)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Децата му го отказали да се завърне на ринга на 42 г.
Последната битка на Оскар де ла Оя в бокса беше катастрофална. В осмия рунд, тогава на 35 години, той се предаде. „Златното момче“ от Лос Анджелис, световен шампион в шест категории, който беше спечелил повече милиони с юмруците си от който и да е друг свой колега, стигна дъното. Това се случи преди седем години. Фаталната загуба в спорта беше последвана от жесток срив и в живота. Алкохолът и наркотиците потопиха бившата звезда в отчаяние. Затиснаха го мисли за самоубийство. Но той се справи с демоните и сега, на 42 г., започнаха да му минават мисли за завръщане в бокса.
- Г-н Де ла Оя, първо казахте, че се връщате в бокса, след това се отметнахте...
- Искате да кажете, че не може да ми се има доверие?
- Може и така да се каже.
- Въпросът ви е много нахален. Да не би да оставям впечатлението, че съм луд?
- Не, но...
- Щом е така, не се притеснявайте. Съвсем наред съм и седемте ми сетива работят отлично.
- Затова ли отново се отказахте от плановете си за връщане на ринга?
- Не, не е заради това. Обмислих всичко много внимателно, прекарах няколко безсънни нощи и накрая реших да не го правя.
- При разговора ни преди една седмица нещата изглеждаха различно.
- Тогава ви казах, че шансовете са 50 на 50.
- Но разсъдъкът ви се върна бързо.
- Какво означава разсъдък? Аз съм само на 42 години. И никога не съм се чувствал толкова добре физически и умствено. Контузиите ми на ръцете, гърба и раменете са излекувани. Затова усещам силен импулс да се кача отново на ринга. Като гледам в колко добра форма е бизнес партньорът ми Бърнард Хопкинс, който доскоро беше световен шампион и вече е на 50 години, това ме вдъхновява. Сигурен съм, че мога пак да върна назад часовника на живота. Знаете ли, не съм луд, знам много добре какво означава да се върнеш на ринга и какви лишения ще трябва да изтърпя. Освен това няма да започна от нулата.
- Какво значи това?
- От половин година четири-пет пъти в седмицата бягам поне осем мили
Скачам на въже, тренирам със спийдбол, мога да удрям чувала с пясък 12 рунда. Усещането е страхотно. При това не се раздавам докрай. Планът ми за завръщане е точен.
- Де ла Оя срещу Мейуедър – за бокса това ще е боят на боевете. Бившият най-гледан боксьор срещу новия. Вие генерирахте над 700 млн. долара по платената телевизия, а Мейуедър – 1,3 милиарда. Последният му мач през май срещу Мани Пакиао донесе рекордни приходи от около 600 млн. долара.
- Със сигурност приходите ще са огромни, защото предишният ми бой с Мейуедър донесе най-много приходи – близо 137 млн. долара. Но не парите са причината, заради която искам да се боксирам отново. Във финансово отношение нямам проблеми. Нямам нужда и от слава или светлините на прожекторите. Като промоутър на Golden Boy Promotions имам всички тези неща. Не, все още се чувствам като роб на боксовите си ръкавици. Липсва ми боят, да бъда на ринга с най-добрите, да бъда сред тях.
- Последният ви бой беше през декември 2008 в Лас Вегас. Предадохте се в осмия рунд срещу Мани Пакиао напълно изтощен. И казахте на треньора на Пакиао Фреди Роуч, че не сте вече за това. Забравихте ли тези думи?
- Не, изобщо. Но тогава бях един друг Оскар де ла Оя, а не този, който стои днес тук. Водех съвсем друг живот, бях недисциплиниран, пиех много и не взимах бокса много на сериозно. Бях прегорял, изпепелен, нямах самоконтрол и планирах свалянето на килограми напълно погрешно. На ринга бях бледа сянка на себе си от най-добрите ми времена. И затова се провалих.
- Яд ли ви е още за това?
- Кой обича да се проваля? Добре, имаше причини за провала, затова живея с тази мисъл. Но е неприятно, че се оттеглих по този начин. Боксът е любовта на живота ми, боксът е моята страст. Роден съм, за да се боря и да имам успех.
- Обявихте, че се оттегляте на 14 април 2009. В следващите години като че ли все повече губехте самоконтрол.
- Вярно е. Алкохолът и наркотиците ме разрушиха – мен и семейството ми.
- Взимахте ли кокаин?
- И кокаин. Но бях много по-зависим от алкохола, отколкото от наркотиците
Времето беше наистина трудно. Чувствах се като в нокаут.
- Мислехте и за самоубийство.
- Постоянно се засилваше чувството, че животът ми няма смисъл. Но нямах силата и смелостта да взема нещата в ръце, въпреки че мислех за това.
- Отчаянието като че ли е било голямо.
- Чувствах се отвратително, въпреки че не го показвах. Никой не знаеше какво става с мен. Не говорих с никого за това и се опитвах да крия грижите, страховете и чувствата си от хората около мен. Животът ми беше една голяма лъжа.
- Значи бяхте всичко друго, но не и „Златното момче“, което покоряваше всички с усмивката си.
- Бях такъв по-рано и сега пак съм такъв. Усмивката ми пак е истинска – от щастие и удовлетворение. А имаше времена, когато не беше така. За близките ми бях човекът с перфектния имидж. Носеше ми се славата на страхотен баща и съпруг. Но аз знаех, че това не е истина. Но когато си имал голям успех в живота, е трудно да признаеш слабостите си. След многото битки на ринга си мислех, че нищо не може да ме разтърси
И маската падна чак през пролетта на 2011.
- Когато отидохте на терапия в Betty Ford Center в Ранчо Мираж в Калифорния.
- Тогава спечелих битката само за няколко месеца. Затова две години по-късно направих втора терапия. Оттогава всичко е наред и съм напълно нов човек.
- Наистина ли сте излекуван, или пак се самозаблуждавате?
- Напълно, кълна се. Иначе нямаше да се чувствам толкова добре. Ще съм безвъзвратно загубен, ако се върна отново към това. Но то няма да се случи. Благодаря на Бог и на семейството ми, че имах смелостта и силата да се преборя с демоните си и сега съм стъпил здраво на земята. Лесно е да се каже, че ще се боря със злото. Но не е лесно да го направя, да водя точен и въздържан живот. По-лесно е да се бия едновременно срещу Майк Тайсън, Ивендър Холифийлд и Джордж Форман, отколкото да се боря с алкохола и наркотиците.
- Защо сте сигурен, че няма да се върнете отново към тях?
- Знам с главата и със сърцето си, че не трябва да се докосвам до тях. Убеден съм 1000 процента, че ще устоя на изкушението. Посветих се на работата си. И съм повече от претоварен с благотворителните ми проекти. Основах училище за деца в неравностойно положение, за да имат шанс за по-добро образование. Центърът за борба с рака Cecilia Gonzalez Cancer Center в Лос Анджелис предоставя безплатна мамография на жени с ниски доходи. Разходите поемам аз. Тренировките по бокс за деца и тийнейджъри в младежкия ми център са безплатни. Предоставям стипендии за колеж и други такива неща.
- Сигурно имате много работа и като президент на основаната от вас през 2002 година компания Golden Boy Promotions. Неотдавна заведохте иск за 300 млн. евро срещу конкурента ви Ал Хеймън.
- Трябваше да го направя и изглежда, че ще спечеля делото. Съдим го, защото работи като промоутър и мениджър. А според закона от 2000 година няма право да бъде и двете неща едновременно. Това е конфликт на интереси. Промоутърът трябва да се грижи за събитията, а мениджърът – за интересите на боксьора. Освен това бившият ми изпълнителен директор Ричард Шефер работеше зад гърба ми за Хеймън и водеше при него много от боксьорите ни. Откраднаха ми почти сто професионалисти. Имах договор с над 150, сега са само 50.
- Защо решихте да не се връщате на ринга?
- Миналата седмица се прибрах вкъщи след една спаринг среща и казах на жена ми и на децата за намеренията си. Жена ми ме подкрепи изцяло, но децата ме помолиха да не го правя. Страхуват се, че старият им баща ще се контузи.
"7 дни спорт"
Последната битка на Оскар де ла Оя в бокса беше катастрофална. В осмия рунд, тогава на 35 години, той се предаде. „Златното момче“ от Лос Анджелис, световен шампион в шест категории, който беше спечелил повече милиони с юмруците си от който и да е друг свой колега, стигна дъното. Това се случи преди седем години. Фаталната загуба в спорта беше последвана от жесток срив и в живота. Алкохолът и наркотиците потопиха бившата звезда в отчаяние. Затиснаха го мисли за самоубийство. Но той се справи с демоните и сега, на 42 г., започнаха да му минават мисли за завръщане в бокса.
- Г-н Де ла Оя, първо казахте, че се връщате в бокса, след това се отметнахте...
- Искате да кажете, че не може да ми се има доверие?
- Може и така да се каже.
- Въпросът ви е много нахален. Да не би да оставям впечатлението, че съм луд?
- Не, но...
- Щом е така, не се притеснявайте. Съвсем наред съм и седемте ми сетива работят отлично.
- Затова ли отново се отказахте от плановете си за връщане на ринга?
- Не, не е заради това. Обмислих всичко много внимателно, прекарах няколко безсънни нощи и накрая реших да не го правя.
- При разговора ни преди една седмица нещата изглеждаха различно.
- Тогава ви казах, че шансовете са 50 на 50.
- Но разсъдъкът ви се върна бързо.
- Какво означава разсъдък? Аз съм само на 42 години. И никога не съм се чувствал толкова добре физически и умствено. Контузиите ми на ръцете, гърба и раменете са излекувани. Затова усещам силен импулс да се кача отново на ринга. Като гледам в колко добра форма е бизнес партньорът ми Бърнард Хопкинс, който доскоро беше световен шампион и вече е на 50 години, това ме вдъхновява. Сигурен съм, че мога пак да върна назад часовника на живота. Знаете ли, не съм луд, знам много добре какво означава да се върнеш на ринга и какви лишения ще трябва да изтърпя. Освен това няма да започна от нулата.
- Какво значи това?
- От половин година четири-пет пъти в седмицата бягам поне осем мили
Скачам на въже, тренирам със спийдбол, мога да удрям чувала с пясък 12 рунда. Усещането е страхотно. При това не се раздавам докрай. Планът ми за завръщане е точен.
- Де ла Оя срещу Мейуедър – за бокса това ще е боят на боевете. Бившият най-гледан боксьор срещу новия. Вие генерирахте над 700 млн. долара по платената телевизия, а Мейуедър – 1,3 милиарда. Последният му мач през май срещу Мани Пакиао донесе рекордни приходи от около 600 млн. долара.
- Със сигурност приходите ще са огромни, защото предишният ми бой с Мейуедър донесе най-много приходи – близо 137 млн. долара. Но не парите са причината, заради която искам да се боксирам отново. Във финансово отношение нямам проблеми. Нямам нужда и от слава или светлините на прожекторите. Като промоутър на Golden Boy Promotions имам всички тези неща. Не, все още се чувствам като роб на боксовите си ръкавици. Липсва ми боят, да бъда на ринга с най-добрите, да бъда сред тях.
- Последният ви бой беше през декември 2008 в Лас Вегас. Предадохте се в осмия рунд срещу Мани Пакиао напълно изтощен. И казахте на треньора на Пакиао Фреди Роуч, че не сте вече за това. Забравихте ли тези думи?
- Не, изобщо. Но тогава бях един друг Оскар де ла Оя, а не този, който стои днес тук. Водех съвсем друг живот, бях недисциплиниран, пиех много и не взимах бокса много на сериозно. Бях прегорял, изпепелен, нямах самоконтрол и планирах свалянето на килограми напълно погрешно. На ринга бях бледа сянка на себе си от най-добрите ми времена. И затова се провалих.
- Яд ли ви е още за това?
- Кой обича да се проваля? Добре, имаше причини за провала, затова живея с тази мисъл. Но е неприятно, че се оттеглих по този начин. Боксът е любовта на живота ми, боксът е моята страст. Роден съм, за да се боря и да имам успех.
- Обявихте, че се оттегляте на 14 април 2009. В следващите години като че ли все повече губехте самоконтрол.
- Вярно е. Алкохолът и наркотиците ме разрушиха – мен и семейството ми.
- Взимахте ли кокаин?
- И кокаин. Но бях много по-зависим от алкохола, отколкото от наркотиците
Времето беше наистина трудно. Чувствах се като в нокаут.
- Мислехте и за самоубийство.
- Постоянно се засилваше чувството, че животът ми няма смисъл. Но нямах силата и смелостта да взема нещата в ръце, въпреки че мислех за това.
- Отчаянието като че ли е било голямо.
- Чувствах се отвратително, въпреки че не го показвах. Никой не знаеше какво става с мен. Не говорих с никого за това и се опитвах да крия грижите, страховете и чувствата си от хората около мен. Животът ми беше една голяма лъжа.
- Значи бяхте всичко друго, но не и „Златното момче“, което покоряваше всички с усмивката си.
- Бях такъв по-рано и сега пак съм такъв. Усмивката ми пак е истинска – от щастие и удовлетворение. А имаше времена, когато не беше така. За близките ми бях човекът с перфектния имидж. Носеше ми се славата на страхотен баща и съпруг. Но аз знаех, че това не е истина. Но когато си имал голям успех в живота, е трудно да признаеш слабостите си. След многото битки на ринга си мислех, че нищо не може да ме разтърси
И маската падна чак през пролетта на 2011.
- Когато отидохте на терапия в Betty Ford Center в Ранчо Мираж в Калифорния.
- Тогава спечелих битката само за няколко месеца. Затова две години по-късно направих втора терапия. Оттогава всичко е наред и съм напълно нов човек.
- Наистина ли сте излекуван, или пак се самозаблуждавате?
- Напълно, кълна се. Иначе нямаше да се чувствам толкова добре. Ще съм безвъзвратно загубен, ако се върна отново към това. Но то няма да се случи. Благодаря на Бог и на семейството ми, че имах смелостта и силата да се преборя с демоните си и сега съм стъпил здраво на земята. Лесно е да се каже, че ще се боря със злото. Но не е лесно да го направя, да водя точен и въздържан живот. По-лесно е да се бия едновременно срещу Майк Тайсън, Ивендър Холифийлд и Джордж Форман, отколкото да се боря с алкохола и наркотиците.
- Защо сте сигурен, че няма да се върнете отново към тях?
- Знам с главата и със сърцето си, че не трябва да се докосвам до тях. Убеден съм 1000 процента, че ще устоя на изкушението. Посветих се на работата си. И съм повече от претоварен с благотворителните ми проекти. Основах училище за деца в неравностойно положение, за да имат шанс за по-добро образование. Центърът за борба с рака Cecilia Gonzalez Cancer Center в Лос Анджелис предоставя безплатна мамография на жени с ниски доходи. Разходите поемам аз. Тренировките по бокс за деца и тийнейджъри в младежкия ми център са безплатни. Предоставям стипендии за колеж и други такива неща.
- Сигурно имате много работа и като президент на основаната от вас през 2002 година компания Golden Boy Promotions. Неотдавна заведохте иск за 300 млн. евро срещу конкурента ви Ал Хеймън.
- Трябваше да го направя и изглежда, че ще спечеля делото. Съдим го, защото работи като промоутър и мениджър. А според закона от 2000 година няма право да бъде и двете неща едновременно. Това е конфликт на интереси. Промоутърът трябва да се грижи за събитията, а мениджърът – за интересите на боксьора. Освен това бившият ми изпълнителен директор Ричард Шефер работеше зад гърба ми за Хеймън и водеше при него много от боксьорите ни. Откраднаха ми почти сто професионалисти. Имах договор с над 150, сега са само 50.
- Защо решихте да не се връщате на ринга?
- Миналата седмица се прибрах вкъщи след една спаринг среща и казах на жена ми и на децата за намеренията си. Жена ми ме подкрепи изцяло, но децата ме помолиха да не го правя. Страхуват се, че старият им баща ще се контузи.
"7 дни спорт"
Последвайте каналите ни в:
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)