Тоди: Като футболист съм бил притеснен един-единствен път

Треньорът на националния ни отбор за юноши до 19 г. Светослав Тодоров гостува в предаването "Код Спорт" по TV+. Големият нападател говори за предизвикателствата в треньорството и за жеста, който получи наскоро от бившия си клуб Портсмут.

- Тоди, преди седмица влезе в залата на славата на бившия ти клуб "Портсмут". Изненадан ли беше от признанието?
- Благодаря за поздравленията. Наистина имаше изненада в мен. Като пристигнахме в Портсмут, имаше вечеря, която беше организирана на супер ниво. Имаше доста хора, които подкрепиха всички, които влязохме в залата на славата. Посрещането беше изключително.

- Разкажи нещо повече за обстановката на "Фратън Парк". Преди години радваше феновете с голове, как беше сега?
- Атмосферата беше абсолютно същата. Като стъпих на "Фратън Парк", стадионът беше пълен. На следващия ден гледах Портсмут с Карлайл и като влязох, видях същата атмосфера, която беше и по времето на Чемпиъншип и на Премиършип със същите тръпки. Феновете продължиха докрай да подкрепят отбора. На полувремето доста ме изненадаха. Бяхме около 52-ма бивши играчи на Портсмут, които ни бяха извикали да ни представят отново на феновете да ни видят. Получих нещо, което въобще не очаквах. Всички почнаха да скандират моето име и се получи малко неловко, защото има доста други заслужили играчи, но обичта, която показаха феновете, беше изключително признание за мен. Един път, втори път - почнаха да пеят моето име. Отидох да им благодаря, отделих се от групата, което беше неловко. От една страна беше супер, но от друга...Благодарих им и обратно по най-бързия начин се прикрепих към групата.

- Използва възможността да се срещнеш и с мениджъра Алън Пардю, с когото работихте заедно в Чарлтън. Какво си спомнихте от онези години?
- Ще кажа една интересна случка. Имахме доста разговори, показа ми в момента на какво наблягат, как се подготвят преди мач, как наблюдават противниците, по колко мача гледат, новата им скаутска система и т.н. В личен разговор ми каза: "Тоди, работил съм с двама от най-бавните нападатели - ти и Теди Шерингам".

- Имаш ли обяснение защо останахме без българин в елитните първенства на Англия? Сега Владимир Гаджев подписа, но преди това имаше много силен период. Бончо Генчев, ти, Кишишев, Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров... А сега - никой.
- Пропусна Божинов. Момчето даде също доста там. Според мен нямаме подготвени футболисти, които да могат да се преборят с конкуренцията там. Не само футболно, но и психически, физически, тактически. Трябва много добра подготовка, за да може да се играе на Острова. Аз съм единственият българин, който е преминал от български клуб директно в Премиършип. И Бербатов, и Мартин, и Кишишев, и Стилиян бяха в други отбори, преди да стигнат в Премиършип. Това си оказва влияние. Според мен това е основният проблем - физически, психически и тактически - това са три основни неща, без които няма как да успееш на Острова. Да вмъкна за моята работа като треньор, че имам двама мои бивши футболисти, които са на Острова, но са на север. Успяха да покажат своите качества и са в Шотландия.

- Променил ли се е футболът на Острова в сравнение с годините, когато ти бе част от това шоу? Ти беше девет сезона в Англия...
- Смея да кажа, че се е променил. Вече е доста по-интензивен, повече се набляга на физиката, на тактиката още повече. Хората се развиват. Сега като бях в Кристъл Палас направо не мога да повярвам колко много се е развил футболът. Все пак последният път, когато съм работил с Пардю е било преди шест-седем години. По-миналата година бях в Ливърпул, но там очакваш да има развитие, а Кристъл Палас не е от големите сили в Премиършип, но развитието им е огромно.

- Кажи нещо повече за трансфера ти в Уест Хам директно от Литекс. Как се стигна до него?
- Първо бях на проби в Престън, където треньор тогава беше Дейвид Мойс. Отидохме на проби с мениджъра Емил Данчев и стояхме три-четири дена, изиграх един мач и се върнахме. Това беше преди Нова година и трансферният прозорец не беше отворен. След като го отвориха, ме извикаха пак, играх още един мач, но Дейвид Мойс така и не можа да вземе решение - дали да ме остави, дали да не ме остави. Но на мачовете, в които играех, имаше английски скаути, които имаха връзка с Хари Реднап. Хари ме извика в Уест Хам и след първата тренировка беше казал на Емил Данчев: "Това момче има един проблем!". Данчев се беше притеснил и го попитал какъв е проблемът, а Реднап му отвърнал: "Вкарва много голове!". Изиграх още една контрола с тях, мисля че вкарах два гола и там всичко приключи.

- Така попадна при царя на трансферите - Хари Реднап.
- Да, попаднах. Винаги съм казвал, че съм имал голям късмет да попадна на двама треньори - Хари Реднап и Алън Пардю, които опитваха да играят футбол и ме оставяха да играя моята си игра. Не се опитаха да ме променят. Благодарение на това, останах толкова дълго време на Острова.

- Кое беше най-трудното за теб, когато пристигна в Англия?
- В началото бе физиката. Бях около 65 кг, а докато не вдигнеш до 72-73 кг, нямаше как да влезеш, да се пребориш.

- Как се казва жената на Хари Реднап, която медиите винаги споменават, когато някой пропусне чисто положение? Спомням си за Бербатов, за Дарън Бент...Казват: "Това щеше да го вкара и жената на Хари Реднап!". Познаваш ли я?
- Запознавал съм се. Все пак с Хари изкарах близо шест години от моята кариера. Жена му се казва Сандра. По коктейли и събирания е била винаги до него.

- С какво английският футбол печели милионите си фенове по света?
- С атмосферата на стадиона, начинът, по който се раздават на терена, инвестициите, които правят, а и постоянно развиват клубовете. Хората идват на стадиона, грижат се за тях, създадени са условия, почти 100% от тях са в перфектно състояние. Има си организирани неща за феновете преди и след мач. Просто клубовете се грижат за феновете.

- Игра за националния отбор на България. С кого си партнираше най-добре в атака?
- Трудно е да спомена едно име, защото откакто започнах да играя в националния отбор, имаше доста големи имена. Аз дебютирах още със "златното" поколение. Срещу Аржентина бях титуляр и ме смени Йордан Лечков. Като са ме питали кога съм се притеснявал, съм казвал, че това се е случвало един-единствен момент. Беше с националния отбор точно в този мач. Тогава треньор беше Христо Бонев. Извика ме в стаята и ми каза, че ще почвам вдясно пред Кишишев. Казвам: "Окей, няма проблем!". Обаче тръгваме към стадиона, седя в автобуса и си мисля с кои футболисти ще играя. Дотогава съм ги гледал по телевизора и са били идоли за мен. Отпред играеше Любо Пенев, вляво - Христо Стоичков, Балъков, Златко Янков, отзад беше Гошо Гинчев, Здравко Здравков на вратата... Единствено в автобуса се притеснявах, след това всичко приключи. Имам изключителни спомени със "златното" поколение. След това дойде нашето поколение. Няма смисъл да споменавам хората, които успяха и се доказаха навън като Бербатов, Мартин Петров, Мариян Христов, Владо Манчев, да не пропусна някой. Наскоро показвах на моите момчета в националния отбор класирането ни през 2004 г., когато бяхме с Белгия и с Хърватия в една група, както и сега. Показах им, да видят през какво сме минали, да знаят историята, защото са били малки.

- Кога реши да заложиш на треньорската кариера и защо?
- Като започнах с треньорската професия, видях, че това е нещо, което ми доставя изключително удоволствие. Даже смея да твърдя - по-голямо удоволствие от това да съм на терена и да играя. Причината е, защото сега мога аз да кажа какво трябва да се случва. А преди, може и да не е добре за мен, но щом казва треньорът, трябва да го направиш. Имало е много малко треньори, които са се вслушвали във футболистите.

- Ти вслушваш ли сега във футболистите?
- Разбира се. Комуникацията е на супер ниво и така трябва да бъде. Все пак това са хора, които трябва да се чувстват добре, за да играят на терена, а не треньорът да се чувства добре, защото треньорът не играе.

- Треньорската ти кариера започна в Добрич, откъдето тръгна към големия футбол. Какво не се получи?
- Мисля, че доста неща се получиха. Изградих голям колектив. След като се разделихме, почти всички момчета се развиха. Пример за това е Кристиян Малинов, който стигна до националния отбор на България. Това е за период от две години, което е изключително постижение. Да тръгнеш от "Б" група, да влезеш в "А" и да стигнеш до националния отбор. Все още поддържам комуникация с абсолютно всички, които бяха част от този колектив. Всички успяха да минат, както казват англичаните "move forward" и да вървят напред.

- Сега си селекционер на юношеския национален отбор до 19 г. Стигнахме до решителната втора евроквалификация, но не успяхме да пробием за финалите в Азербайджан. Как видя нещата?
- Минахме през първата групова фаза и се класирахме за т.нар. Елитен кръг. Но за мен това няма как да е Елитен кръг, при положение, че са седем групи по четири отбора. Това си е европейско първенство. Първите отбори от седемте групи се класират и играят помежду си. Може да се каже, че се класираш на осминафинал. След това първите шест отбора се класират за европейско до 19 г. Мисля, че това, което постигнаха момчетата е изключително - да се класираме за Елитния кръг. За мен се представиха на изключително ниво и успяхме да се противопоставим на сили като Хърватия, Белгия и Шотландия, които знаете колко напред са в изграждането на футболисти. Гледат се резултатите, но за мен е по-важно да се изгради един футболист не само на терена, но и като личност. Това е основно за мен, за да може да има бъдеще българският футбол. Може да прозвучи малко тежко, но както виждате в момента един от най-добрите ни футболисти в последните два мача за националния отбор, е бразилец. Това е супер, момчето може да помага много, но това е показателно. Не искам никой да обиждам и аз съм вече в треньорската професия, и трябва да се стремим да развиваме българските футболисти, защото те имат талант и желание да се развиват. Бях в Шотландия, говорих с един от техните треньори и той ми каза, че шотландците нямат стимула, който го има в България, където футболът е всичко. Докато там животът е прекрасен и е малко по-трудно да намериш стимул да се развиваш във футбола. В България е много по-лесно и дано да го осъзнаем.

- Кога ще видим новия Светослав Тодоров?
- Не искам да има нов Светослав Тодоров. Нека да има футболисти, които да се развиват и даже да надминат най-големите ни играчи. Да вървят напред момчетата и да прокарат пътя навън, което е най-важното. Всеки един футболист, който е излязъл навън от България, трябва да положи максимални усилия да не се затварят вратите за другите след него.

Следвай ни: