Много я риташ тая топка

Или как пламва любовта между Kристина и Радослав

Тя играе футбол.

Той е треньор по волейбол.

Тя е спортен журналист.

Той не обича да дава интервюта.

И двамата подкрепят сините.

Тя е заклет фен на Челси.

Той е от Левски.

Днес ще ви представим Радослав Бакърджиев и Кристина Александрова. Няма да си говорим за футбол и волейбол, а за любов. Двамата са заедно от 3 години. Щастливи и усмихнати, с Криси и Радослав разговаряме няколко дни, след като женският отбор на  Левски спечели Купата на България. Още от първия въпрос става ясно кой говори повече вкъщи. Въпреки че в момента не упражнява професията си на спортен журналист, Кристина не спира да говори. Радослав успява да се включи от време на време, за да докаже колко се допълват и разбират двамата.

Как се запознахте?

Кристина: Ние имаме две гледни точки на нашето запознанство. Аз го познавах покрай професията ми на спортен журналист. Ходила съм на мачове на Левски, правила съм интервюта с него. Обаче той не ме е запомнил. Фейсбук ни запозна. Аз го видях там и му пратих покана след сватбата на един наш колега с една от неговите волейболистки.

Радослав: Тази сватба беше на 8 септември.

Кристина: Видях го на една снимка във фейсбук и си казах: "Това е треньорът на Левски, трябва да го добавя". Често добавям хора, за да ги следя. Знаете, че понякога постовете на хората създават новини. Като цяло нямах намерения към него. Не го възприемах по този начин, не се бях заглеждала по него, той беше треньорът на Левски. После той ми писа на тема футбол. Два дни по-късно излязохме на кафе, заведе ме на сладкарница. Бяхме много уморени след тренировки. Аз от Академик, той от Сиконко. След това аз исках да гледам футболен мач.

Радослав: Ливърпул – Суонси, как съм го запомнил, не знам.

Кристина: И аз го помня. Даже помня, че Джонджо Шелви вкара гол.

Радослав: След сладкарницата тръгнахме да търсим къде да гледаме мача, който беше от 21.45. Направихме голяма обиколка, докато накрая отидохме в едно заведение близо до блока на Криси, където гледахме мача.

Кристина: От тогава Радослав е много напред с футбола.

А каква е другата гледна точка?

Радослав: Сватбата на Ема и Веско, където се запознахме официално. След това реших да пиша на това момиченце.

Кристина: Аз дори помня какво ми написа първо. "Много я риташ тая топка".

Радослав: Аз нямам спомен какво съм писал.

Кристина: Оттам тръгна всичко, на шега, ама вече 3 години. Един месец по-късно, след като почнахме да се виждаме несериозно, ходихме на кино с Веско и Ема и те ме питаха дали сме заедно, а аз не знаех какво да кажа. Беше ме срам да го питам дали сме гаджета.

Радослав: Малко се криехме в началото.

Връзката ви вече изглежда сериозна. Живеете заедно. Как се решихте?

Радослав: Нещата си станаха сериозни от само себе си. Решихме, че няма смисъл да се размотаваме на две места.

Кристина: Желанието ми да осиновя една котка предизвика разговора за това дали да живеем заедно. Аз бях готова много преди него. Беше време, но го чаках и той да стане готов, защото явно му трябваше време. И той каза: "Събирай багажа".

Радослав: Реално ние си живеехме заедно и преди.

Кристина: Да, или в тях, или в нас. Сега се събрахме на едно място.

Знам, че Радослав се притеснява да дава интервюта. Защо?

Радослав: Да, притеснявам се.  Не мога да кажа, че ми е неприятно, но не обичам да се шуми толкова около мен. Аз не го крия и предполагам, че ми личи.

Вкъщи кой задава повече въпрроси?

Радослав: Зависи каква е темата на разговор.

Кристина: Аз понякога съм много досадна и съм му благодарна, че ме търпи. Мога да говоря много.

Радослав: Особено ако бързам за някъде.

Кристина: В началото беше трудно, но вече се нагодихме. Поизяснихме си позициите.

Как двамата приемате ситуациите, в които Криси прави интервю с треньора на Левски?

Радослав: Не си спомням на кой мач беше. Тя пристига към мен с микрофона и казва: „Г-н Бакърджиев”. И аз се разсмях.

Кристина: Ами исках да бъда професионалист.

Радослав: Да, това не го коментирам.

Кристина: И оттогава като правя интервюта с него и започвам без обръщение. Гледам да спазвам някаква дистанция. Защото не ми се струва уместно да му се хвърлям на врата след мачове. Така или иначе ще се видим малко по-късно. Отстрани може да ме възприемат по различен начин. Някои сигурно си мислят, че, след като съм приятелката на треньора, знам много новини за отбора. А всъщност става въпрос за нормални неща. Няма кой знае колко новини.

И двамата сте спортисти. Това помага ли за отношенията между вас?

Радослав: Определено е по-лесно.

Кристина:  И аз се съгласявам. Много малко хора разбират всичките ангажименти. Той утре заминава за Казанлък, а ние не сме се видели след мачовете в Бургас. Но аз мога да разбера отстъствието, ангажиментите в работата. Като бях журналист, съм се прибирала по никое време, работех по 12 часа. Случвало се е да му кажа: "Сега се прибирам", а да си дойда след 5 часа. Никога не е казвал нищо.

Има ли разминаване във футболните и волейболните пристрастия вкъщи?

Радослав: Аз съм си фен на Левски. Много се радвам, че имам възможност да работя в този клуб. В чужбина нямам такива пристрастия като Криси.

Кристина: Той обича да е за тези, срещу които ние (б.а.Челси) играем, за да ме дразни.

Радослав: Не си права, зависи кой ми е по-симпатичен.

Кристина: В началото изобщо не се интересуваше от футбол. Но вече е запознат с всичко.

Коментирате ли мачовете си вкъщи?

Радослав: Случвало се е да коментираме мои мачове вкъщи.

Кристина: Аз вече съм към залеза на моята футболна кариера.

Радослав: По-често коментираме мои мачовет. Тя присъства по-често на мои мачове, отколкото аз на нейни.

Кристина: Като цяло избягвам да му се бъркам много в работата. Аз много мразя след мой мач да седнем и да правим анализи – кой, как и защо. Искам да си почина. Ако след мач и аз му говоря, най-вероятно няма да му е приятно. Затова винаги го чакам той да заговори и след това си казвам мнението. Той не присъства на моите мачове, но аз съм си от приказливите и прибирайки се започвам да разказвам.

Радослав, Криси спира ли да говори вкъщи?

Радослав: Случва се.

Кристина: Като спя.

 

Имате ли някоя интересна история от последните 3 години, която да ни разкажете?

Радослав: През лятото на 2014 година с женския национален Б отбор бяхме на турнир от Гран при в Мексико. И с Криси се чувахме по вайбър. Знаех, че тя трябва да хваща влак рано сутринта в 7.15. Беше ми казала, че няма да спи, ще се прибере късно и направо към гарата. В Мексико беше 11.00ч. вечерта, а в България - 6 сутринта. Криси я няма, не отговаря. Набирам, звъня и чувам сънливо "Ало". Ти нямаше ли да гониш влак?

Кристина: Добре, че алармата от Мексико се включи, не знам как стигнах за 15 минути до гарата. Много хора ме питат: "Добре, като си пишете по цял ден, вечер за какво си говорите". Има за какво да си говорим.

Радослав: Винаги има за какво да си говорим.

 

Кристина носи ли късмет, когато идва на мач на женския отбор на Левски?

Радослав: По-скоро да.

Кристина: В последния мач в Бургас бях на късмет. Не казвам, че са спечелили с късмет, те си играха много добре. Трябва да кажа, че Радослав се оказа много по-различен от това, което си мислех, че е. На база интервюта, които съм правила с него, си мислех, че е много сериозен.

Радослав: Сухар.

Кристина: Да, сухарче. А той е голям шегаджия. Не мисля, че има ден в който да не ми разкаже някой виц, да не ме разсмее. Няма такъв ден. Винаги има нещо, което ме кара да се усмихвам. Прави малки жестове, които се забелязват. Не е най-романтичният човек. Но наскоро се прибра с една китка, купил я от една баба от улицата, но на мен това ми беше достатъчно. Това са малки жестове, но за мен са много големи, защото никой не е правил това за мен.

 

Радослав, какво те впечатли в Кристина?

Радослав: Признавам си, че първото, което ме впечатли в нея, е външиният вид - хубаво момиченце, с хубава усмивка, с хубави очи, къдрава косичка. Реших да я поканя да излезем. Хареса ми и продължихме да се виждаме и така вече 3-та година.

 

Правите ли планове за бъдещето?

 

Радослав: Не, не бързаме за никъде.

Кристина: По-скоро чакаме нещата да се случат. Не правим грандиозни планове за бъдещето, искаме да сме заедно и да сме щастливи.

Радослав: Да сме заедно и да сме здрави.

 

Кой прави повече компромиси?

Радослав: И двамата правим достатъчно компромиси, за да сме щастливи във връзката си.

Кристина: Най-малкото той трябва да ме търпи.

Радослав: Няма как да стане без компромиси от двете страни.

Ревнувате ли се?

Кристина: Случвало се е, но като цяло се стараем да си имаме доверие и да не си създаваме поводи, което до този момент се получава.

Радослав: Аз не я ревнувам. От време на време проявявам признаци на ревност, но чисто за заяждане, за шегата.

 

Какво си пожелавате?

Кристина: Единственото,  което си пожелавам, което най-силно желая, е да сме здрави и да продължаваме да се подкрепяме. В трудните моменти да осъзнаваме, че сме силни заедно, а не да се ядосваме. И да не се пускаме, защото само така може да изградим силна връзка, каквато и двамата заслужаваме да имаме.

Радослав: Няма какво да допълня.

BGvolleyball.com