Дирк Новицки - русият германец, който покори Америка

Следобед е, неделя, 29-и ноември, Дирк Новицки е в Далас и чака да се качи на клубния самолет за Сакраменто, когато чува съобщението: Коби Брайънт се отказва в края на сезона. 

Новината го натъжава. Отчасти, защото той отдавна се възхищава на Брайънт, често тича към къщи след собствените си мачове, за да хване последната четвърт на срещите на Лейкърс. Но освен това, защото той и Коби са на една и съща възраст и да види колега, предаден от тялото му, e повод да се замисли за собствената си смъртност.

По-късно същата вечер той лежи на масата за масажи в хотелския апартамент в Сакраменто и не може да не се замисли за бъдещето. Над него е масажистът на отбора Кейси Спренглър, който работи с Новицки повечето дни и е една от причините участникът в 13 мача на звездите да продължава да играе в 18-ия си сезон в НБА.

Дирк не си пада по самоанализа. Той опитва да поддържа дневник преди 10 години, в малка кафява тетрадка, по препоръка на дългогодишния си ментор Холгер Гешвинднер. След няколко седмици обаче изостава и тъй като се чувства задължен да описва всеки детайл, това се превръща в тежест и той се отказва. Новицки не обича и светлината на прожекторите. Когато Маверикс спечелиха първата си и единствена титла през 2011 г., той напуска игрището, а лицето му е покрито от фланелката, тъй като е смутен от сълзите си. Връща се само, за да прибере трофея за най-полезен играч на финалите, след като представител на НБА го преследва в съблекалнята, молейки го да се върне, защото "Това е момент, който ще цениш до края на живота си", и поради факта, че би било много странно, ако той не е там.

За разлика от Брайънт Новицки няма интерес да прави обиколка за сбогуване. "Не искам хората да ме поздравяват навсякъде, където отида, и да съм в центъра на вниманието, споделя Новицки. - Това, което направиха Дерек Джитър и Мариано Ривера, подаръци на всеки стадион, наденици в Милуоки." Той поклаща глава: "Няма шанс аз да направя подобно нещо. Не съм човекът, който ще каже: "Това е последната ми година". Когато приключа, това е краят".

За щастие, това време не е дошло. Бившият му голям съперник Кевин Гарнет (39 години) е реално помощник треньор в Минесота, Пол Пиърс (38) бавно вехне в Лос Анджелис, а Тим Дънкан (39) и Ману Джинобили (38) са последните останали, но от тях не се иска да носят атаката. И Дирк, който все още е основна фигура за Далас със своите 18,8 точки и 6,7 борби средно на мач, докато води тима към плейофите. В много отношения той е същият играч. Все още вкарва тройки, стрелбата му от един крак с отскок си остава изглеждаща непохватна, но и невъзможна за пазене. И, разбира се, той все още е висок 213 сантиметра.

Всъщност Новицки е толкова добър, толкова дълго време, че е лесно да бъде приеман за даденост. Добрият стар Дирк с неговите наказателни удари. Играчът, който никой не взима във виртуалния си отбор, защото това може да е годината, в която той не е на същото ниво. Играчът, който изглежда смешно вдървен в защита. След това си спомняте какво е постигнал. Първият европейски баскетболист с MVP (най-полезен играч) и четири години по-късно първият, който стана най-полезният играч в шампионски отбор. Приема намаление на заплатата си (два пъти), за да помогне на отбора. Един от най-добрите играчи за решителните моменти от неговата ера. Вкарал е повече точки (и продължава да го прави) от всички освен петима баскетболисти в историята на първенството.

Така че в случай, че Дирк изчезне един ден без предупреждение, което може да е едно съобщение в Туитър и един надпис в лентата с новини по спортните телевизии, най-добре е да спрем и да оценим редкият му талант в края на разцвета му.

Когато Новицки влиза в Лигата, като девети избор в драфта от 1998 г., той го прави с големи очаквания, прическа, за която съжалява, и едно неизбежно сравнение. "Постоянно го бъзиках, разказва бившият играч на Маверикс Гари Трент, който изтегля Дирк за негов новобранец. - Казвах му: "Лари Бърди приключи, имаме нужда от друг рус играч, който да спаси Лигата. Хайде, човек, не може всички да са братя".

Трент се шегува, до някаква степен. По това време първенството е в ситуация след съкратен сезон и е замаяно от второто оттегляне от баскетбола на Майкъл Джордан. Резултатността в срещите е паднала, а индивидуалната игра разцъфтяла. Новицки предлагаше потенциално интригуваща алтернатива, не само поради факта, че по това време имаше 38 чуждестранни баскетболсти в сравнение със 100-те в момента, но и защото 213-сантиметровите играчи от това време в повечето случай бяха тромави като хипопотами.



Дон Нелсън, треньор на Далас по това време, не изгуби време да определи Дирк за фаворит за новобранец на годината, но 20-годишният играч от Вюрцбург не бе спасител, поне не първата година. Той вкарваше по 8,2 точки средно на мач и стреляше 20,6% от линията за три точки. Той бе прекалено хилав, за да стига до коша в нападение и прекалено слаб в защита, за да пази някой. Във втория мач от сезона той трябваше да се изправи срещу мощния Тери Къмингс от Голдън Стейт. "Прекалено силен за теб, приятелю", Нели каза на Дирк и го сложи да пази 160-сантиметровия Мъгси Бокс с инструкции да го държи далеч от подкошието. "Пълен цирк", спомня си Новицки.

Животът извън залата също бе смущаващ за него. Новицки бе наивно дете от малък баварски град, познат с църквите си, син на Йорг (бивш национал по хандбал) и Хелга (бивша звезда на германския национален отбор по баскетбол). Нямаше идея как се използва банкомат, да не говорим да се оправя в американски метрополис. Човек от клуба трябваше да му плаща сметките.

Съотборниците му го намираха за объркващ и забавен. Вместо да си купи Мерцедес като всеки уважаващ себе си милионер, той наема среден по размер Шевролет по време на първия си сезон (чак в последните две седмици, след като се поти в тексаската пролет, той разбира как се пуска климатика). Той има дързостта да каже на Трент, че фъстъчено масло и конфитюр никога не трябва да са в един сандвич. "Това е Америка", е отговорът на Трент.

Трент обаче е притеснен за новобранеца. В самолета той гледа как Дирк чете вестници, в които пише, че той ще бъде причината Нелсън да бъде уволнен и как се е провалил. Трент му казва да не обръща внимание на подобни глупости, че един ден ще ги накара да си върнат думите. Новицки, роден песимист, не е толкова сигурен. "Никога не съм бил най-увереният човек на света. Когато пристигнах, бях притеснителен, не знаех езика, не знаех дали ще успея. Сега гледам младите, влизат в Лигата с мисленето, че това е тяхното място. При мен не е така", споделя Новицки.

Споменете това на сегашните съотборници на Дирк и те ще се размеят. Притеснителен? Без самочувствие? Това не е Новицки, който те познават. Да, някои пристигат в Далас с определени нагласи. Като Чандлър Парсън, който пристигна като свободен агент през юли 2014 г.: "Преди да дойда тук, си мислех, че той е тих играч от чужбина, който идва, работи здраво, получава поздравления и не говори много".

След това виждате Новицки в тренировъчния център на Далас, сутринта след масажа, в състезание на тройки с гарда Девин Харис. Правилата: пет изстрела от пет места. Стига се до последния изстрел. "ОБИЧАМ НАПРЕЖЕНИЕТО", чува се гласа на Дирк. Той стреля. Вкарва. "ВЪРВЕТЕ С МЕН", изръмжава. Харис също вкарва. В ъгъла стои грузинският център Заза Пачулия, който без да иска отклонява топката, която е насочена към Новицки. "Хайде, Заза", провиква се Дирк с голяма усмивка. "АКО ЕВРОПЕЙЦИТЕ НЕ СЕ ПОДДЪРЖАМЕ, ТОГАВА КОЙ?" След това, виждайки, че новобранецът Джъстин Андерсън гледа към телефона си, а не към игрището, Дирк му извиква: "ХЕЙ, РУК, ЩЕ ИСКАШ ДА ВИДИШ ТОВА!".

Накрая, когато вниманието на всички е върху игрището, Дирк стреля и … пропуска. "О, УАУ!" Харис вкарва. Играта свършва. Новицки махва с ръка, пренебрегвайки загубата. На път за клубния автобус вижда резервния гард Джей Джей Бареа да дава интервю. Без да спира Новицки вкарва пръст в ухото на Бареа и извиква: "НЕ ИМ КАЗВАЙ ВСИЧКИТЕ МИ ТАЙНИ!"



Така че той не е срамежлив. Вместо това, ако му станеш приятел, той ще спре да използва името ти и ще се обръща към теб с "това магаре" или "бургер". Ако наистина те харесва, ще те нарича "олигофрен".

Прогрес към второто ниво на близост и Дирк ще навлезе в твоето лично пространства, както прави с Бареа. След това идват истинските приятели като бившият играч на Далас Брайън Кардинал. Миналата година Маверикс бяха в Индианаполис и Новицки и няколко други негови познати от щаба на Далас се отбиха в къщата на Кардинал да го поздравят. Само че Брайън, който сега работи за Пърдю, имаше други ангажименти и не си бе вкъщи. Компанията остана да се види с жената и децата му и като цяло си прекара добре. По-късно същата вечер Кардинал получи снимка на Дирк в килера му, хилейки се докато държи един от костюмите му с текст: "Да, не мисля, че някога бих носил това".

"Има много малко играчи от световна класа, които оценяват преживяването", споделя Дон Нелсън, син на треньора и генерален мениджър на Маверикс.

В Сакраменто тази вечер Далас поведе с 14 точки. За една четвърт те изглеждаха невероятно: бързи атаки, добри комбинации. Под ръководството на Рик Карлайл Маверикс залагаше на движение на топката, подпомагано от серия заслони, една от последните тактики, изградена около Новицки. Първо Нелсън го направи, след това Ейвъри Джонсън, а Карлайл също организира играта на тима в атака, така че в нейната основа да е германецът.

Въпреки всичко това, странно е да се каже за бъдещ член на Залата на славата, но понякога е трудно да бъде наблюдаван. Всяко бягане към другия кош започва с леко накуцване, сякаш стартира ръждялас двигател. Борбите понякога се изплъзват от ръцете му. Смените на човек в защита могат да са трагични. При всяко движение изглежда нещо скърца. Но всъщност Дирк никога не е бил много подвижен. Тайсън Чандлър си спомня при пристигането си в Далас през 2010 г. как се вълнува от това, че пристига в претендент за титлата, докато не пристига за предсезонния лагер. "Гледам как Дирк се движи и съм потресен, мисля си: нямаме шансове", спомня си центърът. Накрая, няколко дни по-късно, той отива при Кейси Смит, един от треньорите, и го пита: "Какво, по дяволите, се е случило с Дирк? Контузен ли е? С коляното ли има проблем?" Отговорът е: "Не. Той просто така си изглежда".

Това, разбира се, е годината, в която Далас спечели титлата.

Амаре Студемайър вероятно го описа най-точно през 2007 г. , когато обясняваше как се пази Новицки: "Не може да предвидиш изстрелите, защото той ги прави толкова странно". Вероятно е физиология. Левият му крак е половин размер по-малък от десния. Дори най-голямото оръжие на Новицки - стрелбата, е странна. Прекалено изкривеното коляно, позицията на лакътя, начина, по който завършва изстрела. И, разбира се, патентния му изстрел от един крак с отскок с дясното коляно повдигнато като стол, с който се опитваш да спреш бик и страшно високото пускане на топката.

Но какво смъртоносно оръжие е. Коби започна да го използва, след това ЛеБрон Джеймс, а те бяха последвани от Кевин Дюрант. "Невероятно е да знаеш, че те уважават този изстрел, споделя Новицки. След това, разбира се, той трябва да минимализира успеха си. - Честно, не мисля, че това е труден изстрел, ако имаш баланса и усещането."

Това бе целта на Гешвинднер - да създаде извисяващ се стрелец, откакто е капитан на националния отбор на ФРГ от 1972 г. Той видя потенциал за величие в един тромав 208-сантиметров, 16-годишен ученик в един гимнастически салон в Вюрцбург. Гешвинднер се залови за работа, карайки Дирк да прави шпагати, тренира с тежести и да обикаля игрището на ръце. Физик създаде компютърна програма, която да моделира изстрела на Новицки. Тя показа, че 60 градуса е оптималния ъгъл за отделяне на топката от ръката.

Той държи Дирк да вземе диплома от гимназията, защото има неща над тази игра. Той играе шах с него и го кара да учи музикални инструменти. Новицки се научи да свири на китара и пиано, ставайки достатъчно добър, за да осъзнае колко работа се изисква, за да стигнеш до следващото ниво. Прехвърли се на саксофон, с който се занимава до 2001 г., когато гардът на Сан Антонио Тери Портър му изби преден зъб по време на мач от плейофите и свиренето на този инструмент стана проблем. И всяка година той отговорно четеше книгите, които Гешвинднер му даваше. Някои, като историите на Джак Лондон, бяха лесни. Други, като томове по история на математиката, бяха мъчение. Понякога, както се случи с "Ямила", любовна история на руския автор Чингиз Айматов, Новицки бе неочаквано разчувстван.

Гешвинднер е описван като гений, но и малко луд (той кръщава баскетболната си академия Институт за приложни глупости). Дори Дирк не е сигурен кое е по-близо до истината. Това, което той знае, е, че методите му дават резултати. До ден днешен, когато има лоша вечер на игрището, той се връща към правилата на Гешвинднер: вдишай при изстрела (с цел стабилност), започни от петите и се наведи напред, създай буквата V с първите два пръста, за да насочваш топката (за да може да пропуснеш само при дълъг или къс изстрел, но не и в ляво или дясно).

Дори в 18-ия си сезон Новички остава вманиачен. Той се качва рано на автобуса заедно с новобранците и резервите, за да може да изпълни 30-минутната си рутинна програма преди мач. Той стреля към коша допълнителни 30 минути след всяка загрявка на отбора и стреля допълнително вечер в тренировъчния център на Маверикс. Това състезание по тройки с Харис? Дирк го направи, за да си осигури допълнителна тренировка, тъй като няма достъп до салон при гостуванията. "Не мога да изгоня всички от игрището, за да мога да стрелям". Гледайте внимателно и ще забележите, че той стреля допълнително, докато съотборниците му отиват към центъра на игрището за представянето на отборите преди мач - три изстрела от крилото, един наказателен удар и един изстрел със силно сгънати колена, защото иначе би могъл да загуби ритъма си в 10-те минути между химна и началото на срещата.

Всичко това ни кара да се изненадваме, когато той пропуска, оставен непокрит, както се случи във втората четвърт срещу Сакраменто. Не само Дирк, целият отбор има проблеми със стрелбата. Далас движи топката добре, но изстрелите са неточни. Отбор с органичени таланти може да бъда само толкова добър и тази вечер това не е достатъчно.

А не трябваше да е така. С години Далас започва лятото с изчистено място за заплати на нови попълнения. Миналото лято Маверикс най-накрая се разбраха със свободен агент, който е голямо име. Центърът ДеАндре Джордън, който в широко-описана сага се отказа от тях в последния момент, за да преподпише с Клипърс. "Той можеше да подходи към ситуацията различно, споделя Новицки. - Но всеки променя мнението си милион пъти. Вместо това отборът трябваше да се задоволи с Уесли Матюс, солиден, но не впечатляващ гард, и Пачулия, когото открадна от Милуоки. Резултатът е отбор, който реално не може да се бори за титлата и всички го знаят.



Новицки обаче е свикнал да играе с недостатъчно ресурси около него. Преди миналия сезон, когато Монта Елис вкарваше по 18,9 точки средно на мач, Дирк бе водещият реализатор на тима 14 поредни сезона. Последните пет години бяха поредица от съотборници, които се задържаха по една година. Карлайл с болка изтъква това всеки път, когато е накаран да прави сравнения между Новицки и Бърд, който е съотборник на треньора през 80-те години. "Разликата е, че Бърд игра с още четирима представители на Залата на славата през по-голяма част от кариерата си, обяснява Карлайл. - Дирк е играл с двама. Но като цяло той носи този отбор на раменете си 18 години".

Ако трябва да сме точни, по-скоро 16 години. Първият сезон бе почти тотален провал. Втората година бе по-добра, но това все още беше отборът на Майкъл Финли. В третия сезон Новицки разцъфна. Тялото му се бе развило, а той бе натрупал самочувствие и осъзнал, че ниският канадски плеймейкър на тима всъщност е негова сродна душа. Дирк си спомня с усмивка за дните със Стив Неш. Нападение на скорост, редовно участие в плейофите, олимпийски игри в зала в апартамента на Неш, събирания за Коледа с приятели и спазване на германска традиция, при която участниците рефлектират върху изминалата година и пият водка с бира.

Временета са други. Тези дни Новицки не пие по време на сезона. Изнедващ факт е, че Дирк никога не е харесвал бирата, но казва, че "като германец не мога да се измъкна и да не я пия". Когато може да избира, той предпочита червено вино "въпреки калориите". Притеснен за тялото си, той спира да яде захар, когато е на 27 години. Миналия Ден на благодарността той яде десерт за първи път в годината: тиквен пай със сметана и в инерцията кескче. Той изръмжава, спомняйки си за този момент: "Следващия ден го почувствах в глезените. Имам кости, които са разположени много близо една до друга. Когато има някакво възпаление, веднага го усещам".

Логиката е просто. Колкото по-лек е Новицки, толкова по-малък е натискът върху колената и глезените. Така, на възраст, когато повечето мъже и дори професионални спортисти, неумолимо надебеляват, Дирк е по-слаб отколкото преди десетилетие. По време на сезона той постоянно тормози тези около него. Яде ли достатъчно? Трябва ли да яде повече, когато има мачове два поредни дни? "Пак и пак, разказва Скот Томлин, дългогодишен приятел на Новицки, който работи в медийния отдел на клуба. - Това няма край".



Миналата пролет жената на Дирк Джесика роди второто им дете - момче на име Макс. Дъщеря им Малайка е на 2 и половина. Следствие от това е, че Новицки спи сам някои от нощите. Почивката е прекалено ценна. През лятото той не си почива, както преди години. Миналия май, след като Далас загуби от Хюстън в плейофите, на него му трябваха "цели" три дни преди да се върне в салона.

Хората около Новицки вярват, че той ще остане до края на договора си - още един сезон на заплата от 8,7 милиона долара, намаление, което той предложи на клуба с цел подсилване на състава. Дирк казва, че ще играе "докато тялото ми позволява и докато изпитвам удоволствие". Той никога не е имал бързина или отскок и това всъщност може да му помогне да удължи кариерата си.

Карлайл вече дава почивка на Новицки някои вечери, разбива минутите, в които го пуска на игрището, рядко повече от шест наведнъж, и му предлага да намалява тренировките. Собственикът на Далас Марк Кюбън бърза да каже, че Дирк има "доживотен договор", но добавя: "Колко дълго още ще играе зависи от отбора, който ще комплектоваме. Ако успеем да направим отбор, в който той само може да ни носи точки, може да играе още пет години". Кюбан прави пауза. "Ако трябва да носи отбора на раменете си, ще бъде много по-трудно", допълва той.

Крайният резултат в Сакраменто е 112-98. "Късмет с цитатите тази вечер", измърморва представител на клуба, докато репортерите влизат в съблекалнята. Някои играчи не говорят. Парсънс, завърнал се след тежка контузия в коляното, се задържа около минута. Преди време Новицки можеше да изрече няколко баналности преди да избяга. Вместо това той стои пред своето шкафче и говори 10 минути. Той остава последен от играчите и се превръща в неочакван говорител на отбора.

"Винаги съм чувствал, че това е твоя отговорност, ако си звездата на тима, казва той сега в хотелска стая в Портланд, където е на следващата сутрин преди двубой срещу Блейзърс. -  Миналата година Монта се покриваше през цялото време, но ако искаш да си лицето на отбора, трябва да го правиш."



Освен това нищо не може да се сравни с публичната болка от 2007 г. Година по-рано Далас имаше аванс от 2:0 победи във финала, "маршрутът на парада вече бе отпечатан във вестниците", спомня си Новицки, преди да допусне четири поредни загуби от Маями. Следващия сезон след рекордните за клуба 67 победи в редовния сезон, Маверикс бяха номер 1 в Западната конференция и загубиха от поставения под номер 8, което стана за първи път в историята, от предишния ментор на Дирк Нелсън и малките Голдън Стейт. След последната загуба Новицки, бесен се запъти към съблекалнята, а по пътя грабна 30-килограмова кофа за боклук и я захвърли. След това и най-жестоката част според Новицки: той бе избран за MVP на редовния сезон, което означаваше, че трябва да държи реч пред тълпата, събрала се в "Америкън Еърлайнс Арина" в Далас.

С години Новицки бе наричан мек - етикет слаган на всички европейски играчи, и ето той стана първият европеец с MVP. Но мозъкът му не работи по този начин. Той е човек, способен на огромна радост и дълбока тъмнина. Когато Маверикс се провалят, той често отива направо към нихилизъм. Така че на фона на наградата, Новицки можеше да мисли само за разочарованието. "Той чувстваше огромно напрежение да спечели титлата. Не съм срещал играч, който да е толкова посветен на постигането на успехи", обяснява Дон Нелсън.

Следващите няколко години са тежки. Ранно отпадане от плейофите сезон след сезон. През 2009 г. годеницата на Дирк Кристъл Тейлър е арестувана в неговата къща. Връзката им приключва, а Тейлър влиза в затвора. Освен да признае, че наивно е демонстрирал "неправилна преценка", той не обича да говори за това. "Той отказва да го анализира. Неговото усещане е, че не можеш да промениш миналото", казва Себастиан Денхард, който прекарва две години в създаването на филма "Перфектният изстрел" - разкриващ, основно хвалебствен документален филм за Новицки, който излезе миналия април.

"Когато гледах филма, това предизвика някои спомени, но не по начин, че искам да променя нещо, споделя Дирк, излегнал се за поредния масаж. - Трябва да минеш през някои преживявания на игрището и извън него. Да правиш грешки, да взимаш грешни решения, по този начин се учиш от тях. Не съм сигурен, че бих променил нещо. Винаги искам да се уча и да се развивам."

За момент Новицки си помисля да напусне Далас през юли 2010 г., когато договорът му изтичаше. Той се срещна с Кюбън в къщата му без Гешвинднер, който договори предишните му контракти без да взима комисионна. (Дирк никога не е имал истински агент.) Новицки не знае какво да очаква, а Кюбън малко се просълзява. "Помислих си, това ще бъде емоционално, спомня си германецът. - Той каза: "Ние сме в това заедно. Ние изградихме това място и аз имам нужда от теб". Първото изречение удари в целта, дългите години, които сме градили това заедно. И той беше прав". Дирк подписва нов четиригодишен договор за 80 милиона, като се отказва от 16 милиона, за да помогне на отбора. "Разбира се, ние не знаехме, че в първата година от този договор, ще стигнем до титлата. След като спечелихме, нямах нужда да ходя на друго място, за да търся шампионски пръстен. Можеш да завърша там, където принадлежа", споделя Новицки.

С годините тази титла от 2011 г. изглежда все по-невероятна. Съставът на Маверикс, както Дон Нелсън го описва "бе като остров от играчки, които не си пасват. Титулярният гард Джей Джей Бареа е метър и 50, а Джейсън Кид на 57 години". Във финалите Далас губи първата и третата среща от Маями. След това: две поредни победи. Внезапно идва мач номер 6 и те водят с две точки на полувремето. Въпреки това Новицки не е на обичайното ниво и стрелбата му е 1 от 12.

Влизайки в съблекалнята той намира Кардинал, резервата на Маверикс и негов приятел, да го поздравява. "ДААА! Те са точно там, където ги искаш!", провиква се Кардинал, предлагайки юмрук за поздрав. Дирк е шокиран: "Какво, по дяволите, ти има?", а отговорът е: "Премахваш всичките си пропуски".

До този ден Кардинал поддържа тезата, че това вероятно е най-големият му принос за Далас. Изправен срещу вдъхновения, оплешивяващ Кардинал, Дирк няма избор, освен да се засмее. "Той е магаре, казва сега Новицки. - Въпреки че отборът водеше, бях раздразнен. Питам се какво правя, а Кардинал ме поздравява".

Новицки вкарва 18 точки във второто полувреме, а Далас става шампион. Най-накрая той се чувства пълноценен. Той е носил знамето на страната си по време на откриването на олимпийските игри през 2008 г. Сега е спечелил титлата в НБА.

Година по-късно той се жени за Джесика Олсон, с която се запознава през 2010 г. С шведски и кенийски корени, тя е умна, със самочувствие и атлетична. (Двамата й братя са професионални футболисти.) Приятелите му са изненадани, че той отново е готов за връзка, след това радостни от този факт. Двойката живее в квартал "Престън Холоу" в Далас. Учат децата си на три езика.

Той си остава фен на играта, в която участва. С години Неш го окуражава да открива неща извън баскетбола. "Той уж бе отворен към това, казва Наш, който в момента е съсобственик на два футболни отбора и продуцира филми. - Но нямаше нещо друго, което да го плени, и аз уважавам това. Той е намерил нещото, което обича и се придържа към него. Той следва сърцето си, а в крайна сметка не е ли това най-важното?"

Защо Новицки продължава да играе? Защо всеки от нас прави това, което обича?

На 12 януари Кливланд гостува в Далас. Дирк срещу ЛеБрон. По-голям домакински двубой не е имало скоро особено след като Маверикс са пети в Западната конференция. Всички са вдъхновени. В 17,30, два часа преди началото на мача, двама играчи на Далас са в единия край на игрището и загряват. Там са гардът Дерън Уилямс, новобранецът Андерсън и един непознат играч. Блед, тъмна коса, нисичък, странен, с изрязана фланелка и гащета на Далас. Момчето трябва да реши на кого да подаде: на Уилямс или на собственика на отбора. Той не е глупав и подава на Кюбън.

Кюбън насочва палеца, подвига лакътя и стреля от 6 метра. Пропуска два пъти, стреля още два пъти. Когато свършва, той се насочва към съблекалнята. След това повежда репортер към тунел малко извън игрището, където се намира нещо, което може да бъде описано като мъжка пещера. Кожени седалки, мокър бар.

Трудно е да се повярва, но Кюбън вече е на 57 години. Той е собственик на Далас от 16 години. Той и Новицки израстват заедно в някои аспекти и той оценява тази връзка. Кюбън говори за добрите стари дни, когато лети за мачове на звездите и прави пътешествия с кола до Маями с Дирк и Неш. Попитан какво е научил  от Новицки, Кюбън прави пауза и прокарва ръка през косата си: "Мисля, че най-вече ме научи на дисциплина и усърдна работа. Научих се на дисциплината, която може да те направи велик."

Той чувства отговорност към Дирк: "Има някои неща, които съм правил, които съм направил правилно заради него. Някои неща съм сбъркал. Можехме да задържим Неш, но аз послушах грешните хора. До този ден е - нека уважаваме годините на Дирк и направим всичко, което е възможно. Защото аз познавам Дирк и няма нещо, което той да мрази повече от това да не може да се бори за успехи?"



Два часа по-късно светлините угасват. Трибуните са пълни. Дикторът представя Дирк, което предизвиква бурни овации. Той излиза на игрището, разменяйки прегръдка и усмивка с ЛеБрон. За една нощ усещането е като в добрите времена в "Америкън Еърлайнс Арина". На първия ред, в близост до пейката на Далас, Кюбън седи нервно. В коридорите отзад група дебели мъже на средна възраст, които танцуват по време на тайм-аутите и са се превърнали в местни знаменитости, чакат своя момент. Някои зрители са дошли да видят ЛеБрон. Това е единствената му визита през сезона.

Но Новицки е този, който нанася първия удар. Изстрел от средно разстояние, подаване към Пачулия, изстрел над Тристан Томпсън. След това вкарва тройка и залата подскача, а Дирк я поздравява с три пръста и всичко изглежда перфектно. След 6,26 минути игра в първата четвърт той излиза, Далас води с 10 точки, а германецът е записал седем точки, три борби и 2 асистенции. В следващите часове Дирк ще вкара в типичния си стил от един крак, ще се появи на големия екран с руса перука и ще извика: "Искам да построя стена… ОТ ШУМ", а в края ще загуби драматично след продължение с 107:110. След това ще му трябва повече от обикновено, за да стигне до съблекалнята и ще поседи пред снимка на шампионския трофей, който е отпечатан на много места из залата. Но всичко това предстои.

По-добре за нас да го оставим тук, когато напуска игрището под бурните овации на феновете, а играчите на Кливланд се карат за това кой е оставил големия рус германец непокрит. Един блестящ играч, който вече не живее за Този момент, а за всички моменти, независимо дали са големи или малки.

Крис Болард, "Спортс Илюстрейтид"