Италианският национален отбор е този, който се оказва препъникамък са двата най-силни състава на България. Нейно благородие, госпожа съдбата избира именно "адзурите" да са тези, които спират родните звезди на прага на невиждани успехи. Първият път това се случва през 1968 г. По онова време "лъвовете" бият всеки, където го хванат. Португалия на Еузебио и бъдещият ни подтисник Швеция са пратени от нашите по домовете, за да дойдат мачовете с Италия, които трябва да излъчат единия от полуфиналистите на Евро'68. България има изключителен тим - Аспарухов, Якимов, Жеков, Жечев, Бонев, Котков, Дерменджиев, Попов, Гаганелов, Пенев и останалите хич не се стряскат от италианските асове. "Защо да не ги победим? Вратарят им Албертози вече съм го пробвал", не трепва Котков.
На 6 април "Васил Левски" се пука по шевовете. Бием с 3:2 звездите на Феручо Валкареджи с попадения на Котето, Чико и Жеката. Голям мач изнася Георги Попов. На няколко пъти Тумби чупи кръста на светилото Факети. Остава реваншът в Неапол. Футболните началници у нас обявяват премия от по $500 за всеки играч, ако отборът успее да елиминира "Скуадрата" и да стигне полуфиналите на европейското. Италианците обаче не са оставили място за случайности - удрят ни с 2:0. Всички от българския лагер се оплакват от рефера Готфрид Динст след мача. Така тази забележителна генерация "лъвове" не стига до финалната четворка.
След 26 години отново мерим сили със "Скуадра адзура". Този път срещата е на още по-високо ниво. Победителят ще играе на финала на световното първенство в САЩ. "Българските нападатели могат да бъдат спрени само с пистолет", изцепва се преди двубоя италианският селекционер Ариго Саки. По това време Димитър Пенев черпи в хотела на нашите по повод своя рожден ден. Екип от американски инспектори обаче разваля рахатлъка на българите. Уж храната на Пеневата чета била натровена. Опразват ни кухнята. "Това беше номер на италианците", смята дългогодишният готвач на националите Нейчо Нейчев.
На 13 юли полуфиналът в Ню Йорк започва. Докато на площада пред НДК в столицата тълпата крещи "Кой не скача, е жабар", мегазвездата на "адзурите" Роберто Баджо прави набързо 2:0. Стоичков от дузпа намалява резултата, а след почивката натискът на българите се оказва безплоден. Цял свят вижда играта с ръка на Костакурта в наказателното поле на Италия без страничният съдия Рой Пиърсън и главният Жоел Киню. Златният отбор на България трябва да се задоволи с бронза, а Италия отново се оказва мината, която гръмва изпод нашите крака.
ФИЛИП ДРУМЧЕВ, специален пратеник на Sportal.bg в Палермо