Супер Бобо на 33: Винаги е било чест и гордост да нося националната фланелка (ВИДЕО)
Супер Бобо на 33: Винаги е било чест и гордост да нося националната фланелка (ВИДЕО)
12 март 2016 | 13:41
6214
0
Българският волейболист Боян Йорданов днес навърши 33 години. Диагоналът, който сега играе отново за родния си клуб Левски, има два бронзови медала с националния отбор на България от световното първенство в Япония през 2006 години и от Световната купа през 2007 година. Освен това е бронзов медалист от Световното първенство за младежи в Иран 2003 година. В кариерата си е играл за отборите на Левски-Сиконко, Олимпиакос (Гърция), Патра (Гърция), Каридже, Генуа (Италия), Панатинайкос (Гърция), Томис, Констанца (Румъния).
Супер Бобо е ставал 6 пъти шампион на България с Левски-Сиконко 2001, 2002, 2003, 2004, 2005 и 2006 година. 4 пъти е носител на Купата на България с Левски-Сиконко 2001, 2003, 2004 и 2006 година. Три пъти е бронзов медалист от шампионата на Гърция с Олимпиакос за 2007 и 2008 година и Патра за 2009 година. Шампион на Гърция с Олимиакос за 2013 година. Носител на Купата на Гърция за 2013 година. Определен за Волейболист №1 на Гърция за сезон 2007/2008 година. Боян Йорданов гостува в предаването "Авантаж" на телевизия Sportal.bg.
Днес нещата са малко по-различни. Това е едно предизвикателство. Реших да помогна на клуба, който ми е дал път в спорта. Срамота е Левски да се бори за оцеляване, вместо за титли и купи.
Неприятно се развиха нещата за мен в националния отбор след 2008 година, след Олимпиадата. Контузих си рамото в клубния отбор, но новодошлите италиански треньори решиха, че няма да им свърша работа и имаха негативно отношение към мен. Но това са минали неща.
Да ми бяха ми казали: "Благодарим ти, нямаме нужда от теб!" - бих ги разбрал, но да ме разкарват 3 пъти да ходя до Варна на лагер и после да ме връщат… Ако се бяха казали нещата право в очите, щях да ги разбера.
Да достигна до националния отбор за мен е сбъдната мечта. Да съм част от целия този колектив. За мен винаги е било чест и гордост да нося националната фланелка! И това са ми едни от най-хубавите моменти не само в спорта, но и в живота.
Това, че не спечелихме олимпийска квота за Рио 2016 със сигурност повлия на решението ми да се откажа от националния отбор. Аз съм играл на Олимпиадата в Пекин 2008 - усещането е страхотно! Но отборът ни там бе ощетен. Винаги ще горчи в нас. Винаги ще си спомням какъв шанс за медал сме имали.
Когато играе националният отбор няма Левски, няма ЦСКА - това е Отбора на народа.
Мисля си, че по едно време разглезихме българския фен. Дори и да сме 4-и - това е успех. Ние сме една малка страна, която трябва да се радва и на тези успехи. Въпреки че не сме донесли медал. Медалът ще дойде рано или късно. Отново. Ние сме волейболна нация! Това е въпрос на време. Когато става въпрос за национален отбор - трябва всички да се организираме, да сме заедно и да подкрепяме отбора без значение дали е волейбол, футбол или баскетбол!
За съжаление в последните два спорта нещата не вървят много добре. И да си пожелаем спортът да си върне старото ниво. Не знам колко медала въобще можем да спечели в Рио 2016.
За Гърция
За Гърция мога да кажа най-отговорно, че са доста по-добре от нас и доста по-добре от нас като хора. Ние сякаш седим тук и си гледаме всеки как да спаси собствения си задник. А не гледаме всички да сме добре, което е жалко…
Ето вече трети месец съм в България и виждам, че нещата не са добре. Не мърдат… Напротив мърдат, но надолу… Най-гадното е, че сме се озлобили като хора!
Може да бъдем по-добри, по-задружни. Ако направим нещо заедно, го правим за всички нас и ще сме много по-добре!
Моето място е в Атина и в Олимпиакос. Такова отношение, което съм видял там от тези хора, не съм видял никъде другаде. Там харесат ли те веднъж, оставаш им в сърцата завинаги.
Колкото и да е голяма кризата при тях, гърците знаят как да живеят и пак да се усмихват.
Харесвам всичко гръцко - от храната, до начина им за забавление. Гърците знаят как да живеят и да изживеят един ползотворен живот.
Напоследък трудно ме впечатляват филми. Любимият ми филм е с Ръсел Кроу. Казва се "Късметлията". Това е една истинска история за нещата от живота. За един боксьор. Който не го е гледал, трябва да го види. Не може винаги да си на върха. Има моменти когато си по-долу, но не трябва да се отказваш!
Няма как да сме постоянно горе, но е важното да намерим сили и да се изправим.
За живота
Свободно време не ми остава много, но сега се радвам на моментите в България и близките ми. Сега ми е паднало, тъй като не мисля да се задържам много тук.
Все още няма дама, която да е спечелила сърцето ми. Надявам се скоро да има такъв човек. Замислям се за семейство… Ако е останала някоя от мечтите ми, които трябва да изпълня, това е една от тях!
За Левски и волейбола
Аз съм истински левскар! От дете съм фен на Левски. Това няма как да се промени докато съществувам. Започнах с футбол, после минах към баскетбол…. После се появи един треньор в училището ми - Божидар Горанов се казва. Той бе треньор от ДЮШ на Левски. В един дъждовен ден бързах, защото имах класно по математика. Той ме спря в училищния двор и ми каза: "Момче, ти си висок. Искаш ли да тренираш волейбол?". И аз му отговорих: "Ама аз тренирам баскетбол". После го попитах, за кой отбор става дума и той ми каза: "Левски". "Отборът е супер, но…", бе моят отговор. Така се разделихме.
На този човек съм му благодарен и до ден днешен, защото след три месеца пак дойде в училището, намери класната ми, издири телефона на майка ми… Заради него започнах да тренирам волейбол.
Боян Йорданов: С първият ни треньор Божидар Горанов! Човек никога не трябва да забравя от къде е тръгнал!!! БЛАГОДАРЯ ТИ, ЗА ВСИЧКО!!!
За идолите
Винаги съм харесвал играта на Иван Милкович. Но чак идол да ми е бил? Не съм се стремял да му подражавам, а да изградя собствен стил. Но той е един от най-добрите диагонали в света за всички времена.
За Андрей Жеков
Така се стекоха нещата, че с него сме играли много време заедно и в Левски и чужбина и в националния отбор и освен това сме много добри приятели. Чувам се и с другите момчета от Левски, с които играхме преди.
Ако говорим за някой добър отбор, бих играл в Полша или Италия. Ставам на 33 години, така че зависи колко още мога да дам. Краят не е толкова далече, но докогато мога, ще играя.
Гледам футбол. Гледам английско, гледам испанско първенство. В Англия съм фен на Манчестър Юнайтед. В момента не вървят много добре, но това е като да си левскар и последен да си, няма как да сменя клубната принадлежност… В Италия съм фен на Милан, но и там нещата са зле. И Меси, и Кристиано Роналдо са велики футболисти. Преди ми харесваха черноработниците на терена и Зидан и Бекъм. Сега нямам някой любимец.
Ще направя всичко възможно да присъствам на бенефиса на Христо Стоичков в София. Помня великото Американско лято от 1994 година. Тогава като загубихме Малкия финал, се разревах от яд. Още тогава спортната ми злоба си е казала думата. От тогава съм неизменен фен.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)