Петте ранни характеристики на треньора Невил

На 2 декември Валенсия направи едно от най-шокиращите треньорски назначения на всички времена, поставяйки Гари Невил на своята пейка. След години като много успешен играч и телевизионен анализатор в Англия, изненадващото му преместване в Испания предизвика куп интригуващи въпроси. Та какъв точно тип треньор става Невил? Ето пет неща, които вече научихме за неговата работа.

1.ГРАДЕЖ НА ИГРАТА ОТ ЗАЩИТАТА

Ранна мания на Невил във Валенсия е постигането на изчистен градеж на играта от задни позиции – още от вратаря – с игра по земя, а не с дълги топки и въздушни единоборства 50-50.

Това се видя от първия мач срещу Лион, когато новият наставник избра да постави Дани Парехо като плеймейкър от дълбочина в схема 1-4-3-3 вместо като по-изтеглен напред халф като при предишните треньори. Доста от характеристиките на Парехо съвпадат с ролята на пивота: добър е в създаването на ъгли за подаване и се обръща рязко, за да се освободи от топката; освен това може да променя посоката на градежа на атаката заради умението си да подава на различни разстояния.

Имаше обаче и спънки. Настоятелността на Невил да се подава още от вратаря значи, че централните защитници трябва да са постоянни и точни в пасовете си, а засега това не е така. Срещу Хетафе в Ла Лига бяха допуснати куп грешки от Емен Абденур по отношение на силата на подаванията му. При един такъв случай той предаде топката в своята защитна третина и само след един пас мадридчани вкараха гол.

Друг проблем е, че макар да е добър технически, Парехо не е най-здравият полузащитник. Невил опита да поправи този минус в мача с Баракалдо за Купата на краля, като премина от 1-4-3-3 към 1-4-2-3-1 с поставянето на опорния халф от академията Уилфрид Заибо за допълнителна протекция. Експериментът сработи добре, тъй че наставникът може да съживи идеята за двама пивоти в бъдеще.

2. БЪРЗИ ПРЕХОДИ

Невил говори открито за любовта си към отбори със светкавични преходи защита – атака, цитирайки Борусия (Дортмунд) на Юрген Клоп и Байерн (Мюнхен) на Юп Хайнкес като примери. И вече виждаме тяхното влияние в действие. Привлекателността на този стил на игра е проста: съперникът вероятно ще има играчи извън позиция, когато позволи негова атака да бъде спряна; така, ако топката бъде използвана правилно в този момент, пътят към вратата следва да е по-чист.

Когато сработи, този метод за нападение е блестящ. В първия мач за купата с Баракалдо първият гол дойде след спечелена топка в противниковата половина, а после само след три бързи подавания се стигна до спасен удар и резултатна добавка от Санти Мина. Още една акция от три паса след отнета топка създаде и второто попадение.

Все пак Баракалдо е третодивизионен отбор и по-силните съперници обичайно затрудняват повече бързите преходи. Това се случи и в двата първи мача на Невил в Примера срещу Ейбар и после Хетафе. Тогава неговият тим бе така вманиачен да атакува на скорост, че избързваше с последния пас и така предаваше топката на опонента. Ако ще побеждава на най-високото ниво, Валенсия не може винаги да опитва да форсира прекия подход – нужни са и периоди на търпелива игра. Невил засега не успява да напипа този баланс.

3. ЗАЩИТАВАНЕ ВИСОКО ПО ТЕРЕНА

В първото си интервю след назначението новият треньор обясни, че иска неговите отбори „да пресират и да печелят топката възможно най-високо по терена”. На практика излезе по-трудно отколкото на думи.

В първия мач на Невил на „Местайя” срещу Лион „лос че” често страдаха от хаотичното си пресиране. Един от играчите натискаше да спечели топката, но другите не го следваха и улесняваха Лион да създаде числени преимущества след преминаването на самотния гонител.

Оттогава пресингът на тима не се е подобрил значително. И Хетафе, и Ейбар съумяваха с лекота да избягат от опитите да им се отнеме топката, а и дори нискоразредният Баракалдо предизвика две спасявания от Мат Раян в първите 12 минути – толкова отворен бе пътят към вратата. „Лос че” далеч не пресират с достатъчна точност и ако треньорът им иска да има успехи този сезон, ще трябва да поправи този недостатък бързо.

4. КЛЮЧОВА РОЛЯ ЗА ФЛАНГОВИТЕ ИГРАЧИ

Един от ранните позитиви при Невил е използването на фланговите играчи, пък и той показа готовност да експериментира, за да отключи техния потенциал.

Един от примерите е преместването на десния бек Жоао Кансело като дясно крило: след колеблив първи мач на новия пост последва майсторско представяне и по двете крила във втория. Срещу Хетафе Кансело разнообразяваше атаките си между залепване за тъчлинията и бързи бегове зад защитната четворка, като така помагаше да се разпъне игровото поле и по хоризонтала, и по вертикала, за да се създаде пространство за неговите съотборници. Завършващият му пас също ще да е задоволил треньора, тъй като центрира от дълбочина за първия гол и пусна премерен извеждащ пас към другата страна с огромна заслуга за втория.

Заедно с Кансело на фланговете впечатлява и Санти Мина, вкарвайки два гола в три мача под ръководството на новия наставник и показвайки умно движение без топка в последната третина, за да осигури редовно вариант за Дани Парехо да разтегли играта от дълбочина. Няма съмнение, че крилата ще са ключови в треньорския подход на Невил, както и че вдъхновението идва от прекараното време в Манчестър Юнайтед.

5. ДОВЕРИЕ КЪМ МЛАДОЦИТЕ

Може би неизненадващо предвид формирането си при Алекс Фъргюсън, Невил избра да гласува доверие на младоците като решение на кадровите проблеми в състава си.

Досега той е използвал трима юноши от клубната академия: вече споменатият Заибо дебютира срещу Баракалдо и изигра пълните 90 минути, докато плеймейкърът Фран Вийялба и бранителят Ибрахим Диало също се появиха в игра в този мач през второто полувреме. Англичанинът заяви, че ще настоява тримата младежи да продължат да тренират с първия отбор в следващите седмици, а Заибо и Вийялба вече бяха на пейката в Примера срещу Хетафе.

Тъй като един от помощниците на наставника е бившият треньор на тима за юноши до 19 години Мигел Анхел Ангуло, Невил има безценно познание върху всичко в академията и изглежда, че ще се възползва от този ресурс. Фърги несъмнено би одобрил това.

Лий Роудън, „FourFourTwo”

Следвай ни: