Легендарният капитан на Милан Паоло Малдини заяви, че вицепрезидентът на "росонерите" Адриано Галиани е голям ръководител, но познанията му по чисто футболните въпроси са малки. Петкратният европейски шампион с отбора от Милано призна, че не се е чувал с клубния президент Силвио Берлускони от деня на своя последен мач през 2009 г.
"Хората все още ме наричат Паолино, защото започнах да играя на 16 години. Вече съм на 47 години и времето си върви. Остарявам и аз. Кога съм губил спокойствието си като футболист? Бих казал, че това стана след световното първенство през 2002 г. Тогава се почувствах много зле от отношението на пресата. Иначе винаги съм усещал подкрепа от страна на колегите. Спомням си една пресконференция, на която един журналист ме попита дали не играя в националния отбор с препоръка. Аз си тръгнах. По-добре да ми бяха казали, че играя слабо. На прощалния ми мач през 2009 г. се случи нещо, което не очаквах (бел. авт. - освирквания от страна на най-верните привърженици на Милан). Никой от клуба обаче не изказа становище, не взе отношение. Това не беше хубаво. Може би това остави отпечатък върху кариерата ми", сподели Малдини.
"Когато бях млад, реагирах веднага без да броя преди това до десет. С времето човек се учи. Имах проблеми с Фабио Капело. Той е човек, с когото е преминала голям част от кариерата ми. В последната година, когато бяхме заедно в Милан (бел. авт. - 1997/98), се скарахме. Почти се сбихме. Капело изгуби уважението ми, а от своя страна той вярваше, че аз съм го предал. Но не беше така, аз просто го намразих в продължение на няколко месеца. След това нещата отминаха с времето. "Скуадра адзура"? Срещу Южна Корея през 2002 г. знаех, че това би могъл да бъде последният ми мач за Италия. Така и стана. Чувствах се зле, но през 1994 г. бях на косъм от световната купа. Нямам право обаче да се оплаквам, имах прекрасна кариера. Сега вярвам в отбора на Антонио Конте. Той свърши огромна работа начело на тима", продължи легендарният защитник.
"Синиша Михайлович? Не е лесно да дойдеш в отбор като Милан с толкова славно минало. Не смятам, че решенията на ръководството да назначи треньори без опит бяха правилни. Намирам, че бе доста рисковано, независимо, че Кларънс Сеедорф постигна впечатляващи резултати. Имаме нужда от силен елемент и мисля, че Михайлович е такъв. Навремето имахме успех, защото всеки в Милан знаеше ролята си и уважаваше ролята на другите. Сега ми се струва, че това не е точно така. Много по-лесно е да казваш на хората, които обичаш, че са красиви и добри. Така обаче не им помагаш. Критичната ми позиция по отношение на клуба е продиктувана от любов към Милан. Така е", каза още юношата на "росонерите".
"Когато се запознах с Берлускони, аз срещнах един гений. За някои неща той бе изпреварил другите хора с цяло десетилетие. Усмихвахме се, когато ни казваше, че иска да изгради най-добрия отбор на света. След това обаче спечелихме всичко. Сега времената са различни, инвестициите не са същите. С Адриано Галиани никога не сме имали разногласие. Просто различни мнения и гледни точки. Аз бях капитан, а той директор. Обаждали са ми се Леонардо, Алегри, Сеедорф, Барбара Берлускони. Ако имам възможност да дам нещо на клуба, който ми даде толкова много, ще бъда щастлив. Нещата обаче трябва да решавам аз. В Милан нещата се решават от Силвио Берлускони. Всъщност не съм се чувал с президента от много години. Може би от деня на моя последен мач. Смятам Галиани за голям ръководител, но му липсват чисто футболни познания. Според мен той трябва да има подкрепа в процеса на работа от футболен човек. Такъв беше Ариедо Брайда", добави Паоло.
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.