В последните месеци в България сериозно се заговори за Джошкун Теменужков, който ниже гол след гол за юношеската формация (до 16 г.) на Барселона. Той е сред перлите в школата на каталунския гранд и може би с момчета като него, които от ранна възраст учат "А" и "Б" във футбола извън родината, е свързано бъдещето на националния ни отбор. Един от тях е 16-годишният Иван Гюров. Талантливият халф играе в гръцкия Атромитос и отзивите за представянето му са много положителни. Специалистите му предричат добро бъдеще, а мечтата на Иван е един ден да играе за България.
"Семейството ми е от Велинград. Пристигнах в Гърция, когато бях на 8 години. В началото започнах да тренирам в школата на един третодивизионен отбор, но нещата потръгнаха и отидох в Атромитос, който разполага с една от най-добрите школи в страната", разказа Иван пред Sportal.bg.
"В клуба много се набляга на работата с младите. Доста от тях се реализират в мъжкия футбол. Всички юношески формации на Атромитос са в топ 5 в съответните възрастови групи, а повечето са дори в тройката на най-добрите. Моят отбор финишира на второ място след Олимпиакос", сподели Гюров, който не крие, че големият му идол във футбола е Златан Ибрахимович.
"Любимата ми позиция е вътрешен халф. Опитвам се да съм полезен и в двете фази на играта. Треньорите казват, че силните ми страни са добрият поглед и дрибълът. Трябва да работя още върху играта в дфанзивен план и позиционирането в наказателното поле", откровен е младият българин.
През този сезон той има 26 мача (25 като титуляр) и 12 гола. Признава, че не му е било лесно да се наложи, защото в Гърция са много взискателни към чужденците, но удоволствието, когато се справяш по-добре от местните, е двойно по-голямо.
Семейството на Иван живее в южната ни съседка от 8 години, а той се прибира в България само през лятото. През останалото време е зает с тренировки, но не пренебрегва и уроците.
"В гимназията съм отличник. Това, че започнах да уча тук още от първи клас, ми помогна много, защото бързо научих езика. Семейството ми ме подкрепя във всичко. Родителите ми почти винаги присъстват на мачовете ни, независимо къде играем. Дължа им много", благодарен е Иван.
"Атромитос не е голям клуб, но базата ни е чудесна. Тренираме на две игрища с нормални размери и изкуствена настилка. Заниманията са всеки ден, с изключение на четвъртък, а в събота и неделя са мачовете. Още не се е случвало да тренирам с мъжкия отбор, но дори по-големите рядко получават такъв шанс", споделя родният талант.
Той е доволен, че макар да е далеч от финансовите възможности на грандовете Олимпиакос, Панатинайкос, АЕК и ПАОК, Атромитос се представя стабилно в гръцкия елит.
"Началото на сезона беше много трудно, отборът беше близо до изпадащите. През пролетта всичко си дойде по местата. В тима няма звезди, залага се на добрия колектив", подчертава Гюров и добавя, че не познава лично Борислав Стойчев, който допреди няколко месеца носеше екипа на клуба от атинското предградие Перистери.
"Преди време изкарах успешно проби в АЕК, но разбрах, че там играят децата на доста известни личности и парите са от значение. Затова се отказах и останах в Атромитос", разкрива младият българин.
Той често гледа родни мачове по телевизията и най-вече тези на любимия му ЦСКА. Категоричен е, че никога не би играл за Гърция.
"Свикнал съм с живота тук и се чувствам добре, но мечтая да играя за България. Надявам се да бъде забелязан от щаба на юношеския национален отбор и да получи шанс да се докажа", пожелава си 16-годишният талант.