Легендарният капитан на Милан Франко Барези бе така любезен да даде интервю за читателите на Sportal.bg. Шесткратният шампион на Италия с "росонерите" призна, че си спомня ясно двубоя на миланския гранд с Левски в турнира за КЕШ на 7 септември 1988 г. Световният шампион със "Скуадра адзура" от Мундиал'82 и трикратен европейски клубен шампион с Милан призна, че харесва София и е останал приятно изненадан от отношението на родните тифози към него.
- Здравейте, г-н Барези! Прекарахте няколко часа в България, където вчера бяхте посрещнат от тифози на Милан, а днес раздадохте стотици автографи.
- Завърнах се тук след дълги години и видях еднo страхотно отношение, голяма любов към футбола. Ние от Милан се опитваме да работим много в тази посока с младите, като се опитваме да дадем тази страхотна възможност да колкото се може повече деца да облекат нашата фланелка да играят футбол, да спортуват. Мисля си, че изключително важно за развитието им и за тяхното възпитание да спортуват активно. Именно затова се надяваме да закрепим партньорството си в България и с други инициативи.
- Вие идвате в София за трети път, след като бяхте тук през 1988 г. с Милан, което беше първият мач на великия отбор на Ариго Саки в КЕШ, след което спечелихте всичко и до ден днешен никой не е повторил вашите успехи. Вторият път беше в контрола срещу големия тим на България, воден от Христо Стоичков при загубата на "Скуадра адзура" с 1:2.
- Вчера си я припомних, тъй като, когато идвахме да играем, разглеждахме и града. Хубав град. Повече си спомням победата с Милан от загуба с Италия, тъй като оттук тръгна нашият страхотен път към европейския трон. Беше страхотна година за нас.
- Вие май бяхте на трибуната?
- Да, този мач бях наказан и гледах двубоя от трибуната. Спечелихме с 2:0.
- С голове на Вирдис и Гулит.
- Да, имаш страхотна памет. (смее се)
- Вие сте един от италианците, които са спечели най-много в кариерата си.
- Един от многото, има и други с големи успехи.
- Но сте единственият, който има златен, сребърен и бронзов медал от световно първенство.
- Да, бих казал, че съм късметлия. Играх на три Мондиала и всеки път завърших форума на почетната стълбичка с медал.
- Помните ли полуфинала на световното в САЩ'94 срещу България? Вие не играхте поради травма.
- Да, спомням си много добре. Беше много трудно първенство, а в този мач България ни създаде много проблеми, но... за щастие Роберто Баджо имаше страхотен ден и вкара два гола. Помня, че онзи отбор на България беше наистина силен тим с отлични футболисти и ни затрудни доста.
- През първата половина на 90-те години бяхте капитан на най-добрата защита в света и бяхте смятан за най-добрия бранител на планетата. В същия период нашата легенда Христо Стоичков пък бе един от най-добрите нападатели. Няколко пъти сте играли един срещу друг. Какви спомени имате?
- Всички знаем неговата класа. Беше най-силният играч на България, най-известният ваш футболист. Играеше в голям отбор като Барселона, където спечели много. Носител на "Златната топка", определено беше трудно да го пазим. Беше изключително бърз, а и техничен.
- Като се върнем към мачовете на Милан с Левски, в реванша Марко ван Бастен вкара четири гола за 5:2. Той ли е най-силният играч, с когото сте играли? Все пак вие сте играли с наистина много футболисти.
-Да, имах голям късмет да играя с много велики играчи, но Ван Бастен беше най-добрият на своя пост със сигурност.