Андреа Джани: Дори Стивън Кинг не можеше да напише подобно нещо...

Легендата на Италия се изправя ... срещу Италия в исторически за Словения полуфинал на Европейското първенство

От дебюта си на 6 май 1988 до последния мач на 17 ноември 2005. Без никога да изостави онази фланелка, защото след това се завърна като треньор, помощник или на някоя друга позиция. С анцуг и не по екип, но със същата привързаност. Андреа Джани, абсолютен рекордьор по мачове за националния отбор на Италия (474!) и може би недостижим, но разпределителката в женския тим Елеонора Ло Бианко мина 500 ...

Едно име, един национален отбор, много роли (и на терена - център, посрещач, диагонал) и една любов за цял живот. От момчето, което се бореше за титулярно място в отбора на Хулио Веласко до играча, преживял всички промени. Беше в състава, спечелил три олимпийски медала (1996, 2000 и 2004) и в този, който стана три пъти световен шампион. Беше и при много други победи на европейски първенства, в Световната лига или за Световната купа.

А при медалите на новата Италия от европейските наскоро и от бронза на Олимпийските игри в Лондон? Да, Андреа отново присъстваше, зад кулисите, но беше и там.

А днес? Пак ще бъде, но от другата страна на мрежата. На 45 години за първи път в живота му ще трябва да се изправи срещу Адзурите. "Дори Стивън Кинг не може да напише подобно нещо", споделя Джанджо, както е наричан в Италия. Воденият от него тим на Словения отстрани световните шампиони от Полша на Европейското първенство и очаква в София Италия в полуфинален мач.

СИМВОЛ

На терена Андреа Джани (в залата на волейболната слава заедно с Гардини и Бернарди) след последния си мач в Сабаудия, имаше само три отбора - Парма, Модена и Италия. "Раздаващ се" е определението, което му дава Марко Брачи, негов съотборник в клубния и националния отбор. "Беше, ако не се лъжа първата година на Максиконо (Парма), а той бе опериран за първи път в коляното. Дойде във фитнеса с шевове и каза, че само ще ни събира топките. И приключи заниманието с хвърляне в защита, след което се ядосахме и той престана. Да, ето това е Джанджо", разказва Брачи. Раздаващ се до безсъзнание, беше готов да сменя позицията си при необходимост и винаги на разположение на феновете, като са го виждали всички как раздава с часове автографи без значение дали след победи или загуба.

 

СТЪПКА НАЗАД

Преди година катастрофата на Световното в Полша, Италия завърши на 13-то място и последва революция в треньорския щаб. Андреа Джани бе сред грешниците заедно с Броджони (който бе в щаба на Германия на Евроволей 2015) и единствени платиха за най-слабото представяне на Италия през последните 30 години. След това дойде повиквателната от Словения, спечелването на Европейската лига и подготовката за Европейското първенство на най-високо ниво.

Междувременно Италия премина от кризата в Рио де Жанейро през оставката на Мауро Беруто до съвземането с Джанлоренцо Бленджини и второто място за Световната купа, което означаваше олимпийска виза. "Щастлив съм, защото Италия се класира там, където всички се надяваха", споделя Андреа. А неговата Словения отиде доста по-далеч отколкото някой си е представял. "Бяхме №39 в световната ранглиста .. Но този отбор потенциала го притежава и го потвърди в Европейската лига и в контролите, които изиграхме срещу Бразилия и Германия. А и в квалификациите за Евроволей. Видяхме, че можем да се надиграваме с всички. И съм щастлив. В Словения подвига на момчетата се отразява подобаващо и да побеждаваш е прекрасно. А да победиш световните шампиони, ти дава криле", допълва Джани.

В София от другата страна на мрежата в събота следобед ще застане .. Италия. "И съм много щастлив, заради начина, по който се класираха двата отбора. Какво ще изпитам? Не знам, наистина, никой не може да знае. За 30 години националната фланелка бе моят живот. В крайна сметка на терена ще излезнат играчите, а не аз". И може така ще бъде по-добре.

 Валерия Бенедети,
"Гадзета дело Спорт"