Италия значи Ювентус

Да, футболна Италия живее под диктатурата на Ювентус. За пета поредна година Старата госпожа покори Ботуша и то по начин, който не оставя съмнение в превъзходството на играчите от Торино. Какво можем да обобщим след края на сезона в Серия "А"? Да започнем от долу нагоре.

Оказа се, че водите в италианския шампионат не са плитки. Показва го кратката роля в елита, която изиграха Карпи и Фрозиноне. Радваха се, че най-после стигнаха до Обетованата земя и хоп - хайде наново в Серия "Б". В сетния час футболистите на Фабрицио Кастори имаха своите вълшебни три минути, в които да се надяват на оставане сред елитните, но след това каляската отново стана тиква. Просто в Сицилия чудо не се случи. Всъщност в Палермо опитаха да счупят световния рекорд за най-много треньори в един сезон. И май успяха. Чудно дали нашият Ивайло Чочев може да изреди всички свои наставници през кампанията. Хронологично на "Ренцо Барбера" нещата около пейката се случиха така: Джузепе Якини, Давиде Балардини, Гийермо Барос Скелото, Фабио Вивиани, Джовани Тедеско, Джовани Бози, Джузепе Якини, Валтер Новелино и накрая отново Давиде Балардини. Лудост някаква.

Трябва да кажем задължително няколко думи и за Антонио Ди Натале. Голям, емблематичен, един от тези, които вече не останаха. Една легенда слиза от сцената. Всъщност две - голмайсторът от миналия сезон Лука Тони също окачи бутонките на пирона. Вероятно същото ще се случи и с Франческо Тоти. Друг великан от категорията "Последният мохикан". Все нещо не достига на Рома, но нищо чудно "вълците" да са тези, които скоро ще катурнат Юве от трона. Наполи дълго държа фронта, но в края на краищата играчите на Маурицио Сари се предадоха пред силата на шампиона. Голяма историческа следа обаче остави Гонсало Херардо Игуаин. Неговите 36 гола ще отекват дълго в Серия "А". Вярно е, че калчото е далеч от най-силните си дни, но все пак да станеш най-добрия реализатор в историята на първенството не е шега работа. И то със серия от блестящи изпълнения.

Де факто от отборите, които се слагаха в по-сериозните сметки, разочарованието дойде от Фиорентина. Десетте загуби и десетте хикса пристигнаха неочаквано за "Ла Виола" и в крайна сметка Лига Европа изглежда логична дестинация за тима, чието жило през този сезон носеше марката на бивша Югославия в лицето на Никола Калинич и Йосип Иличич. Лацио определено не разполагаше с класата на останалите от топ 5 и закономерно остава някъде около златната среда. И оттам обаче си тръгва голямо име. Ауфидерзейн, хер Клозе! Едно голямо браво за Сасуоло и Еузебио Ди Франческо - клуб и треньор, които работят правилно.

Най-много повод за размисъл имат в Милано. И в двата лагера в Милано. Интер и Милан са далеч от славните си дни. "Росонерите" са по-зле от братовчедите си, защото при тях основният проблем е някъде по върховете. Берлускони вече не разполага със средствата от онези времена, Галиани вече не е в старата си форма. Грешка след грешка, треньорски рокади, загърбване на проекта за новия стадион, непрестанни спекулации около собствеността на клуба, липса на качествени кадри, липса на някаква концепция. С една дума хаос. Интер поне дава картбланш на Роберто Манчини, но и там трябва да се работи по-сериозно върху селекцията, да привлекат по-силни футболисти в поне две от линиите на игрището.

И стигаме до Юве. Всъщност там всичко изглежда идеално - стадион, ръководство, треньор, вратар, защитници, халфове, нападатели. Всичко. Остава само "зебрите" да направят своя голям удар в Шампионската лига. Това им липсва, защото в Италия отдавна са стигнали тавана. То трябва и малко късмет де. Кой знае, догодина Юве може да влезе в поток като този на Реал Мадрид и след срещи със съперници от ранга на Рома, Волфсбург и Ман Сити да стигне финала. Големият въпрос в Серия "А" обаче е кога шампионите ще предадат щафетата.

Кой и кога ще успее да наследи Юве?

Следвай ни: