Ексклузивно интервю с "треньора" Свен Крамер

22 март 2016 | 16:46
1052
0

По инициатива на Холандската държавна спортна лотария на 20-ти март на територията на Холандия се проведе т.нар. „Лотто схаатсдах” или казано с други думи - националния ден на кънки спорта в подкрепа на борбата със сърдечно-съдовите заболявания. Тази година благотворителната инициатива за подпомагане на Фондацията по сърдечно-съдови заболявания в Холандия събра над 1000 души – привърженици на един от най-популярните спортове в „страната на лалетата” едновременно на три ледени пързалки – „Тиалф” в Хееренвеен, „Дъ Аутхоф” в Хага и ледения овал на спортен клуб „Твенте” в Ейнсхаде. Всички те направиха дарения, чийто минимален размер не можеше да бъде под 25 евро. За максимумът, разбира се, нямаше ограничения. Състезателите по кънки бягане от тийм „Лотто – Йъмбо”, сред които са част от звездите на съвременното кънки бягането – Свен Крамер, Кйелд Наус, Хейн Оттърспиър, Ян Смейкънс, Хербен Йоритсма, Санеке де Нейлинг и други взеха участие в събитието, като се превъплатиха в ролята на треньори. Благодарение на тази прекрасна инициатива бяха набрани средства в размер на 368 171 евро. С това кънки сезона в Холандия бе закрит.

Sportal.bg, в лицето на Фани Богданова, присъства на благотворителното събитие в град Хага, където носителят на 25 световни титли в бързото пързаляне с кънки на дълга писта – Свен Крамер даде интервю за българската медия.

- Г-н Крамер, каква е личната ви мотивация и причина да вземете учатие в тази благотворителна инициатива? Надявам се причината да не е само и единствено това, че националния ден на кънки спорта е инициатива на спонсорите на вашият отбор. (искрено и с широка усмивка големият шампион отговари на въпроса ми – бел. на автора)

- Всъщност е истина, че спонсорите на отбора ми ме задължават да присъствам, но въпреки това за мен днес бе удоволствие да прекарам малко време с хората, които са моите най-верни фенове и които винаги са ме подкрепяли. Днес имах шанса да им се отблагдаря, като им дам по някой друг съвет и им вдъхна кураж, че всеки може да се научи да кара кънки независимо от възрастта си. Надявам се след днешния ден всички те да се чувстват малко по уверени, стъпвайки с кънките на леда. За децата пък това събитие бе един специален момент, в който докосвайки се до своите герой на ледената писта, те се амбицираха да започнат да тренират кънки бягане или да продължат да го правят усърдно, за да могат някой ден да станат големи шампиони като нас. В ролята си на професионални кънкобегачи, ние състезателите понякога забравяме колко трудно всъщност е човек да се научи да се пързаля добре и именно в дни като днешния го осъзнаваме, виждайки колко трудно е за начинаещите да направят първите си стъпки на ледения овал. Сега преди да сте ми задали следващия си въпрос, бих искал да кажа и това, че спортът и здравето вървят ръка за ръка, така че се радвам, че всички набрани средства днес, по време на нашия благотворителен празник, ще отидат в касата на Холандската фондацията по сърдечно-съдови заболявания („ Дъ Хартстихтинг”).

- За вас също ли бе трудно да влезете в ролята на треньор, както на учениците ви не им беше лесно на пистата днес?

- Всъщност аз не се чувствах съвсем като треньор на пистата днес, а по скоро като някой, който да позабавлява участниците в тази толкова хубава инициатива в подкрепа на борбата със сърдечно-съдовите заболявания. Целта бе всички да си прекарат приятно деня, да подобрят един или друг детайл от техниката си на пързаляне и да останат с незабравими спомени от срещата си със състезателите от тийм „Лотто – Йъмбо”, които са сред най-добрите кънкобегачи в света. И да не забравяме, че спортът всъщност е едно от нещата, който подобряват работата на сърдечно-съдовата ни система и който ни пазят от затлястяване. Но днес определено не се чувствах като треньор, защото да си треньор е много повече от това да дадеш един-два съвета на някого как да подобри пързалянето си. Треньорската работа включва изготвянето на цялостна програма за подготовка и е нещо много по-сложно и комплексно.

- Според вас какъв е начинът младежта да бъде привлечена да се занимава с някой от ледените спортове и как може кънки бягането в Холандия да възвърне славата си от миналото, когато вашият спорт е бил по-популярен от футбола даже и когато 5 000 000 зрители са сядали пред екраните, когато националната телевизия е излъчвала състезания по бързо пързаляне с кънки на дълга писта и когато дори са били анулирани или измествани във времето футболни мачове, защото е нямало смисъл да бъдат провеждани в същото време, в което са се провеждали големите състезания по кънки бягане? В т.нар. Рандстад (Амстердам, Ротердам, Хага и Утрехт) или обрачът от най-населените градове в Кралство Нидерландия интересът към кънки спортовете е доста слаб.

- Разбирам какво имате предвид за тенденцията на отслабващ интерес в моят спорт през последното десетилетие, но все пак по мое мнение, през последните две години, след олимпийските игри и нашият грандиозен успех в Сочи, интересът на младите към кънки бягането, както на къса, така и дълга писта в Холандия се е увеличил спрямо годините преди това. Пързалките отново са целодневно пълни с малчугани, мечтаещи един ден и те да станат олимпийски шампиони. Всъщност т.нар. Рандстад разполага с най-много ледени пързалки в Холандия. Такива има край Амстердам, Алкмаар, Харлем, Хага, Зутърмиър и за радост на всички, които обичат кънките като мен, популярността на кънки спорта в моята страна постепенно се възвръща, т.е. нещата, макар и бавно, се развиват в позитивна насока.

- Каква е причината спонсорите да продължават да напускат вашия спорт? В края на изминалия сезон още два спонсора обявиха, че прекратяват работата си с отборите, които до момента са спонсорирали. Какви ще са последствията от това за самите отбори и за професионалното кънки бягането в Холандия като цяло?

- Факт е, че няколко спонсора преустановяват подкрепата си за отборите, които са спонсорирали до момента. Два от професионалните отбори от седмица на практика вече не съществъват, но мениджърите им се опитват да намерят нови спонсори и да стартират дейността им отново. Да намериш спонсор в днешно време определено не е лесна задача предвид икономическата ситуация и не чак толкова големите възможностти за възвращаемост на средствата инвестирани в спорт в Холандия. Според мен, за да се намери най-бързо и най-ефективно решение на проблема с останалите без спонсори отбори, то възможно най-скоро професионалните отбори трябва да седнат на една маса с Холандския кралски кънки съюз и проведат една, както се казва „брейнсторм” сесия, в която да се потърсят нови идеи и варианти за развитие, за да се помогне подема на нашия спорт в Холандия, а не да бъде спрян поради финансовите затруднения на част от големите отбори. Бюджетите на отборите не са никак малки, но това не трябва да бъде пречка за намирането на такива за кънки спорта. За целта обаче всички заинтересовани страни и институции в Холандия трябва да изготвят такъв бизнес план, който да носи дивиденти на всички или с други думи казано да се постигне т.нар. „win-win” ситуация. Иначе за нас състезателите парите не са най-важното. Това да разполагаме с идеална материална база, съоръжения и прецизно изготвени тренировачни планове и програми е от най-съществено знащение. Ако това може да се осигури за всички, това е най-доброто за спорта.

- Как виждате бъдещето на ледените спортове и по конкретно на кънки бягането?

- Трудно е да се каже как ще се развият нещата в моя спорт. Правят се опити да се организират нов вид състезания. Към настоящите първенства се включват нови дисциплини, но какво точно ще бъде добавено или извадено от програмите на европейските и световните първенства ще стане ясно едва след конгреса на Международния кънки съюз през лятото. На този конгрес ще бъде решено бъдещето на кънки спорта за следващите два сезона, т.е. до олимпийските игри в Пьонгянг. Ще бъде интересно какви решения ще се вземат на този конгрес, защото лобитата са много и в тази ситуация не е лесно да се прокара идея.

- Предполагам за вас изминалият сезон беше един добър такъв. Спечелихте много титли, награди, здравословно излязохте от сезна без никакви контузии. Липсваше ли ви все пак нещо?

- Не мисля, че има нещо, което предвид поставените цели да не съм постигнал. Може би само желанието ми да подобря световния рекорд на 10 000 метра не се сбъдна. Друг го направи – Тед-Ян Блумен за Канада (12.36,30 минути). Но трябва да си призная, че не съм толкова разочарован от резултата си предвид факта, че това се случи едва в началото на сезона и то в дисциплината, която малко бях оставил настрана предишния сезон. Връщайки фокуса си обаче отново на нея, постепено си върнах и увереността, и издържливостта и нещата се наредиха по местата си. 12 минути и 44 секунди съвсем не беше лошо постижение. За мен постижението ми беше знак, че постепенно навлизах във форма. Форма, която трябваше да достигне своя връх през месец февруари и март за световните и европейски първенства, в които ми предстоеше да участвам. Титлите, които спечелих са доказателство, че за мен сезон 2015/2016 премина по възможно най-перфектния начин. И най-важното – това, което вие споменахте, че излязох от сезона невредим – без контузии, бе най-важното. Това бе един от най-добрите ми сезони по отношение на контузиите. Обикновено в края на сезона се чувствам уморен, докато този път бе различно. Без проблеми бих могъл да продължа да се състезавам поне още четири допълнителни седмици. Това за себе си го опеделям като крачка напред в развитето ми като състезател и чудесна предпоставка за една ползотворна, и успешна лятна подготовка.

- Опазването от контузии и постигането на максимално доброто разпределение на натоварването през изминалия сезон, резултат от работата ви с новия отбор ли е или?

- Да, така е. Това ми е втора година с Тийм „Лотто – Йъмбо”, но ми е наистина първата пълноценна с този отбор . През първата година все още се настройвах и се опитвах да разбера как работят в този отбор, да се сработя с новите си съотборници. Тази година вече всичко се случваше с лекота и резултатът бе, че се пързалях все по-добре и по-добре. В този отбор се работи, както групово, така и индивудуално със всички. Всичко се анализира и обсъжда всекидневно от мен, отбора и треньорския екип, и на базата на това се правят постоянни промени и корекции в тренировъчните схеми и планове на отделните състезатели. Този сезон се радвах на прогрес, които се надявам да имам и за напред . Това ще ми е нужно, за да успея да постигна последната си олимпийска цел, а именно златни медали в отборното преследване и на 5 000, и 10 000 метра. Засега сме положили добри основи, върху които ще градим.

- Кога започвате подготовка за новия сезон?

- За мен лятната подготовка ще започне още в средата на месец април, което означава, че ще разполагам с 3 седмици за почивка. Ако си дам по-голяма ваканция, после ще страдам през зимния сезон. Така че, това е положението – кратка ваканция и после пак тренировки и само тренировки. Само неделите ще са ми свободни дни.

- Искате да кажете, че лятото няма да пътувате до Рио де Женейро, за да подкрепите приятелката си – Наоми ван Асс в устрема и към поредната олимпийска титла в хокея на трева?

- Разбира се, че ще отида за кратко, но за мен това ще е повече физически стрес за тялото ми, отколкото почивка. Всичките тези часове, които ще трябва да прекарам сгънат на четири в самолета, но все пак искам да бъда до Наоми в този важен за нея момент, така че ще се наложи да преживея неудобствата от пътуването. Надявам се холандския женски национален отбор по хокей на трева да достигне до финала, защото аз съм планирал да пристигна в Рио за полуфиналите и финалите в турнира.

- Предвид вашето предстоящо участие на олимпийските игри в Пьонгянг през 2018 година, вече проучвате ли почвата на корейска земя и планирате ли по чести пътувания до там с цел проучване на адаптивните възможности на вашия организъм спрямо специфичните географски особености на Корейския полуостров?

- Леденият овал в Пьонгянг е на височина около морското равнище, което за нас холандците е идеалния вариант. Най-големият проблем ще бъде часовата разлика и адаптацията към нея. За кратко време ще трябва да успеем да постигнем нормален ритъм между часовете за сън и тези, през които ще трябва да сме в будно състояние. В това имаме опит, така че ще го постигнем много лесно. Един състезател може да отпътува за олимпийската столица много време преди старта на олимпийските игри, но това съвсем не му гарантира успех. Ако останеш прекалено дълго там, силите ти може да отслабнат, както и концентрацията, така че трябва да пристигнеш достатъчно рано преди състезанията ти, за да можеш да се аклиматизираш, но и не трябва да оставаш прекалено дълго, за да не загубиш фокус, острота в стремежа си и спортна форма. Именно затова разполагаме с цели две години, в които да направим необходимите проучвания, както и да направим така, че да разполагаме и с най-бързите костюми за кънки бягане в света. (По костюмите вече се работи и всеки един от материалите, от които могат да бъдат изработени частите от костюма се тестват в аеродинамичен тунел. Целта е олимпийския вариант на костюма за всяка една от дисциплините да бъде готов навреме, за да може да бъде тестван на ледения овал, за да не повтори трагедията от Сочи с костюмите на американския национален отбор. – бел. на автора)

- На 23-ти април навършвате 30 години. Как ще отпазнувате тази своя годишнина? Излизате от категорията на 20-годишните и преминавате в категорията на 30-годишните, какво е усещането за вас?

- Вече казах на треньора – Як Ори, че много се радвам, че ще бъдем на тренировъчен лагер по това време, защото много мразя да празнувам рожденния си ден. Иначе няма да се почувствам по-стар от факта, че ще навърша 30 години. Това е просто едно число и няма да започна да се тревожа, че остарявам. Психически и физически се чувствам още млад и здрав, и много мотивиран спортист, което реално единствено е от значение.

- Ще има ли нови състезатели и промени във вашия отбор?

- Мисля, че да. Водят се преговори и разговори по тази тема в отбора, но предвид факта, че в момента аз излизам във ваканция за няколко седмици сега няма да се натоварвам да мисля за това. Целта е да бъдат привлечени качествени състезатели, които да допринесат за отборното ни израстване.

- Замисляли ли сте се вече по въпроса дали бихте продължили да се състезавате и след края на настоящия олимпийски цикъл?

- Моментът , в който ще участвам в последните си зимни олимпийски игри (ако придобия квота) се доближава все повече и повече, но мисля, че още е рано да кажа колко дълго след Пьонгянг ще остана в професионалния спорт. Аз самият ще си задам този въпрос след края на идния сезон. И все пак нека кажа, че ако се чувствам все още по същоя начин, както в момента – здрав, силен и пързалянето ми е безпроблемно, в този случай бих продължил да се състезавам поне още една година след олимпийските игри през 2018. Ще се състезавам и тренирам, до тогава докато това ми носи удоволствие. Спортът не е само олимпийски игри, така че ще видим. За мен тренировките са нещо много приятно – и на леда, и с велосипеда, и с ролер блейдовете. Обичам да пътувам с отбора и да се усъвършенствам .

- Доколко тренировките с блейдове помагат на кънкобегачите в подготовката им?

- Аз ги използвам основно за подържане на спортната си форма през лятото, но поради факта че техниката на пързаляне с тях е различна от тази на леда, не мисля, че състезателното каранена блейдове допринася за това кънкобегачите да станат по-добри на ледения овал.

- Виждате ли се един ден в ролята на треньор?

- Не.

- С какво всъщност бихте искали да се занимавате, след като сложите край на спортната си кариера?

- Не знам. Наистина не се виждам в ролята на треньор, но ако някой ме помоли за помощ или има нужда от съветник, със сигурност бих се отзовал на подобна молба и бих помогнал с каквото мога. Но в ролята на главен треньор, според вижданията си в момента, не мисля, че бих се чувствал комфортно.

- Доколкото знам всяка сутрин следите борсовите индекси? Това ли е страстта ви и борсата ли ще е мястото, на което в бъдеще ще инвестирате?

- Ха-ха... Не. Вие май наистина четете всичко и не пропускате нито един детайл (тънък нюанс) от информацията за мен. Аз всъщност съм от хората, които не обичат да харчат пари.

- Понякога според мен си заслужава парите, които сме изкарали да бъдат похарчени. Все пак животът е кратък и никога не се знае кога ще дойде краят му.

- Да, тук сте права и все пак според мен харченето на пари никога не е хубаво нещо. На мен тепърва ми предстои да си изясня какво искам да правя с парите си. Засега обаче съм се концентрирал напълно върху своя спортно-състезателен бизнес, където мисля, че успявам.

След сезон изпълнен с много красиви дуели между топ кънкобегачите в отделните дисциплини и завършил с допинг скандал, в който бе замесено името на Павел Кулижников, ето и каква беше равносметката от сезона за Свен Крамер и за останалите състезатели, които спечелиха титли през този сезон:

Свен Крамер завърши сезона със 7 титли (държавен шампион на 5 000 и 10 000 метра, Европейски шампион „олраунд”, световен шампион „Олраунд”, световен шампион на 5 000 и 10 000 метра и носител на малката световната купа на дългите дистанции) и наградата „Ард Схенк” , която всяка година се присъжда на най-добрия кънкобегач на Холандия.

Останалите шампиони за сезон 2015/2016:

Световна купа:

Носители на световната купа станаха Бриани Боу от Съединените Американски Щати при жените и Кйелд Наус от Холандия при мъжете.

В отделните дисциплини - малките световни купи:

500м Хедър Ричърдсън-Бергсма (САЩ) и Павел Кулижников (Русия)

1000м Британи Боу (САЩ) и Кйелд Наус (Холандия)

1500м Британи Боу (САЩ) и Денис Южков (Русия)

3000м и 5000м жени-Мартина Сабликова (Чехия)

5000м и 10000м мъже - Свен Крамер (Холандия)

Отборно преследване –Япония (жени) и Холандия (мъже)

Отборен спринт – Китай (жени) и Холандия (мъже)

Масов старт – Ирене Схаутън (Холандия) и Арян Стуртинга (Холандия)