Ла Лига вече е твърде лесна за Кристиано и Меси

Ла Лига вече е твърде лесна за Кристиано и Меси

Това газене на седмични начала от страна на Кристиано Роналдо и Лионел Меси срещу съперниците в Ла Лига – колкото и забавно да е – трябва да бъде поспряно. Трябва, за да не бъде лишен от своето достойнство испанският футбол, превръщан от двамата маестрос в някакво подобие на баскетбол.

Не приеха ли твърде много клубове от Примера фаталистично дуопола Роналдо – Меси? Дали вече не гледат на срещата с тях като неизбежната си болка през сезона? Цифрите са такива, че човек се чуди дали защитниците в лигата не виждат голаджиите на Реал Мадрид и Барселона като недосегаеми. Сега поне те знаят как се чувства бикът, когато излезе на арената.

При всяко положение, статистиките са първо вълнуващи и после тревожни. Хеттрикът на Роналдо срещу Селта в събота счупи поредния рекорд. Самоназовалият се CR7 вече има три или повече вкарани гола в 23 мача в Примера, биейки 22-та на Алфредо Ди Стефано и Телмо Сарра, чийто пък рекорд за общ брой попадения в историята на Ла Лига бе счупен от Меси преди две седмици.

Пак срещу Селта португалецът стигна до 201 гола в 178 шампионатни срещи, както и до 150 в 132 на “Сантиаго Бернабеу”.

Световният №1, както сочи анкетата за “Златната топка”, обаче още не е иззел главната роля в Каталуня. Този сезон Меси задмина Раул в голмайсторската листа в Шампионската лига и Сарра в тази в Примера.

Трети хеттрик, снощи в дербито с Еспаньол, в рамките на четири мача изстреля аржентинеца над кота 400 за попадения с екипа на Барса. Те са разпределени така: 256 в Ла Лига, 29 за Купата на краля, 74 в ШЛ, 10 за Суперкупата на Испания, едно за Суперкупата на Европа, 4 в световното клубно първенство и 29 в контролни двубои.

Тези цифри преобръщат футбола. Намираме се в златна ера за онези, които ценят изумителната техника, всеотдайността на терена, харизмата на спортиста и неспирното чупене на рекорди. Бедна душа е онази, която се оплаква от появата на нови превзети висини, съпътстваща всеки нов кръг в испанското първенство. Почти всеки гол носи дъх на удоволствие на публиката – било заради градежа, било заради завършека на атаката.

Футболът обаче не е направен, за да бъде така лесно доминиран, и не се предполага нападателите да бележат голове с такава висота. Това сочи към колективно издигане на бялото знаме от отборите извън Голямата двойка, както и към огромно съсредоточаване на талант към Реал Мадрид и Барселона за сметка на конкурентите.

Треньор на по-малък испански отбор може да прекара цяла седмица в изготвяне на защитна стратегия за задушаване на Роналдо. Дори и тя да сработи, което е малко вероятно, богатството от ресурси вероятно ще отвори портата пред Карим Бензема, Гарет Бейл, Иско или Хамес Родригес.

Меси, който вече е подкрепян от Луис Суарес, освен от Неймар, никога не е протягал ръцете си, за да бъде закопчан с белезници. Той може да атакува от половин дузина позиции и приспособява играта си според обстоятелствата, така че проблемът никога не е просто да спреш един изумителен талант. И все пак неравностойността в испанския футбол изглежда наистина нелепа, въпреки изключителните усилия на Атлетико Мадрид.

В Премиър Лийг често се случваше Тиери Анри, Кристиано Роналдо и Луис Суарес да изглеждат невъзможни за спиране от по-слабите отбори. Тримата дори унижаваха доста защитни четворки.

При все това никога не се случваха на седмични начала нито тези унижения, нито размяната на счупени рекорди между тези футболисти с индивидуално величество. Класата им не се съчетаваше с такова огромно надмощие на клубовете им на пазара, която съвкупност да направи работата на средния защитник в ПЛ до голяма степен безнадеждна.

Дано Роналдо и Меси никога не западнат! Нека продължаваме да се усещаме благословени при всяко споменаване на техните имена! Сега обаче всеки техен мач е един хоум рън. Брилянтността изисква контрабалансираща сила, за да бъде точно измервана. Такава сила в Испания липсва.

Пол Хейуърд, “Дейли Телеграф”

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти