Бившият футболист на националния отбор и на Левски Илиян Стоянов от дълги години живее в Япония. Наскоро той се прибра в България за малко повече от месец, като бе на треньорски стаж в Марек като част от програмата за получаване на треньорски лиценз. Коловати, който стана шампион със сините и вдигна две купи, даде интервю пред "Тема Спорт", в което разказа повече подробности около престоя си в Дупница, както и какво му е направило впечатление от българския футбол. Той говори още и за поредния провален сезон на Левски, както и работата на Георги Иванов.
Илияне, как ти се стори българският футбол на живо - като атмосфера, обстановка?
- На живо гледах само един мач, и то от втората шестица, другите почти не съм. Нивото е едно и също, няма никакво подобрение. Много пъти съм казвал, че А група трябва да се намали още, да има 10 отбора, които да отговарят на изискванията, да имат стадиони на добро ниво и да се изправят един срещу друг по 3-4 пъти. Това ще вдигне нивото на футбола. В момента има тимове в А група, които не знам по каква работа са там. Моето уважение към малките клубове, но какво правят в А група, при положение че нямат финансовите възможности. Преди началото на сезона в А група трябва да кажеш какъв ти е бюджетът и ако е един милион, да ги депозираш тези пари, ако ги нямаш - не започваш сезона.
В Левски и ЦСКА също не се плаща с месеци.
- Това е изискването независимо дали си Левски, ЦСКА, Хасково, Марек или някой друг. Когато нямаш пари, няма да започнеш. Но в България се правят много големи компромиси и това е сериозен проблем. Лошото е, че компромисите не са само за футбола, а като цяло. Затова и нещата не вървят. Не може да се продължава по начина - тук компромис, там компромис и животът си върви. Като извадиш един от водещите клубове, без значение кой е, понеже не може да плаща заплати, то това ще е предупреждение за всички останали и нещата ще се оправят. С тези настроения от днес за утре и закърпване на положението няма да стане. Нужни са крути мерки.
Това, което се случва с ЦСКА ли имаш предвид?
- И с ЦСКА, и с други отбори. Все гледаме как да минем по-тънко и да направим компромис. Но докато караме така, това ще е нивото на футбола и на държавата ни.
И в Левски май дълго време я карат така. Промени ли си мнението за управлението на "Герена"?
- За жалост и в Левски вариантът е компромисен. Моят приятел Гонзо си седи и никой не го пипа. Има много облъчени хора, което е жалко за интелигентната публика на Левски. Мисля, че обаче точно тази част от фенове-те се е отдръпнала от стадиона.
От седем години насам няма оправяне на положението в Левски. Как може да се излезе от тази ситуация?
- Трудно може да се оправят нещата. С хората, които в момента управляват клуба, няма как да стане. Всички видяха, че сезонът е провален, че се направиха такива глупости от миналата година досега, но няма оставки, никой не е виновен за нищо и така, идва следващият сезон и продължаваме със същите неща. Наслушахме се и на тръстове, и на не знам какви още, но работата си е все същата.
Какъв е изходът?
- Рецептата е изрязване дълбоко от корените. В момента е много трудно сам човек да бъде собственик на отбор в България, не говорим за малките, а за Левски, защото все още икономическата криза не е отминала. Но може да се направи нещо като сдружение с 4-5 богати бизнесмени, за които няма да е проблем да издържат Левски, да се купи клубът от Батков и да се започне на чисто. Друг изход няма. Но не говорим само за промени на ниво собственик, а и за спортното ръководство. Трябва да бъдат взети хора, които разбират от футбол и са в час с мениджмънта. Защото ако дойдат нови собственици, но останат същите хора, отговарящи за спорната част, то нещата няма да се променят.
Мислиш ли, че има нови хора, които могат да застанат да управляват Левски като мениджъри и директори, защото, общо взето, се въртят едни и същи?
- Трябва да се опита с ново име. Въобще не визирам себе си, аз съм се установил в Япония. Говоря за личности от поколението на Наско Сираков, Ники Илиев, с които може да се опита. По принцип те са вече малко встрани от футбола, но има и от по-младото поколение момчета, които могат да се справят.
Защо толкова години не се пробва с някой от тях, а се въртят Сираков, Гонзо и Даниел Боримиров?
- Въртят се хора, които си мислят, че с тях започва и свършва Левски. Привържениците си мислят, че ако Гонзо не е там, клубът няма да го има, или ако примерно Сираков го няма. Ето, че Левски съществува и без него, така ще е и без Георги Иванов. Има обаче много облъчени хора, които продължават да вярват на Гонзо, както и на Иво Тонев и на Батков. Това за мен е смешна работа. Аз ако съм там и видя, че не вървят нещата, повече няма да стъпя в Левски, при положение че 4-5 години не съм успял да направя това, което искам. Може би те
много си вярват. Затова винаги ми е било чудно защо се въртят едни и същи. Но футболът е като политиката - от толкова години все едни лица и други трудно могат да пробият. Може би останалите хора няма да са удобни.
Народът си ги избира...
- Народът си избира политиците, сега и левскарите са си харесали Гонзо и той трябва да остане, но че отборът не върви и не е взимал титла, както и купа от шест-седем години...
Наблюдаваш ли какво се случва с националния отбор?
- Честно казано - не. Само като резултати и понякога, ако имам време, гледам. Там проблемът е и от факта, че нямаме футболисти, а и от юношеските школи не излизат много. Тези, които пък стават, бързаме да ги продадем в чужбина, но клубовете, които са ги купили, не ги ползват, преотстъпват ги. Затова цялата работа е такава. Ето сега в случая с Кра-ев - искат да го продават, но за мен му е рано да отиде да играе в Европа. Много трудно може да се наложи някъде в чужбина. Той трябва да остане поне още 1-2 или 3 години в Левски, в които да натрупа опит, тогава може и да му се вземат повече пари. Избързваме много. Но футболът в момента е бизнес и тези неща не се гледат толкова.
Казваш, че има интелигентни млади момчета за ръководители, но защо клубовете не инвестират в тях, като ги пращат на обучение, тъй като се получава така - днес с анцуга и екипа, а утре с костюма?
- Трябва да се учи, но е нужен и футболен опит. Има играчи, които са били в чужбина и са натрупали рутина, видели са за какво става въпрос, като мениджмънт, но най-малкото трябва да имаш нещо в главата.
Илиан Стоянов обясни и причините да живее в Япония, без да си помисля изобщо за скорошно завръщане в България, и направи съпоставка на политиката с футбола.
"Най-важното, за да си в клуб като Левски, е да бъдеш себе си, а не да се променяш и да ставаш като другите около теб. Ако си мъжкар, трябва да си мъжкар докрай. Защото много хора преди да вземат властта, се правят на най-големите, а след това започват да лъжат. Политиците са същите - предизборни кампании, обещания, които са невиждани, и след това като спечелят властта - нищо не правят. Така е и във футбола. Тези неща ме държат далеч от България. Аз не мога да съм подлога на някой или да ми казва какво трябва да направя. Затова съм навън, за да съм независим и чист спрямо себе си. Не мога да завися от някой", откровен е Стоянов.
Той казва, че трудно издържа тук повече от две седмици. "Аз обичам и харесвам България, но това, което става, е много жалко. После се чудим защо младите напускат. Просто няма бъдеще. Или трябва да си коалиция с някой, или подлога, или пионка, за да се развиваш. Аз на такова училище не съм бил. И преди казвах, че ако исках да се завъртя покрай "Герена", щях да го направя, преди да завърша с футбола, така и досега щях да съм в клуба. Но не съм такъв. Истината е, че в България, ако искаш да направиш нещо честно, няма да ти позволят", казва още Коловати.