Големият харч на Байерн ще опровергае критиците

Това да изръсваш купища пари за попълнения за новия сезон е отдавна изпитан метод за преодоляване на разочарованията в Бавария. Няма нищо по-добро от шопинг терапията, за да се измести вниманието от самовглъбяването и безсилието към оптимизма и очакването на новата състезателна година.

Двойната покупка във вторник на Матс Хумелс от Борусия (Дортмунд) и Ренату Саншес от Бенфика за общо над €70 млн. (плюс добавки) за пореден път свърши работа. Душекрушението на „Зебенер Щрасе” след отпадането на полуфинала в ШЛ бе заместено от усещане за нетърпение да се види новата стартова единайсеторка на Карло Анчелоти. Доста лесен номер, макар и малко скъпичък в днешно време.

Медийният дневен ред също се е променил. За първи път след идването на Джосеп Гуардиола през 2013 г. той не бе фокусът на цялото внимание. Човек може почти да вдиша облекчението у някои коментатори, на които вече няма да се налага да обсъждат най-тънките точки от играта на пас и мерките за геген-гегенпресинг. Вместо това сега те ще могат да се върнат към класическите си номера, за да надъхват и привържениците, и враговете на Байерн.

Седмичникът „Ди Цайт” – обичайно един от по-интелигентните гласове в германския футбол, изказа съжалението си в сряда, че баварците „оформят своя отбор с чекова книжка”, и добави, че „двата трансфера предизвикват огромно съмнение дали главните отговорници по тази част в Байерн влагат клубните пари мъдро. Пазаруването е забавно, ала харченето на пари е изкуство”.

И 18-годишният Саншес (€35 млн. плюс добавки за максимум още 45 млн. – в това число 20 млн. в случай на спечелване на „Златната топка”, 10 млн. при попадане в тройката на класацията и т.н.), и Хумелс не струват дадените за тях пари, твърди вестникът, защото методологията зад трансферите е погрешна и породена от два класически (лошо)поведенчески подхода у Байерн. Купуването на Хумелс било „демонстрация на сила”, целяща да подсили статуквото в Бундеслигата и да отслаби пряк съперник, а това на Саншес било един от онези случаи, в които играчът се справил толкова добре срещу Байерн (халфът блесна в четвъртфиналите на ШЛ), че подканил оферта от „червените”.

„Със същия успех можете да хвърляте пари през прозореца”, се изписваше в подканящото за кликове заглавие.

Това е истина, но до известна степен. В последните четири десетилетия баварският клуб даде най-доброто от себе си да подкопае своята позиция на най-богатия отбор в Бундеслигата, купувайки купища играчи по гореспоменатите грешни причини и за грешни пари. Много по-трудно е обаче да се защитава тази теза след идването на Михаел Решке през 2014 година. Бившият технически директор на Байер (Леверкузен) бе нает да разрови земята за по-добри играчи на по-малко видими места за разумни пари. В огромна степен той изпълни това задание.

Скаутирането на Байерн стана много по-изпипано. Напълно нечестно е например да се преструваш, че Дъглас Коща е бил купен от Украйна само заради двете си силни представяния срещу Байерн предходния сезон. Всъщност, 25-годишният бразилец бе напълно анонимен с топката при общата загуба с 0:7 от Шахтьор Донецк в осминафиналите на ШЛ. Единственото, с което си заслужи попадане в страниците на вестниците тогава, бе хулиганска проява, за която заслужаваше изгонване.

Макар да е напълно разумно да се поставя под въпрос всяко харчене на €70 млн. в рамките на един ден, идеята за „стойност” стана невероятно комплексна. Първо, защото е напълно относителна. Майнц не вярваше на късмета си, когато продаде Шинджи Оказаки за €11 млн. на Лестър, ала трансферната сума задоволи в абсолютно същата степен и „лисиците”. Пренапомпаната цена за един е голям удар за друг, особено ако въпросният играч му помогне да постигне спортните си амбиции.

Плащането на 35 млн. за Хумелс, който е на 27 години, има само една година до края на договора си и не е най-бързият защитник в света, изглежда доста прекалено по повечето обективни критерии, ала тези критерии всъщност не се отнасят до Байерн. Там виждат световния шампион като надграждане над често контузения и неустановил се Меди Бенатия (който ще бъде продаден обратно в Италия за грубо 20 млн.), като идеалния партньор на съотборника му в националния отбор на Германия Джером Боатенг, като естествения лидер в съблекалнята и, най-важното, като родения и израснал в Мюнхен и Байерн играч, който ще направи така, че титулярната единайсеторка да не стане твърде космополитна и лишена от местна идентичност.

В течение на четиригодишната сделка цената на всичко това като разходи за заплати и амортизация на трансферната сума ще е грубо €21 млн. Вероятно този рисков залог си струва от гледна точка на клуба в името на спечелването на ШЛ, без значение от това дали Дортмунд ще излезе накрая по-слаб или по-силен (както смятат някои съчувстващи репортери) без своя капитан.

„Жълто-черните” пък изиграха майсторски лошата си ръка. Излизайки публично с информацията, че Хумелс желае да се премести на юг (спазвайки правилата на стоковата борса), настоявайки, че или ще получат цялата искана сума, или няма да преговарят, и пускайки към пресата слухове, че капитанът може все пак да бъде убеден да остане, те принудиха Байерн да се съгласи на бързо решение на въпроса, клякайки напълно на условията на BVB. Ако вярваме на поуките от миналото, спортният директор Михаел Цорк ще се възползва по отличен начин от получените пари.

Трансферът на Ренату Саншес също показва как концепцията за „стойност” бива пренаписвана заради друг фактор – новият договор за ТВ правата в Премиър Лийг. Миналата година Байерн искаше Антони Марсиал от Монако и опита да привлече тийнейджъра с отлична оферта, но през август Манчестър Юнайтед контрира плана, плащайки €50 млн. плюс добавки. Германският клуб се плашеше, че историята може да се повтори сега и затова хвърли картите си още сега, през май, мъдро преценявайки, че трансферните суми ще стигнат астрономически нива по-късно през лятото (€50 млн. е новата нормална цена за играч от ниво-ШЛ), а младите таланти ще бъдат почти невъзможни за измъкване веднъж щом успешно са се настанили в клубове от ПЛ.

Критиците ще кажат, че това поставя Байерн под опасността да харчи прекомерно – точно онова, за което в Германия обичат да се присмиват на английските клубове. „SEM: 'Stupid English Money” („БАП: безумни английски пари” – така „Дер Шпигел” определи наскоро трансферната политика в ПЛ. В един хиперинфлационен свят обаче, в който лудостта е на път да се превърна в новата нормалност, по-бързото (и дано по-добро) харчене на безумни пари в сравнение с конкуренцията може да се окаже единствената оставаща ти разумна възможност.

Рафаел Хьонигщайн, ESPN

Следвай ни: