Интервюто с Емери: Севиля ми дава повече от пари

Отлетява един час в разговори с Унай Емери – зрял и спокоен 43-годишен мъж, решен да остане още една година старши треньор на Севиля, след като отхвърли валящите към него многомилионни оферти след втория му пореден триумф в Лига Европа.

-         Какво е успехът?

-         Успехите могат да бъдат индивидуални или колективни, с вътрешно или външно измерение. Важното е обаче да се наслаждаваш на случилото се, не на крайния резултат, а на извървяването на пътя. Животът се състои от 70% работа и 30% разпускане. Макар че аз превръщам работата си във ваканция.

-         Умеете ли да скъсвате напълно с работата при почивка?

-         Да. Плажът много ми харесва. Много се наслаждавам на къпането в морето, на разходките по брега, на слънцето. Харесвам също да се разхождам по час-два из планината. Също и веднъж годишно да хапвам с приятелите си и да говорим за неща извън професиите на всекиго от нас: един е строител, друг – художник, трети – търговец, четвърти – инженер... пети пък е безработен.

-         Как се чувства един баск от Ондарибиа, когато пее химна на Севиля?

-         Когато спечелихме първата си Лига Европа, го тананиках. Първото условие: да науча химна. Не можеше да не го зная. Това научих от Енрике Мартин в Леганес, който ни пускаше в автобуса химна по път към всички мачове. В крайна сметка това е нещо емоционално, прочувствено.

-         На какво поколение само можехте да се насладите във Валенсия: Давид Вийя, Давид Силва, Хуан Мата, Жорди Алба...!

-         Най-добрата благодарност от даден играч е той да каже, че се е развил под мое ръководство. Повече от спечелването на трофеи. Вийя бе изтъкнат футболист и направи качествен скок с трансфера в Барселона; Силва стори същото с Манчестър Сити; Мата се утвърди и също се издигна; Жорди пък излезе на голямата сцена.

-         А Иско не го ли видяхте?

-         Започна да тренира с нас 17-годишен. Аз съм треньор, който много се съобразява с клуба си, а това си има минуси. Един от тях бе случилото се с Иско. Клубът искаше да му поднови договора, той не искаше при предложените му условия, управата реши да го остави в Б-отбора, а аз не приех това. Срещнах се с него и с баща му, като му начертах път към първия тим. Освен това клубът доведе Чори Домингес на неговия пост, което постави допълнително препятствие. Пропуснах добра възможност да работя с Иско.

-         Откъде черпите енергия?

-         На първо място от чувствата към своята професия. Затова и е толкова важно да се почива добре. Важно е да си лягаш с мисълта какво ще правиш на другия ден.

-         Как превръщате крила като Алейш Видал и Жорди Алба в бекове?

-         Научих в Супердепор колко голяма е важността на бековете, навъртащи голям километраж в мача. Да имаш бекове с офанзивни наклонности и да им даваш главна роля е една от ключовите идеи в моето разбиране за футбола – много агресивност по фланговете. Големите отбори атакуват от фланговете.

-         Как се разви идеята Ви за играта: от много офанзивна във Валенсия към по-организирана в Севиля?

-         Какви сме ние? Какви са съперниците ни? От работата ми 80% е анализът на моя отбор и на моя съперник. Като функция на това мерим силите си. Когато си по-силен от своя опонент, трябва да си много офанзивен. Когато съперникът е по-силен от теб, трябва да се защитаваш. Преди идеалът ми бе да искам да съм по-силен от съперника дори когато не съм такъв на хартия. Стремях се да градя винаги отбори победители: така бе и в Лорка, и в Алмерия, и във Валенсия... Трябва да преценяваш как можеш да побеждаваш по различни начини. Именно това постигнах в Севиля.

-         Онази “еврика”, за която говореше Джосеп Гуардиола?

-         Изградих си навик: харесва ми да работя нощем – до 2-3 часа сутринта. Ставам в 8 часа, закусвам в спортната база и започвам работа. Правя сиеста (б.р. – следобеден сън) от 17 до 18, от 18 до 19 или от 19 до 20 часа, за да съм свеж. Това е моята еврика – да гледам в детайли моя отбор или съперника.

-         Дразни ли Ви образа на член на градската гвардия, с който Ви обрисуват често заради крайно изразителните Ви и емоционални жестове край тъчлинията?

-         Искам да бъда себе си, а ако бъда себе си, да съм най-добрият за своя отбор. Започнах като треньор с много активно поведение на скамейката и така стигнах дотук.

-         Кой е най-съзидателният футболист от всички, с които сте работили?

-         Има две форми на съзидателност: една в съзнанието и друга в изпълнението. Например един креативен играч, без да е бил медийна звезда, беше Рамос в Лорка; после и Давид Силва.

-         А най-трудният за управление?

-         Нашите футболисти трябва да посвещават 70% от себе си на футбола, а има един играч като Евер Банега с много добри качества, който трябва да дава и още по-голям процент от този, за да е на постоянно високо ниво.

-         Какво търсехте в Русия?

-         Отидох в Спартак, за да спечеля трофей. Президентът ми каза: “Ако спечелиш първенството, ще те позлатя”. Трудностите започват със самото ти пристигане там: с играчите, с трансферите... Не изпитвам угризения за тези шест месеца, но не бих се върнал при тези условия. Аз съм диалогичен треньор, който предава енергия на своите играчи, а там не можех да правя това.

-         Спечелихте обаче много пари.

-         Това не бе мотивацията за мен. Сега имах оферти за два пъти повече пари от получаваните в Севиля.

-         Защо отхвърлихте многомилионната оферта на Наполи?

-         Замислих се дали имам достатъчно мотивация да продължа в Севиля и го съпоставих с възможността за растеж другаде. Колко футболисти или треньори имат шанса да играят финали? Малцина. Започвам тренировки на 6 юли и месец по-късно ще играем с Барса за Суперкупата на Европа – финал, за който сме си спечелили мястото сами. А после започваме и мачовете в Шампионската лига. Това ми дава Севиля, пък и успяхме да изградим една работна култура на всички нива. Наполи ми предлагаше силен във финансово отношение проект, ала без ШЛ. А имах и хубав вариант с Уест Хам – оферта с изключителни финансови условия.

Кайетано Рос, “Ел Паис”

Следвай ни: