Османи Хуанторена: Единствената ми възможност да играя на Олимпиада е за Италия
Османи Хуанторена: Единствената ми възможност да играя на Олимпиада е за Италия
20 юни 2015 | 10:52
3202
0
Волейболната звезда Османи Хуанторена през последните дни е в Куба за почивката си. В много труден момент за островната държава дори без ембаргото кубинският волейбол не тръгна нагоре, а напротив, забуксува още повече. Османи преди да напусне националния отбор (б.р. заради съмнения за допинг преди Световното първенство през 2006 година) бе част от поколение с огромен потенциал. И последния пламък дойде със сребърните медали на Мондиала в Италия през 2010-а. От тогава, обаче, кубинската група не се е изявявала сериозно.
- През последните години наблюдаваме значително нашествие на кубински волейболисти в чуждестранните първенства. Как оценявате ролята на сънародниците ви?
- По-голямата част от тези, които играят в чужди първенства, се справят доста добре и по един или друг начин представляват Куба. Показват неоспоримите качества на кубинската волейболна школа. Която, по мое мнение, е най-добрата в света. Можете да попитате всеки от или извън Куба колко силни са нашите състезатели. Вижте случая на Леон, един от последните, който напусна, но още през първата си година стана шампион, след като спечели Шампионската лига със Зенит (Казан) и е смятан за един от най-добрите в Европа.
- Италия бе вашият дом. Как е италианското първенство?
- Това бе моят път през годините и ето, че сега се завръщам (б.р. от новия сезон Османи ще играе за италианския Лубе). За мен е най-доброто първенство от техническа гледна точка. От физическа руското е най-силно, но мисля, че техниката е по-важна от физиката в оценката на един играч или на едно първенство. Италианското първенство от дълго време е в световния елит и това се усеща и на национално ниво. Мисля, че по-голямата част от волейболистите искат да преминат през италианското първенство. За мен е била страхотна възможност и съм се чувствал отлично в Италия.
- Финалът на първенството през 2013-а бе по-специално за Османи Хуанторена. Говореше за "Скудето и кубинска салса", след като в отбора на Копра (Пиаченца) бе вашият сънародник и голям приятел Роберланди Симон. Какво си спомняте от тази титла, спечелена с отбора на Тренто?
- За мен бе прекрасен момент. Играех срещу Роберланди и това бе, като сбъднат сън. Уважавам го много, той ми е като брат след годините, които сме прекарали в националния отбор. Един от нас, обаче, трябваше да спечели и серията се разреши само след пети мач и тайбрек. Бе незабравим момент и за двамата.
- Кубинският волейбол не се ли намира в труден момент?
- Не съм следил много мачовете, гледах по телевизията мача с Аржентина и за втория реших да дойда до залата, но за жалост загубихме. Според мен това, което се случва е, че всъщност нищо не се случва в кубинския волейбол. Мисля, че федерацията трябва да си даде сметка, че волейболът може да израства много, ако навакса бързо пропуснатото до момента. Днес има много кубински състезатели, които успяват в различни шампионати и резултатите им показват мощта, която притежава Куба в този спорт. Обаче има неща, които трябва да се променят и никой не предприема решителната крачка. Практиката е една и съща и напълно нормална за всички държави по света. Състезателите играят за клубните си отбори и след това федерацията ги кани да се включат към лагера на националния отбор. И не знам какви са причините, които не позволяват това да се случва и в Куба. Отговори, които всички ние очакваме. Не може да се иска от отбор, който само тренира, да се представя на високо ниво в международно състезание. Волейболът има нужда от промяна, при това бързо, за да се донесе удовлетворение на една държава, която обича този спорт. Трябва да побързаме, защото остава малко време преди кубинският волейбол да изчезне от международната сцена...
- 2005-а бе важна година за Куба в Световната лига. Вие започнахте в този състав и бяхте избран за най-добър посрещач на турнира?
- За всички нас онзи отбор е като победител, защото въпреки всички прогнози, се класирахме за финалната фаза. Спомням си незабравими мачове срещу Италия, България и Франция в Сиудад Хавана. За съжаление, се изправихме срещу Бразилия, която имаше непобедим отбор и това ни принуди да играем за бронза срещу Полша. Мисля, обаче, че този турнир ни направи още по-силни като състезатели. Това бе началото на пътя, който ме доведе до още мачове с националния и до успехите ми на клубно ниво.
- Искате ли да играете за Куба?
- Честно казано не. На първо време, защото мина доста време и нямам възрастта да играя за Куба. На второ място, защото бях заявил желанието ми в писмо до федерацията, че искам да играя за националния отбор и въпреки положителния отговор и полученото разрешение, трябваше да напусна Италия. А това условие не можех да приема, защото не можех да зарежа кариерата ми и всичко онова, което бях постигнал до момента. И за какво, за да бъда без мачове цяла година и да играя само за националния?
- Ще играете ли за националния отбор на Италия тогава?
- Може би. В момента е единствената ми възможност, ако искам да играя на Олимпийски игри, защото за Куба не е възможно. Мечтата на всички състезатели по света е да играят на Олимпиада и ако единствената ми възможност да сторя това е да играя за Италия, ще играя за Италия. Кубинец съм и представлявам Куба, но това е моята кариера. Годините не прощават и не е възможно само да чакаш. Вече съм на 30 и или ще отида в Рио, или нищо, защото ако сега се проваля, няма да имам друг шанс. На 34 години мисля, че ще съм приключил кариерата ми.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)