Той е само на 18 години, но през миналата зима името му се въртеше безспир от големите европейски медии. И няма как да е. Божидар Краев се нареди сред най-апетитните за всеки отбор таланти в Европа. През зимата мина проби в Ювентус и Манчестър Сити, но си признава, че му е рано за там. Не иска да повтаря грешката на приятеля си от школата Антонио Вутов, кайто все още минава за футболист втора ръка в Удинезе. Божидар е първият от младите таланти, които тази година спорят за приза "Спортно чудо на България", с който "Стандарт" ще ви запознае.
- Божидаре, миналата година присъствахте на церемонията на награждавенето на "Спортните чудеса" на България, сега обаче имате шанс да излезете на сцената като един от отличниците?
- Радвам се, че такова нещо може да се случи. Това означава, че има израстване в играта ми, и съм щастлив, че то може да ми донесе награда.
- Номинацията ви идва от БФС, значи там разчитат доста на вас като един от основните играчи в националния отбор във вашата възраст, а и в бъдеще при мъжете?
- Хубаво е, защото това е един вид оценка за труда, който съм положил през годината до сега. Смятам, че имаме талантливи играчи. Всеки един от нас може да се превърне в бъдещето на България.
- Това, че Левски започна да дава шанс на младите помогна ли ви допълнително, за да попаднете в толкова елитна класация на таланти от различни спортове?
- Да и то много. Получихме шанс да излезем на голямата сцена, да покажем качествата си и да се развиваме. Радвам се, че имам такава възможност, за да мога да се развивам като футболист.
- Ще можете ли един ден вие, младите спортисти, да постигнете по-големи успехи от тези, които бяха наградени на церемонията миналата година?
- Надявам се. Както казах, имаме талантливи млади спортисти. От моята гледна точка, искам да се развивам и да постигна едно добро ниво за Европа. Както и да изпълня мечтите си.
- Как се насочихте към футбола?
- Не знам. То си дойде. Аз от малък бях доста по-активен от останалите. Така че трябваше да се занимавам с нещо. Освен това футболът ме влечеше. Рано-рано стъпих на стадиона заради баща ми (б.р. Бойко Краев, "Романския Елкер", бивш футболист на Ботев (Враца). И така досега. Моят живот е футбол. Не мога без него.
- Наистина ли, все пак какъв щяхте да станете, ако не бяхте стинал до тук?
- Може би... Не знам. Истината е, че никога не съм мислил с какво друго мога да се занимавам. Просто всички около мен е било свързано единствено с футбола.
- За да успее един млад спортист, трябва да търпи доста лишения, струва ли си?
- Да. Пропуснал съм доста неща, но пък нищо не може да се сравни с момента, когато излезеш на терена и направиш хората по трибуните щастливи. Емоциите са невероятни, трудно може да ги срещнеш другаде. В този момент нищо друго не съществува и се чувствам свободен.
- Баща ви, все пак не изиграли основна роля, за да изберете бъдещето си?
- Може би. Не толкова силно, но все пак е един от основните фактори, които повлияха. Той бе треньор на юноши, аз ходех с него и така се почна. Но е истина, че винаги е искал децата му да продължат по неговия път (б.р. Божидар има и по-малък брат, който също тренира в Левски).
- Бил сте в школата на отбор, който се слави с работата си с младите и налагането им до световни звезди - Барсалона. Какво по-различно правят там от останалите клубове?
- Повече се работи с топката и тактически. Оставят физиката на заден план. Не са толкова обременени. В Барса ритат заради радостта от самата игра, а не да гонят резултати.
- Бяхте на проби в още два големи европейски клуба - Юве и Ман Сити?
- Не ме се връща на тази тема. Мисля, че вече се изчерпа.
- Да говорим за друго. Защо често се получава така, че даден спортист е звезда като юноша, а после изчезва?
- О, не мога да коментирам този въпрос. Надявам се, че няма да имам такъв проблем.
- В личен план какво ще гоните този сезон?
- Важното е да покажа израстване. Да не се страхувам от нищо. Това ще ми помогне да се развивам и да изпълня голямата си мечта.
- А каква е тя?
- Да заиграя редовно в Левски, да радвам публиката и да направя име. После да си осигуря трансфер в отбора от Западна Европа, но именно като изграден футболист.
Автор: Андрей Андреев, Стандарт
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)