Отвисоко на живота (видео)

“Аз съм същата Гергана, но просто вече мисля различно. Виждам нещата под различен ъгъл”, споделя Гергана Брънзова-Ерденай, първата българка играла в WNBA. Откровението на дъщерята на покойната легенда на родния баскетбол Бойчо Брънзов идва, след като й бе поставена диагноза МС - множествена склероза, която обаче не я сломи, а напротив. Днес тя продължава да живее живота си на пълни обороти, оставяйки МС в миналото.

Години наред нашенката живее в съседна Турция. Тя е съпруга на един от най-обичаните местни баскетболисти - Харун Ерденай, който в момента е президент на баскетболната федерация на страната. Двамата имат три прекрасни деца: първороден син, както и момче и момиче близнаци.

Гергана, която след дни ще празнува своя 38-ми рожден ден, говори за всестранни теми пред камерата на телевизия Sportal.bg и по-конкретно в предаването “Авантаж” с водещ Цвети Христова.

“Желанието ми е да бъда себе си. Всички да бъдат живи и здрави - хората, които обичам. Това не е мечта, а намерение. Как мога да сътворя живота си чрез своето желание. Това е бъдещето, кокгато сътворяваш нещата. Ако си добре в момента и резултатът е добър”, разказва тя.

АКАДЕМИЯТА

"Занимавам се с баскетболната ми академия, която носи името “Get better”, в превод “Стани по-добър”. Освен с академията се занимавам и с моите три деца. Академията се провежда през уикендите и е за деца от 8 до 15-годишна възраст. Имам екип, с който работя. Подготвили сме система и ги учим на основните неща от баскетбола. Срещаме се и с родителите, защото има триъгълник - училище, родители и деца. Надявам се тези деца да се превърнат в знаещи, разумни и даващи най-доброто от себе си хора", казва Гери.

"Аз не правя планове, а имам намерения. Намеренията са насочени към баскетбола. Конкретно в България виждам много липсващи неща и емоционално съм много свързана с това. Вече пета година съм извън активния спорт и ми е интересно да бъда зад кулисите, да бъда от другата страна. Много ми харесва да правя това. Виждам, че има потенциал. Чрез фондацията, която учредявам сега, на името на баща ми, искам да направя тази академия активна и тук", продължава разказа си бившата баскетболистка.

КНИГАТА

"Тази книга е моята история. Писах я по време на терапията си, тя е много искрена и много лична. Искам да разкажа за себе си и да покажа, че няма невъзможни неща. Историята ми е доста цветна", са думите на Брънзова-Ерденай за книгата й, която носи заглавието "Отвисоко на живота".

ДИАГНОЗАТА

"Първата ми мисъл бе “О, Боже!”. Не знаех какво да мисля. Мислех си, че знам какво. Беше ми много познато от майка ми, която повече от 10 години живее с тази диагноза. Реших да тръгна по пътя на нетрадиционната медицина, защото не успявах да намеря решение, отговарящо на моя начин на мислене", не спира дотук тя.

"По време на едно обучение по лингвистично програмиране през 2011 година натрупах сериозен опит, защото тогава осъзнаха, че моят мозък работи много по-бързо от нормалното. Аз го приех за пореден измислен комплимент, но се оказа, че винаги търся по-доброто и цялата идея за Get Better тръгна оттам", добавя някогашната състезателка на Детройт Шок.

"Получавам много писма, много хора ми се възхищават. Всъщност смелостта да погледнеш вътре в себе си е това да се върнеш назад в линията на времето и да разбереш какви емоции си изживял в дадени моменти Не съм преодолявала препятствия. Не съм се борила. Просто намерих себе си. Все още имам въпроси, но усещам разликата, чувствам се по-добре, комбинация може би от емоционалната ми работа и диетата", смята Брънзова-Ерденай.

НАУЧЕНИТЕ УРОЦИ

"Урок, който няма да забравя… Да бъдеш себе си. Да бъдеш верен на себе си и да отстояваш интуицията си, това, което те води отвътре. Шесто чувство, седмо чувство. Мотивацията, която те кара да направиш нещо", е нейното послание

ПРЕЖИВЯВАНЕТО “WNBA”

"Научих се, че голяма част от спорта е шоу. И че трябва да не се гледа толкова сериозно на нещата. Когато гледаш прекалено сериозно, не можеш да бъдеш себе си на игрището. Трябва да се отпуснеш и да си напълно свободен. Грант Хил и Рик Махорн бяха редовно в залата, както и Линдзи Хънтър. Тогава и тримата играеха за Детройт Пистънс. Те са земни хора, страшно отворени, обичат да се шегуват, отпуснати са и могат да контактуват с всеки", връща лентата назад 193-сантиметровата дама.

"Когато бях малка нямаше WNBA. Tова, че играх там е доказателство, че няма невъзможни неща. Не е важно как звучи на хората, важно е да бъдеш себе си. Аз направих точно това. Не съм се замисляла дали ми вярват или не. Когато ме избраха в Драфта се върнах назад и си казах - “Боже, аз го знаех още тогава, че ще бъда тук", завършва тя.

БАСКЕТБОЛНА ФАМИЛИЯ

Гергана е средната рожба на иконата на българския и бургаския баскетбол Бойчо Брънзов, който е една от най-славните фигури, прославяли играта с оранжевата топка у нас. Има по-голяма сестра Албена, която също има дълга и успешна кариера, както и по-малък брат, който носи името на баща си - Бойчо.

“Не съм се замисляла за сянката на баща ми. Просто правех това, което исках да правя - да играя баскетбол. В книгата много добре описвам нещата, но винаги съм говорила като голям човек. Радвам се, че родителите ми винаги са ме подкрепяли и са ме оставяли аз да взимам решенията си. Може би в един момент, когато започнах да се осъзнавам се замислих, че примерно сестра ми е с пет години по-голяма от мен и съм тръгнала по нейния път", казва още тя.