Френски волейбол по българска рецепта

1 авг 2015 | 17:13
3616
0

В Лион Красимир Тодоров показа как се управлява успешно спортен клуб в Западна Европа

Когато става въпрос за мъжки волейбол, Бразилия е постоянна величина, а останалите само се опитват да разрушат статуквото. Сега в тази роля на разбивач влезе Франция, и то на възможно най-неудобната територия - в Рио де Жанейро. Преди две седмици французите спечелиха Световната лига за пръв път, след като тръгнаха от победа във втора дивизия във Варна. Дали беше изненадващо? Някои анализатори още тогава предричаха, че французите играят по-добър волейбол от редица отбори в елитната дивизия. А победата над България във финала беше болезнена, но и заслужена. Двата отбора бяха сходни в това винаги да са в подножието на успеха, но никога да не успяват да триумфират със златните медали. Но този път Франция е в най-връхната си точка след години на системна работа и това изглежда напълно обяснимо.

"Успехът не е случаен, той е плод на работа и структура. Традиционно структурата във френския волейбол е добре развита, работи от години. Има система за селектиране на млади играчи, която федерацията поддържа, и това дава резултат. Има спортни паралелки за развитие по географски принцип и най-добрите отиват в националния център в Монпелие. Там попадат момчета на 16-17 години, които имат капацитет, и там работят с добри треньори. От пет години има и женски център в Тулуза, като очаквам скоро да има по-добри резултати. А федерацията има подкрепата на държавата, защото без държавна политика няма как да стане", разказа за "Капитал" българинът Красимир Тодоров.

Той е в основата на възраждането на "Лион" и е част от изграждането на новото лице на френския волейбол. Взима клуба от състояние почти на фалит и успява да го изведе до елитната дивизия. Неговият опит е малко познат в България и досега не е споделян. Но Тодоров е от малцината, които са успели да развият един спортен пазарен продукт в Западна Европа, и то без да са го правили преди това в България.

"През 2004 г. отборът беше сложен в ликвидация заради дългове, оттегли се един от основните спонсори. Участвах в групата, която предложи план за оздравяването на клуба. Планът беше приет от кметството и на практика дълговете бяха изплатени през 2014 г. Когато проблемите започнаха, "Лион" беше в четвърта дивизия. Впоследствие клубът растеше по всички показатели. През 2004 г. имаше 65 картотекирани, в момента са 666 и в момента сме втори клуб във Франция след "Стад Франсе" в Париж. Количествено сме добре. Сега остава качеството да оправим малко и да подобрим структурата, но всичко това изисква и финанси", разказва Тодоров, който след завършването на образованието си във Франция попада в "Лион" покрай волейболното съдийство. "Аз започнах да свиря на национално ниво от квотата на "Лион", защото тук всеки клуб има квота от съдии, състезатели и т.н, която трябва да изпълнява. Така влязох в живота на клуба през 1997 г.", добавя той.

Тодоров е президент на "Лион" от 2005 г., като вече е преизбиран два пъти с тригодишни мандати. Наскоро завършва третият му мандат и краят на тази история не се вижда. "Участвах със старото ръководство в разработването на плана и като се одобри, нямаше много кандидати за поста и ме избраха. Основната ми професия беше в търговията с текстил, но от две години съм се отдал изцяло на клуба. Имам и други планове - да създам спортна фирма, която да развива маркетинга на клуба, школата и търговската дейност. Ако го осъществим в близките месеци, имам амбицията да сме първите, които го правят във волейбола във Франция. Във футбола, баскетбола, ръгбито и две трети от хандбала клубовете са си организирали структурата по този начин", казва още той.

Волейболът не е от най-популярните спортове във Франция, където безспорно номер 1 е футболът, следван от ръгби, хандбала и баскетбола. Индивидуалните спортове като колоездене и тенис също имат своето запазено място в медиите и в сърцата на французите. Но успехът в Световната лига връща волейбола в ефира на телевизиите и по страниците на вестниците. Причината за медийното неглижиране може да се търси и в липсата на успехи на световно ниво. Освен това местната федерация има своите проблеми. "Федерацията има малко проблеми с функционирането, защото в последните 15 години се смениха шест-седем президенти. Това много голямо текучество вреди и пречи на маркетирането на волейбола и на възможността продуктът да се продаде на обществото. И сега в момента няма президент - на последното общо събрание беше гласувано и президентът беше махнат. А той изкара две години. Нещата могат да се променят със стабилност. Статистиките показват, че от 25 години броят на картотекираните волейболисти е 100 хиляди - нито нагоре, нито надолу. Това показва някаква стабилност, което е хубаво. Но пък няма увеличението така, както е в хандбала - увеличение от три пъти, откакто в последните седем-осем години има успехи", коментира той.

Тодоров е изминал пътя от нулата почти до върха и знае как се случват нещата. А да си българин в тази област не е проблем, стига да си добре подготвен и да имаш ясен план. Резултатът е видим - от бюджет за 250 хиляди евро сега новият бюджет на "Лион" ще бъде за 1.3 милиона евро. Около 40% идват от субсидии и помощи, а останалата част е собствена търговска дейност - спонсори, билети и т.н. Опитът му би могъл да бъде полезен на всеки български президент на малък клуб или на отбор в затруднение, стига да искат да се поучат. "Справихме се с много работа. С помощта на местните власти, с които съм подписал три тригодишни плана за финансово участие срещу резултати. Не е имало някой руснак или кувейтянин с магическа пръчка и да каже "давам един милион". Досега всичко, което сме прилагали, е класическо. Сега с новите технологии разработваме e-marketing, за да можем да предложим продукт, който да се адресира до почитателите на волейбола. В Лион има 2800 практикуващи, които не са само в нашия клуб, има осем клуба в Голямата Лионска община. Това е първият кръг на най-близкия ни пазар. Има дворец на спорта в Лион, който тогава (през 2004 г.) щеше да го вземе друг спорт. Искахме да останем и да ползваме малката зала (1100 места), а сега целта ни е да пълним голямата (6500 места)", казва Тодоров.

Някой ще каже, че условията във Франция и България са различни, но и в Лион като един от най-големите градове в страната не върви гладко. Предизвикателствата са на всяка крачка. За някои решения се опира на българи, които имат опит във волейбола, а и във френското първенство. Такъв е случаят с национала Владимир Николов, който преди време беше и директор на националния отбор на България, и ръководеше за една година "Левски Боол". Когато спре с кариерата си на състезател, Николов веднага ще влезе в спортно-техническия щаб на клуба - или като треньор, или като директор. Бившият национал Данаил Михайлов е помощник-треньор.

"Имаме проблем с бюджета, с текущите средства, тъй като 70% от парите влизат между декември и март, а се нуждаем от тях още отсега. Това е постоянен въпрос. Мислим и за отбора - с Владимир Николов почти сме готови с изграждането му. Преподписахме с либерото Владислав Иванов. В клуба, откакто аз съм тук, винаги е имало българи и ще има. Имаме предвид едно-две млади момчета. За по-опитни в момента няма място", коментира той.

"Амбициите ни са да стабилизираме отбора в първа група и да останем в европейските турнири, защото това е важно. Също да търсим повече финансови ресурси - да можем да продадем продукта на местно ниво и да се надяваме, че на национално ще има повече възможности. Преди седмица федерацията подписа с телевизионна групировка "Екип 21", което е канал на спортния вестник. Волейболът става първият спорт, който може да се гледа по канал, който е безплатно достъпен, а не е към платените пакети. Това може и да помогне", добавя той.

И все пак възможно ли е "Лион" да постигне на национално ниво това, което направиха националите на световно? Верен на принципите, на които работи целият френски волейбол, той предпочита нещата да се случват постепенно и логично: "Лесно ще станем шампиони, ако направим дефицит и похарчим повече пари, отколкото имаме. Шампионската титла ще гоним, когато имаме добра структура на клуба, която да може да извлече ползи от добрите резултати."

Божидар Къртунов, в."Капитал"