Бившият волейболен национал Иван Зарев от няколко години не се състезава, въпреки това разпределителят, който игра за Славия и ЦСКА, следи от близо случващото се в любимия си спорт. Зарев пътува до Краков, за да гледа финалите ва Шампионската волейболна лига в “Таурон Арена”. Там трима български волейболисти взеха участие - Теодор Салпаров (Зенит, Казан), Николай Пенчев (Асеко Ресовия) и Георги Братоев (Тренто), а Радостин Стойчев водеше италианския първенец. Сред зрителите в Краков бе и волейболистът на Тренто Матей Казийски, който нямаше картотека за финалите на ШЛ.
Бившият национал Ивант Зарев, който има медал с България от Мондиал 2006 в Япония сподели своите впечатления специално за Sportal.bg
.
- Г-н Зарев, какво Ви накара да отидете в Полша и да гледате финалите в Шампионската лига?
- Волейболната игра винаги е била близо до мен. Тя е като наркотик, когато ти влезне един път в кръвта - няма излизане. Към днешна дата не се занимавам професионално с моят любим спорт, но не се отделям нито за секунда. Винаги следя всичко, което се случва във волейболната лига, отбори и всичко останало. Досега направихме 4 турнира за деца и подрастващи, на които имаше над 4000 участници. Това за мен е наистина огромно удоволствие да виждам децата да играят моя любим спорт.
- Как Ви се стори финалния турнир в Краков?
- За мен беше истинско удоволствие да видя най-добрите отбори в Европа да играят на едно игрище. Това, което ми направи силно впечатление е многобройната публика в зала “Таурон Арена”. В Полша са известни със своята публика и привързаност към волейбола. Странно за мен беше, че билетите бяха разпродадени за 2 дни. Да не забравяме, че залата е за 15 000 зрители. Наистина волейболът в Полша се радва на огромна почит. Успяхме да намерим билети в последният момент, чрез познати.
- С какви впечатления останахте от видяното в Полша?
- За мен България спечели шампионската лига..... Присъствието на толкова много български волейболисти ми достави огромно удоволствие да ги гледам. Имах щастието да се видя с всички с Ники, Теодор, Гошо, Матей. Турнирът беше много интересен.
Самият турнир се разви малко неочаквано за мен. Ако съдим по бюджетите на отборите, класирането трябваше да е друго, но .... Отборът на Лубе Банка бе съставен от изключително опитни и добри състезатели, но Тренто ги изненада с много добра тактическа схема на игра и мачът приключи много бързо (3:0). Това според мен бе изненадата на турнира. Радостин Стойчев много добре бе организирал своите състезатели и резултатът бе на лице. Другият полуфинал между Зенит и Ресовия. Там просто във вторият гейм при 8:3 точки за поляците, според мен, треньорът изпусна мача, което при Тренто и Мачерата не се получи. Финалният ден – това бе денят на Теодор Салпаров. При 2:0 за Тренто, Теодор влезе в игра и за мен обърна мача. Включването му, освен това, че извади много топки в защита, повлия на отборният дух на Зенит. След неговото влизане тимът от Казан заигра по-добре и това се отрази на резултата.
Също така не забравяме , че бюджетът на Тренто е 5 или 6 пъти по-малък от този на Зенит. Тренто играха без основен състезател – Филипо Ланца, който е контузен и въпреки това изиграха изключително силен турнир. Зенит (Казан) имат състезатели, които имат превъзходни физически качества. Чудесен пример за това е, че когато водят в резултата и когато Вилфредо Леон и Максим Михайлов отидат на изпълнение на начален удар - правят по 5 директни точки и се обръща директно гейм, мач всичко…. Страхотен финален мач между двата отбора. В изключително важен момент беше сервисът на Гошо Братоев в петият гейм. Тогава съдиите отсъдиха топката в аут, след видео-повторение, но съвсем спокойно можеха да я дадат ив полза на Тренто. Ако играеха Ресовия - Зенит най-вероятно щеше да е в полза за поляците, но това вече е минало…
- Имаше ли други фенове от България?
- Аз и моите приятели бяхме с български знамена и много хора искаха да се снимат с нас. И поляци и италианци.
- Явно сте останали с много положителни емоции от преживяното в Краков?
- Това е така, но искам да отворя една скоба и да кажа, че прочетох в някои български медии: „Алекно сложи Стойчев в малкият си джоб“! Просто трябва да спрем на мразим и хейтваме – това е абсолютно нелепо твърдение. Отборът на Зенит, като състезатели, а и като бюджет е с класи над Тренто. И самият факт, че двата отбора играха толкова равностоен финал е показно, че Стойчев е специалист от световна класа. В никакъв случай, не искам да омаловажавам качествата на Владимир Алекно като треньор, но фактът, че имахме финал на ШЛ с трима българи е много похвално. На награждаването и Гошо и Радо бяха с българските знамена. Това е гордост и щастие за мен!
- Какво ще кажете за българския шампионат. Добруджа е изненадата тази година, нали?
- За мен лично това не е изненада. Проектът в Добрич, доколкото знам, е от 4 или 5 години. Редно е след толкова време да има резултат. Там условията са перфектни и е пример за подражание. Зная, че местният бизнес там помага много, както и общината. Това е модел за подражание. Желая успех от все сърце!