- Не е обичайно да имаме чак толкова дълъг маратон. За мое щастие имах малка пауза и време да почина и да хапна, защото жребият определи да чакам съперника си от другия плейоф. Докато играеха Лаграф и Гири, аз успях да се освежа и да презаредя батериите. Така че бях в добро състояние в края на турнира. В нашия спорт се случва да играеш дълги партии и надпревари, трябва да си готов за всичко.
- Имате ли програма и за физическа подготовка, освен шахматната?
- Разбира се, без това не може. В дни като днешния тази подготовка оказва голямо влияние и прави разликата в дългия маратон от партии.
- Знаем, че освен фитнеса, сте запален и по други спортове. Защо избрахте шахматът като дете, казвал сте, че играете добре футбол, а и не само... Кога разбрахте, че призванието и талантът ви е точно в този спорт?
- Много рано. Имах огромни интереси към шахматът, към историята, големите играчи. Когато започнах да побеждавам съперници на моята възраст, а и доста по-големи от мен, вече усещах, че съм добър. Но и до днес не спирам да се изненадвам, че нещата се развиха чак толкова добре за мен в шаха.
- И все пак... футболът е любовта на всяко момче. Не ви ли се иска да играете за любимия ви Реал Мадрид?
- Не, реалист съм и знам кое в живота е възможно и кое не. Да, определено имам самочувствието, че играя добре футбол. Но всъщност никога не съм имал дилема – шахматът е единственото нещо, което мога да правя професионално. Това е реалността.
- Въпрос за почитателите на този спорт в България. Веселин Топалов е друго голямо име в шахмата за новия век. Както и ваш голям съперник през годините, в които вървяхте към върха. Какво е мнението ви за него като състезател, а и извън света на шаха?
- Да, познаваме се отдавна. И мисля, че се разбираме доста добре. Добри колеги сме, когато става дума за спорта. Имали сме страхотни битки, много от тях с решително значение за отделни турнири или на световни първенства. Мисля, че ме е побеждавал четири пъти досега. А може и да са повече дори... Но аз съм печелил повече партии, в това съм сигурен. Тук в Лондон имах предимство, но срещу него никога не е лесно да победиш. Топалов е един от най-интересните играчи в шахматния елит. Винаги се бори до последно и никога не играе за реми. Търси победата. Винаги е интересно срещу него.
- Една от първите ви паметни победи, когато бяхте съвсем млад, дойде точно срещу Топалов в София през 2008-а на турнира МТЕЛ Мастърс. Помните ли онзи мач, както и целият турнир, който сякаш ви изкара на голямата сцена?
- Да, тогава наистина победих Топалов, но после загубих финала от Алексей Широв. А щом не съм спечелил турнира, за мен това е разочарование. С това и ще запомня турнира. Но имате право и за важността на победата ми над Веселин. Тогава той бе номер едно в света, а аз съвсем млад. Много голяма стъпка бе за мен.
- Вие бяхте наричан Детето-чудо, Вундеркинд, Явления – когато на 13 години станахте гросмайстор и побеждавахте утвърдени играчи. Днес сте номер едно в света. Но колко от потенциала ви сте изпълнил и какво още можете да постигнете?
- Мисля, че мога да науча много неща и да се подобря сериозно. Ако трябва да съм честен с вас, в последните месеци, а може би и през цялата година, нивото ми не бе особено добро. Признавам си, че е така. Щастлив съм, че в края на годината в Лондон си върнах някаква форма и успях да победя. Това е добра основа да поема по победния път и през следващата година. Надявам се да се случи точно така. Определено в играта ми има още доста място за подобрение.
- Чувствате ли се звезда? Снимате реклами, лице сте на шаха, което не е типично за този спорт...
- Аз обичам спорта. Останалото са неща, които вървят успоредно с това в модерния свят. Не размишлявам сериозно над тях, концентрацията ми е нужна за партиите срещу съперниците.
- Да излезем за малко от рамките на шахматната игра. Какво ви прави щастлив, какво ви кара да се усмихвате? И какво ви ядосва в живота?
- Ха, това е интересно. Не се замислям много за такива неща... Но да – ето какво. Семейството ми ме кара да съм спокоен и щастлив. Когато съм с тях, аз съм добре и усмихнат. Те са невероятна подкрепа за мен от ранна възраст. Какво ме ядосва и изнервя? Бесен съм, когато загубя. На каквото и да е, не говоря само за двубоите по шах. Не обичам и не приемам да бъда побеждаван.
- Трудно ли е да имате нормално детство и младост, когато сте шахматен суперталант, спортна звезда и световен шампион още от ранна възраст?
- Когато съм си у дома всичко е наред. Като дете не съм бил встрани от игрите и събиранията на другите в квартала. Никой не ме е приемал за странен заради това, че играех шах. Всъщност, за нивото на реклама и медийни изяви около мен, нещата са съвсем нормални в живота ми.
- Ще ви видим ли скоро в София?
- Дано, стига да има добър турнир на най-високо ниво. Когато бях във вашата столица ми хареса да се разхождам по улиците и да разглеждам. Защо да не го направя пак? Но времето ще покаже, в професионалния спорт прогнозите са трудно нещо.