Ние в България сме царе на това да развалим една хубава работа. Феновете на волейбола на средна възраст не помнят кога страната ни е домакинствала на европейско първенство за мъже. Е, сега това ще се случи. Ще се събере публика, "Арена Армеец" ще се напълни, току-виж нашите вземат, че направят нещо. Абе хубава работа.
Хубава, ама българска. Българската работа се видя вчера, когато започнаха слуховете и игрите на дребно как Данчо Лазаров ще се маха, как някой ще го сменя, как Матей Казийски ще се връща.
Едно по едно. Че много неща във федерацията не се правят на светло и миришат отдалеч, спор няма. Но когато Данчо Лазаров се е кандидатирал за председател за изборното събрание на 3 октомври, няма защо да се опитваме да убедим всички в обратното. Нали след месец е събранието, тогава ще се види, че той е кандидат.
Започнаха и слуховете кой ще го сменя. Забъркаха вътре Петър Кънев. Човекът все едно си няма достатъчно главоболия покрай началото на новия политически сезон в парламента и работата по новата волейболна лига при жените, че да се занимава с управлението на федерацията. Кандидатурата на Любо Ганев няма защо да се превръща в сензация, защото той сам каза за това си намерение. Краси Илиев шеф на федерацията?
Добре, ще се види на събранието как ще гласуват клубовете.
И накрая за Казийски. Преди 3 години, преди 2, преди 1 и преди няколко дни той заяви, че не иска да играе за България. Направи го, след като през 2012 г. федерацията изпълни исканията му и целият управителен съвет подаде оставка преди общото събрание. Ами той като не иска, те ли да го карат да играе? Хайде стига с този Казийски.
Цялата тази работа е чисто българска. Това го няма никъде на света. Добре, че отборът е на Белмекен. Там въздухът е разреден, играчите се потят здраво. Не им е до български работи. Все пак идва европейско.
Тодор Христов, "7 дни спорт"