настръхвам.

Цветан Баяслиев, "Преса"

Следвай ни: