Мадридски блус

Класиката в събота вечер имаше едно от онези начала, които се чупят като порцеланова чаша за закуска, остават без дръжка и съдържанието им изтича докрай. Животът също е пълен с истории, които не завършват така, както всички са предполагали. Бяхме приели идеята, може би защото я помнехме от бъдещето, че Барселона ще играе за поредна вечер с деликатността на онези немски ножове, които разрязват от първия път, без компромис, както и че отборът на Зинедин Зидан ще бъде потопен в дълбока яма и ще изпадне в онова тъй познато усещане за остър сърбеж, при което човек накрая се запитва: „А какво ще става оттук нататък с живота ми?”.

Реал Мадрид, който в най-трънливите моменти винаги успява да си спомни кой е и как се казва, обаче взе този стар сценарий и го разкъса на две. После на четири, на осем, на шестнайсет и хвърли хартийките във въздуха, създавайки впечатлението, че вали сняг насред пролет, както и че зрителите на „Камп Ноу” ще си изкарат ла.няно. Посред този вледеняващ мраз, Мадрид обърна козирката на шапката си със задната част напред.

На почивката вече се усещаше, че става нещо странно. Нулево равенство? Ммм. Самата дума „равенство” те караше на прозявка. В крайна сметка бяхме на един стадион, където определени думи и резултати бяха излезли от употреба до степен да се превърнат в архаизми като например „мигар” или „донемайкъде”. Създаденият нов език в Барселона за описване на техния отбор е смесица между поезия и рокендрол, а много хора там излизат на мач като на тържество. Купонът беше гарантиран. А и почитането на Кройф. Пък много скоро се получи все едно ти е звъннал телефонът и отсреща са ти казали, че току-що е умряла някаква твоя далечна леля, а ти трябва да се правиш, че си я обичал и си много тъжен. До такава степен причиняваше пустота и потрес самата идея за равенство.

В съблекалнята обаче се бе случило нещо. Може би Зидан, цитирайки лошо една китайска поговорка, е посъветвал своите: „Да започнем губейки, така ще стигнем по-далеч!”. Речено-сторено. Отборът се хвърли с рогата напред след получения гол на Жерард Пике след ъглов удар. Корнерите отново се доказаха за Мадрид като онова точно определено опасно място, на което като застанеш, почти винаги ще ти се изпльока отгоре някое птиче.

Реакцията повтори онази на Дан Айкройд от великия „Блус брадърс”, когато поглежда дружката си Джон Белуши и обобщава положението: „На 106 мили сме от Чикаго, с пълен до горе резервоар, половин кутия цигари, вечер е и носим слънчеви очила.” Героят на Белуши мисли една секунда и отсича: „Газ!”.

Точно това стори Марсело, който премина половината игрище с Рей-Бан на очите и вик на вестникарче: „Последни новини! Последни новини: гол ще вкара Карим Бензема!”, а на французина му оставаше „само” да извърти една ножица. На живо това изглеждаше толкова лесно, колкото да пушиш и говориш едновременно, с пура в единия ъгъл на устните.

Дотогава футболистите на Барса бяха се превърнали в малки тънки конци и приличаха на разтеглени вертикално пластелинени фигурки. Щом Мадрид си даде сметка за това, заключи, че оставайки с 10 играчи на терена, по-бързо ще вкара втория гол. Понякога футболът е нещо толкова просто, че никой не го разбира.

Хуан Тайон, „Ел Паис”

Следвай ни: