Според мен всичко идва от кризата и от финансовите възможности на клубовете. С бизнеса в цялата държава е така и волейболът не може да е изключение. Това са частни клубове и се издържат от спонсори. Отборите нямат възможност да се подкрепят с някои играчи от чужбина. Преди имаше някакви пари, които се движеха в клубовете. Сега в клубовете много трудно могат да накарат младите да влязат в залата да тренират, защото там е студено. По закон федерацията не може да спира хора, които искат да работят, защото да играеш волейбол в чужбина е работа и не можем да спрем това свободно движение на хора. Има само международни правила, според които до 21 г. не можеш да излизаш, но винаги има вратички. Ние дори трябва да се радваме, че все още има наши играчи, към които има интерес от чужбина, защото от ден на ден хората ни в чужбина намаляват. Преди федерацията определяше трансферните суми на играчите, а сега те са по правилник на FIVB. Федерацията прибира само част от сумата, а след това клубовете се разбират за трансфера. Иначе нивото на първенството според мен е около средното за съвременния волейбол. Има 4-5 клуба с почти изравнени възможности, което, макар и на по-ниско ниво, прави първенството интересно.
Боре Кьосев, член на УС на БФВ
"7 дни спорт"