На полуфинал сме!
И се намерихме! Като нация, разлюляна от еуфория. Като народ, обхванат от вяра. Като държава, в която граждани от всички етноси веят един флаг и пеят един химн!
Седмица преди местните избори България не се интересува от предизборни обещания. България е волейбол! Защото във волейбола празни обещания няма. Има истински мъже, с истински топки! Мъже, които забравят, че са контузени, че не са получавали заплати, че са ограбвани от волейболни шефове. Забравят и играят - за народа си!
През 1994 г. същата еуфория ни поднесоха футболистите. Тогава скандирахме имената на Стоичков, Емо Костадинов, Балъков, Данчо Лечков... От уважение към това, което направиха тогава, няма да коментираме това, което правят днес.
Днес кандидат-кметове и депутати гледат със завист любовта, на която се радват волейболистите. Така, както гледаха ритнитопковците преди. Уви, драги ми управници, най-голямото световно постижение на българската политическа глава си остава онзи гол с глава на бъдещия кмет Данчо Лечков през 1994-а! Ако бившият кандидат-депутат от НДСВ Пламен Константинов успее да пребори проклятието "вечните четвърти" във волейбола, то ще прибавите още едно. Така че - стискайте му палци! И пейте химна с народа. Ако не можете да ни осигурите национална еуфория, поне станете част от нея!
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)