Саша Старович: От 8-годишен обичам да забивам топката

Още преди четири години доминираше класацията за най-добър реализатор. И още преди четири години топките му вдигаше Даниеле Сотиле. Саша Старович, сръбският диагонал на Топ Волей (Латина), има навика да бъде първи и през този сезон също е начело, като води класацията за най-добър реализатор в италианското първенство от самото начало на сезона. До момента има 217 точки, но това не го интересува особено.
"Моята идея за спорт е простичка. Всеки си има позиция и трябва да дава най-доброто за това, което се иска от него. От мен се иска да правя точки и просто трябва да съм готов, когато получа топката, за да печели отборът ми и толкова. Единственото истинско класиране е това в шампионата, всичко останало е просто статистика", коментира като истински майстор по скромността Саша Старович.
Ако го видите на терена, изглежда като гигант от лед, който не успява да се радва. Но това е грешна представа, защото има сърце и в неделя след чудесната победа в Мачерата срещу шампионите, радостта му избухна в прегръдка със съотборниците си.
"Голямо удовлетворение, но победата в неделя не бе чудо. Разбира се, възползвахме се от това, че те имаха мач в Шампионската лига и по-точно се възползвахме от тяхната психическа умора. Но е и вярно това, че ние излезнахме на терена устремени да правим точки и го демонстрирахме още от първите сервиси", продължава Старович.

- Но вие успяхте да спечелите в Пала Фонтескодела, където никой не бе побеждавал Лубе от почти две години?
- Мачерата е сред фаворитите за титлата и нашата победа и най-вече начина, по който достигнахме до нея, показва, че сме голям отбор. И преди всичко голям колектив с голям треньор. И можем да направим нещо голямо през този сезон.

- Може би започвайки от Купата на Италия?
- Убеден съм или, казано по друг начин, съм уверен, че ще дадем максимума, за да продължим колкото се може по напред.

- Дори на четвъртфиналите да ви се наложи да играете като гост?
- Но точно като гост до момента показахме най-силното си представяне.

- Тайната?
- Упорит труд и много взаимно доверие. И успяваме да сме концентрирани и много мотивирани.

- Кой ти предаде тази мотивация за волейбола?
- Моите по-големи сестри, които играеха волейбол и на осем години ме водеха в залата. Още тогава имах някой и друг сантиметър повече от останалите ми връстници и от самото начало ми допадна да забивам топката на земята. Сестра ми Саня, която е с пет години по-голяма от мен, играеше осем години в националния отбор на Сърбия, а в момента се състезава за турския Бешикташ (Истанбул).

- Семейство от шампиони?
- Беше невероятно да бъдем заедно на Олимпийските игри в Лондон - тя с женския национален отбор, а аз - с мъжкия. Мисля, че става дума за рекорд.

- Като рекорда с точки, които отбелязваш?
- Да играя с разпределител като Сотиле е лесно, защото той е шампион. Играем наизуст и той знае как да ми вдига най-добре. Но моят рекорд е във всекидневния живот, в отношенията ми с останалите и в уважението на другите, както и в споделянето на радостите и болките. И именно поради тази причина продължих и със следването и се дипломирах в специалността Икономика. Не само като допълнителна възможност за работа след време, но преди всичко, за да израстна като човек и гражданин на света. Защото именно в живота търся моя рекорд.

Пиетро Антонели, "Гадзета дело Спорт" 

Превод: BGvolleyball.com