Синовете ми харесват играта, може да излезе нещо от тях, надява се диагоналът
Цветан Соколов отново е на линия, а националният отбор се върна с купата от силния турнир "Хуберт Вагнер"в Краков. С играта си при победите над Полша, Сърбия и Белгия диагоналът заслужи наградата за най-полезен играч. Пред "7 дни спорт" Соколов говори за бъдещето на националния отбор, за трансфера в Италия и за волейболната страст на синовете му Виктор и Никола.
- Какво е усещането да се приберете с купа и с наградата за MVP от толкова престижен турнир?
- Личната награда не означава нищо, ако отборът не печели. Най-важно е това, което направихме, защото не помня България да е била на първо място на какъвто и да е турнир. Не трябва да се омаловажава този успех, защото все пак играхме със световния шампион Полша, със Сърбия и с Белгия - все отбори на много високо ниво.
- Очаквахте ли да се развие така турнирът?
- Не сме говорили за победи и загуби. Идеята ни беше да се раздадем докрай. Лично аз не очаквах да играем толкова силно и толкова освободено. Има нови момчета, които не са били в националния отбор досега. Те играха много спокойно. Изненадахме сами себе си.
- Кое беше най-важното?
- Сервисът, както и играта на блокада. Срещу Сърбия имаме 19 блока, а с Белгия направихме 15 за три гейма, което е страшно много.
Ако изпълняваме така сервис, много трудно ще ни бият
- Какво ви каза Пламен Константинов?
- Преди последния мач влезе в съблекалнята и каза: "Момчета, айде да спечелим най-накрая един турнир и да зарадваме тези хора, които ни гледат".
- Как се чувствате вие в този отбор, тъй като много играчи са различни в сравнение с периода преди вашата контузия?
- Да, много хора са различни. Аз лично се чувствам малко изморен, защото от доста време не съм играл 3 мача на такова ниво за 3 дни. Имам леки болки в рамото, което е съвсем нормално. Радвам се, че спечелихме с този подмладен отбор, защото за новите момчета щеше да е кофти да тръгнат с 3 загуби.
- Забравени ли са вече лошите дни. Явно лечението ви е било много правилно, щом се връщате на такова ниво?
- 6 месеца дърпах само ластик и правих стречинг. Този период беше много труден за мен и се радвам, че мина. Благодаря на екипа, който се грижеше за мен в Италия, и на моето семейство, както и на ръководството на Халкбанк.
- С Георги Сеганов показахте добър синхрон. Какво ще кажете за неговото включване в отбора?
- Изигра страхотен турнир. Той играе за първи път на такова равнище под голямо напрежение. Мога само да го поздравя за това, което показа в Полша.
- Усещате ли на терена, че вие сте човекът, който трябва да дърпа отбора в трудните моменти?
- Не индивидуалностите водят отбора.
Чувствам се важен за отбора и знам, че разчитат на мен.
Това ме мотивира страшно много и ме кара да работя още повече, защото не искам да ги предам.
- На какво ви научиха двете години в Турция?
- Там научих страшно много. Натрупах самочувствие и опит. Работих с Лоренцо Бернарди, който е изключителен треньор. Беше избран за волейболист на XX век. Разбирах се с всички в клуба. Когато отидох там, голямата промяна за мен беше, че трябва да играя в празни зали. Има и по-посетени мачове, но на повечето трибуните са празни, което страшно много ме изненада, защото в Турция се играе силен волейбол. Ние го показахме в Шампионската лига, където играхме с най-силните отбори в Европа и си разменяхме победи.
- Осъзнават ли вече близнаците (б.а. - Никола и Виктор) какво прави баща им?
- Да, радват се много. Най-положителното за мен от миналото лято, когато се възстановявах, беше, че прекарах повече време с тях. Видях ги как растат. Бяха на бенефиса на Владо Николов и страшно много се забавляваха. Явно им харесва играта, така че в бъдеще може да има нещо.