Коктейлът на Клоп развали вкуса в устата на Дортмунд

Часът е 20:29 местно време в четвъртък вечерта, когато Юрген Клоп влиза вътре в стадиона. Ще минат само няколко секунди, преди „забраната за прегръдки”, наложена от директора на Борусия (Дортмунд) Ханс-Йоахим Вацке, да падне. Треньорът и говорителят на стадиона се приветстват най-топло, а няколко минути по-късно самият Вацке ще се отпусне в голямата прегръдка на Клопо.

Двамата демонстрират чистосърдечна, неподправена емоция от другарската среща. Апелът на ръководителите на BVB да не се прекалява с топлината явно е бил насочен по-скоро към публиката и до известна степен към футболистите на отбора, за да не бъдат „приспани” инстинктите им за победа покрай цялата еуфория от Завръщането на краля.

Недалеч от централния кръг на терена остава Клоп, с ръце забити в джобовете. Погледът му е съсредоточен към Южната трибуна и в загряващите само на няколко метра от него играчи на „жълто-черните”. Последни визуални впечатления от противника преди мача – практика, изкована в седемте му години начело на Борусия. Този път той е от другата страна – треньор на отбора, който планира да развали плановете на дортмундци за напредване към полуфиналите на Лига Европа.

Публиката на домакините дарява завърналите се треньори с „лек, уважителен аплауз” (по думите на Клоп), „напълно адекватен на случая”, макар и „по-силен от нужното”. Три седмици заглавията на международните медии бяха доминирани от завръщането на Клоп, което обаче никак не го е откъснало от настоящия му отбор и актуалната задача, макар да е имал „повече моменти от обичайното”, в които концентрацията му е била тествана.

През 90-те минути той изглежда под забележителен самоконтрол. Естествено, при гола на Дивок Ориги така енергично и яростно се бие по гърдите, че човек би се разтревожил за състоянието на неговите ребра. Но при цялата емоционалност, и понякога необузданост, на 48-годишния наставник, тази вечер той, изглежда, не може да изгуби самообладание.

Играта върви толкова добре, че Клоп не може да не бъде похвален за своя гамбит в мача. При стартирането на съперника със защитна тройка и двама опорни халфа, той изненадва със затваряне на централната зона на терена и поставяне на Джеймс Милнър, иначе използван генерално отдясно, този път вляво. По този начин блокира силните включвания на Хенрик Мхитарян в полупространството от тази страна и неутрализира играта на аса на домакините.

В лицето на Ориги, Клоп извади от шапката си един суров, технически добър централен нападател, който има само 6 мача като титуляр в Премиър Лийг този сезон (с два гола в тях). Мениджърът на Ливърпул забърка такъв коктейл, от който се развали вкусът в устата на BVB: вероятно никой отбор този сезон не е давал толкова малко пространство и въздух на дортмундци, което до известна степен обяснява защо те бяха „нервни, притеснени и припрени” до думите на своя треньор Томас Тухел.

Ако първият дуел между Борусия и Ливърпул бе дуел и между двама супертреньори, го спечели Клоп със своята съвършена стратегия за неутрализиране на силните страни на домакините.

След последния съдийски сигнал дойде ред да се изпусне парата и да се възцари радостната емоция, когато неговите бивши протежета Шинджи Кагава, Ерик Дурм, Матс Хумелс, Свен Бендер, Мхитарян и Марсел Шмелцер също вече можеха да се отдадат на прегръдки със своя прежен наставник.

„Беше кратко, но сладко – коментира Хумелс новата среща между старите познайници. – Юрген винаги излъчва такава емоция, като те види, сякаш си най-важният човек на света. В крайна сметка историята на спортното съревнование е много по-голяма и значима от тези хубави малки историйки за завръщания, които човек може да напише.” А Шмелцер добави: „Беше хубаво да го видим, но другата седмица трябва да подобрим представянето си. И то много!”.

Томас Хенеке, „Кикер”

Следвай ни: