От №1 в света през алкохолизма до Алцхаймер

От миналото лято Германия вече има 4 световни титли по футбол. Всяка от тях бе спечелена от различно поколение, всяко посвоему изключително. Това, което стигна до световния връх през 1974 г., със сигурност може да бъде определено като най-великото. Същото се отнася и за отбора на Байерн (Мюнхен) - доминатор в Европа в средата на 70-те години на миналия век.

На 6 октомври привечер от баварския гранд излязоха с шокирало цяла Германия съобщение. Един от символите на въпросното поколение - Герд Мюлер, страда от алцхаймер. За да изразят подкрепата си, много немски футболни величия казаха по няколко думи. Като че ли най-точен бе Франц Бекенбауер. “Без неговите голове Байерн нямаше да е този клуб, който е днес”, заяви футболната емблема на Германия. Освен в баварския гранд той бе съотборник с Мюлер и в националния отбор, който също не би спечелил европейска и световна титла поред без нападателя, известен като Бомбардира на нацията.

Головите постижения на нисичкия и набит в младостта си Мюлер държат рекорди и до днес или са еталони. В Бундеслигата изиграва 427 мача и вкарва 365 пъти за Байерн. Нещо недостижимо. Има уникална голова квота в бундестима. Записва за Германия 68 попадения в само 62 мача. През сезон 1971/1972 е точен 40 пъти за Байерн, което и досега е рекорд на Бундеслигата. 4 титли и купи на Германия, 3 триумфа в КЕШ, един в КНК, европейски и световен шампион. Човекът, който страда от болестта на забравата, просто няма как да бъде забравен някога от хората по света, които се интересуват от футбол. Той е величина в него, а за това свидетелства признанието и на тези, които не харесват бундестима.

В спортната си кариера Герд Мюлер жъне успех след успех и печели всичко, ако не броим купата на УЕФА. След нейния край обаче за разлика от повечето му другари от това велико поколение на него не му потръгва житейски, за да дойде и шамарът със зловещата диагноза. Още в края на престоя си в Байерн като активен футболист той започва да си пийва редовно уиски с кола. Приключва с футбола в САЩ, където рита от 1979 до 1982 г. Отива там със съпругата си Уши и дъщеря им Никол. Отваря ресторант във Форт Лодърдейл и влиза в ролята на прочут кръчмар. Така постепенно започва да се настанява в удобната прегръдка на алкохола.

В началото на 1985 г. семейството се прибира в Мюнхен. В ежедневието на големия голмайстор обаче властва празнота. Освен тениса и сауната в програмата му има само още един компонент - алкохолът. “Да стоя цял ден, без да правя нищо смислено, доведе до моята разруха”, признава след години Мюлер. Положението се влошава, бракът му е пред разпад, а заради изхарчените пари около ресторанта в САЩ и финансовото състояние на бившия футболист не е цветущо.

През есента на 1990 г. признава в кабинета на тогавашния мениджър на Байерн и бивш негов съотборник Ули Хьонес: Да, имам проблем с алкохола! Хьонес вдига телефона и урежда славният някога голаджия да постъпи в специализирана клиника в Мурнау. Посещава го всеки ден там. След работа минава по 70 км в двете посоки. И това по времето, когато Байерн прави най-слабия си сезон и е заплашен дори от изпадане.

Така започва програмата за защита на Герд Мюлер, която баварският гранд провежда вече 25 г. Другото главно действащо лице в нея е Бекенбауер. След приключването на терапията в клиниката за алкохолици на двамата е казано, че трябва да бъде намерен социален ангажимент на Мюлер, иначе пътят назад към чашката ще бъде много кратък. Уникалният голмайстор обаче не се връща никога повече към алкохола. Хьонес и Бекенбауер го пращат на треньорски курс. Той го завършва и от 1992 г. работи с юношески отбори и като помощник във втория тим на Байерн. Макар и в миманса, Мюлер се отблагодарява с упорита работа. Под неговите грижи израстват сегашните звезди Филип Лаам, Бастиан Швайнщайгер, Томас Мюлер, Дейвид Алаба и Матс Хумелс.

Славният голмайстор работи 22 г. школата на Байерн и втория отбор на немския гранд. През 2011 г. обаче се случва нещо, което реактивира програмата за защита на Мюлер. На лагер в Италия с един от юношеските тимове на Байерн той изчезва за 13 ч, а после се оказва, че се е лутал по улиците и не е могъл да намери хотела.

Това явно е първият признак за болестта на забравата. В Германия само “Щутгартер цайтунг” си позволява да свърже случая с алцхаймер. Постепенно случаят утихва и под старателните грижи на Байерн, а и заради уважението на цяла Германия към легендата не се раздухва. Мюлер продължава да работи до есента на 2014 г. Сега става ясно, че именно тогава се появяват първите сериозни проблеми с говора и деменция.

През февруари Мюлер е настанен в специализиран дом за грижи за хора с алцхаймер. Там всеки ден го посещава жена му Уши. Той е като всички останали пациенти, само дето на вратата на стаята му липсва името, както е при другите. И така до 6 октомври - деня, в който светът научи за лошата участ на великия Герд Мюлер. От Байерн решиха, че е дошъл моментът да се разкрие жестоката истина и да обявят, че клубът ще продължи да бди над него. А това е повече от нормално. Както казва Бекенбауер, Байерн нямаше да е това, което е, без Герд Мюлер. Великият голмайстор, който губи паметта си, но никога няма да бъде забравен.

Константин Ботушаров, "24 часа"

Следвай ни: