Единствената ни плувкиня с покрит норматив "А" за олимпиадата в Рио де Жанейро Нина Рангелова се впусна в едно от най-големите предизвикателства в живота си - участие в конкурса за красота "Мис България в САЩ", който се проведе в Чикаго. Целта й беше да събере колкото може повече пари за подготовката си за игрите, а това можеше да се случи само ако се класираше на едно от първите 3 места в надпреварата. Нина не успя, но пък разказа пред "7 дни спорт" какво преживяване беше за нея този конкурс и как ще се подготви за олимпиадата.
- Разкажи какво преживяване беше за теб конкурсът "Мис България в САЩ"? Каква беше подготовката ти за това ново приключение?
- Със сигурност нещо ново и беше голямо предизвикателство за мен. Също така беше много странно да се чувствам жена за цели 3 дни. Имам предвид, че имах възможността да сваля анцузите и широките дрехи, които нося в един тренировъчен ден, и да сложа токчета и грим, като една дама. Подготовката беше много интензивна. Репетициите с хореографката на шоуто Силвия Тасева, която е била в националния отбор по художествена гимнастика и в балета на Шоуто на Слави, продължаваха от сутринта до късен следобед. Имахме различни престроявания на сцената, както и танц на всичките участнички за откриване на шоуто. Въпреки че беше трудно и изтощително, беше много забавно и времето мина неусетно. За вечерите спонсорите на конкурса Християн и Павел Пеневи бяха организирали тур из центъра на Чикаго, както и вечеря в български ресторант. Програмата беше пълна от сутрин до вечер, лягахме си в малките часове на денонощието и ставахме рано за репетиции. Както се казва, "тежка е царската корона", изисква се не само красота, но също така адаптация и дисциплина.
- Какво правехте в дните преди шоуто и как беше на самото шоу?
- В дните преди шоуто освен че репетирахме по цял ден, също трябваше и да мерим роклите и банските, с които щяхме да се представим на шоуто. Работехме върху сценичното си поведение и как най-добре да представим себе си и дрехите, които носим. Също имахме и уроци с актрисата Лилия Славова, която пък ни учеше как да се държим на сцената и да говорим пред публика, защото по време на шоуто ни задаваха и въпроси. Организаторката на конкурса Боряна Павлова следеше за дисциплината и цялостната организация на конкурса. Тяхната работа зад кулисите беше най-трудна, защото, ако ние се подготвяхме за конкурса само 48 часа, те бяха започнали подготовката месеци преди това. И всичко в името на това събитие отвъд океана, което обединява българите и поддържа българското живо във всеки един имигрант.
- Имаше ли тур за някакъв талант и ти с какъв номер се представи? На какви въпроси трябваше да отговаряш?
- Нямаше част с талант, но имаше въпроси. Първата вечер на предварителния кръг ни попитаха всички защо участваме в конкурса. Втората вечер имаше въпроси само за топ 6. Моят въпрос беше зададен от актрисата Лилия Славова и беше какво е мнението ми за образованието в България и какво бих променила. Не помня на сто процента какво отговорих, но помня, че имаше аплодисменти и предполагам, че добре съм се представила.
- Не успя да си спечелиш допълнително финансиране за олимпиадата. С какви пари разполагаш за подготовка от българската федерация?
- Наистина не успях, но пък за сметка на това доказах, че плувкините сме атрактивни и женствени противно на стереотипа. Сега е моментът да благодаря на победителката Ива Коева за това, че вярва в мен и в моята кауза да се опитам да представя България на нивото, на което всички ние искаме да я видим в Рио. Ива съвсем изненадващо ми изпрати много мила картичка, както и чек за $300, с които иска да улесни пътя ми към Рио. Колкото до средствата за там, все още нищо не мога да кажа, защото не знам. По груби сметки ще имам нужда от около $25 000, за да мога да спра да работя и да се отдам изцяло на плуването.
- Къде ще се подготвяш и как?
- От 2010 година насам живея в Далас и точно през това време успях да направя най-добрите си постижения и класирания. 10 месеца преди олимпиадата няма как да правя драстични промени в тренировките си и мястото, на което се подготвям, след като виждаме, че това, което правя с треньора ми Стийв Колинс, дава резултат.
- Какви са амбициите и целите ти за Рио?
- Целта е само една: влизане на финал. Аз винаги съм била от хората, които знаят силите си и са реалисти в изказванията си за цели. Била съм на две олимпиади досега и никога не съм си позволявала да казвам, че ще влизам на финали, но сега вече мисля, че при една добре проведена подготовка шансовете за това са реални.
- На световното в Казан не успя да направиш по-добро класиране заради възстановяването. Разговаряхте ли вече с федерацията за масажист и по-добро възстановяване за олимпиадата?
- Винаги може повече. Наистина аз бях единствената участничка на полуфинала, която влезе с лично време и умората си оказа влияние. Все пак се борих до последно, въпреки че в интерес на истината последните 15 метра виждах черно пред очите си. Да, имах разговори с федерацията по този въпрос и очаквам прогрес.
- Кога ще завършиш университета в САЩ и какви са бъдещите ти планове?
- Завърших през май тази година. Оттогава досега работя в една агенция за недвижими имоти, преподавам уроци и гледам деца, докато, разбира се, тренирам усилено и се подготвям за състезания.
- Има ли други такива интересни приключения, в които си се впускала в САЩ, и въобще как обичаш да се забавляваш?
- Аз винаги съм с високо вдигнати ръце, що се отнася до приключения. За съжаление покрай плуването нямам много време за такива, защото не мога да си позволя да отсъствам от басейна или да поставям здравето си в риск. Имам си и лист с неща, които искам да направя след Рио. Като цяло обаче обичам да се събирам с приятели на по чаша вино, дори си имаме Book Club и поне веднъж всеки месец си готвим вечеря, пием вино и раздумваме. Името е просто кодово или по-скоро беше такова, защото вече се разбра че този "клуб" не е за четене на книги.
- Имала ли си предложения като Екатерина Аврамова да се състезаваш за друга държава и ако да – за коя и защо не си приела?
- По тази тема аз винаги съм казвала, че ако не си търсиш сам, няма кой да ти предложи. В плуването подобни трансфери са рядкост. Аз никога не съм се интересувала да представлявам друга държава, защото за мен плуването не е крайна цел, която трябва да бъде постигана с цената на всичко.
- Виждате ли се с Катето по време на състезание и говорите ли за това защо тя смени държавата?
- Аз съм прекратила контакти с нея и не поддържаме никаква връзка от олимпиадата в Лондон, въпреки че до този момент бяхме много близки с Катя или поне аз така си мислех.
- Ти мислиш ли за работа в България, или по-скоро ще търсиш изява в САЩ или друга държава?
- За момента мисля да се устроя в САЩ. Връзките и образованието, което получих тук, биха ми помогнали да се реализирам по-добре, отколкото в някоя друга държава.
- Гласуваш ли и какво е мнението ти за състоянието на всичко в България? Как могат да се подобрят нещата?
- Аз подкрепям страшно много гласуването и това хората да се борят за интересите си. За съжаление съм имала възможността да гласувам само веднъж и това беше миналата година на парламентарните избори. Имахме късмета, че отвориха избирателна секция в Далас. Първата стъпка към промяната е в самите нас. Тук в Америка казват, "който не гласува, няма право да се оплаква", а в България е точно обратното - никой не гласува и всички се оплакват. Запозната съм и с Референдума за електронно гласуване и го подкрепям с двете си ръце, защото наистина вече е крайно време да спрем да се оплакваме и да вземем нещата в свои ръце. Този референдум е първата стъпка към тази така желана промяна.
Анна Стоилкова, "7 дни спорт"