Интервюто с Валерон: Да искаш топката значи да си смел

Криволичещ и разкалян път води до тренировъчната база на Лас Палмас във височината на един малък хълм, където два затревени терена те посрещат с добре дошъл. Вали из ведро и Хуан Карлос Валерон не бърза, преди да излезе от барачката, служеща понякога за съблекалня. Обича да се шири в думите си, колкото и да твърди, че от срамежливост си е изгризал ноктите. Говори с тежест и не крие, че се наслаждава на всеки момент, който му остава до края на футболната кариера. Край, зависещ от желанието на други повече отколкото от неговото собствено.

-         Смятате ли се за футболист извън рамката, защото в последно време физиката се цени повече от таланта?

-         Не съм останал с подобно усещане. Откакто съм започнал, винаги са се търсели футболисти, боравещи добре с топката. Работата е там, че винаги ще има повече отбори, които искат да рушат, отколкото такива, които градят. Важното е да се намери равновесие във всяка част на терена и всички стилове имат своето място. Всеки се опитва да дава най-доброто от себе си в зависимост от своите характеристики.

-         Но наслаждавате ли се на такъв футбол?

-         Насладата не зависи изцяло от съзидателността в играта, защото съм ахвал от мачове, в които топката рядко стига в предни позиции. Аз лично избирам другия начин, защото обичам да боравя с топката, но съм имал и съотборници без тези качества, които се поставят в услуга на другите. Не всички имат еднакви умения, нито пък разбират по един и същ начин футбола, но точно това прави този спорт толкова хубав.

-         Кройф, Лионел Меси, Кристиано Роналдо, Зидан, Лаудруп, Андрес Иниеста… Много са!

-         Не Ви ли тревожи, че има повече черноработници от артисти?

-         Това е така, защото футболът е редуване на тенденции, стилове. Когато има отбор, който печели много неща с добра игра, останалите обичайно го копират. Както стана в последните години с Барселона. Също обаче и с Атлетико Мадрид, който залага на различен подход, но и той даващ резултати. Това е ключовото.

-         В какъв смисъл?

-         Че когато се търсят резултати на мига, не се създава стил. А футболът винаги се е движил от резултатите, защото винаги се сменят треньори, а ако и това не сработи, идва нов и т.н. За мен онова, което ще ти даде твърда основа, е да имаш ясен стил и да го защитаваш, ала най-вече трябва да му дадеш време, за да ти даде резултатите, които ще те оправдаят.

-         Също така бихте искали и винаги на терена да има втори нападател между линиите, нали?

-         Естествено, че ми се струва добра идея, макар че такива има все по-малко. Обичайно обаче се връщаме към стари тенденции и със сигурност този тип играчи няма да са изчезнал вид.

-         По-малко са, защото се предполага да рискуват повече ли?

-         За мен рискът е най-естественото нещо, то е в главата ми. Да се рискува не излиза от мода. Работата е там да знаеш кой е приоритетът и до каква степен можеш да рискуваш, за да постигнеш нещо.

-         Други го постигат с грозни методи…

-         Трябва да живеем с това и да го уважаваме. Всеки един предава в играта си своята природа, своите усещания и ценности. И аз понякога съм изритвал съперници, но никога с лошо намерение.

-         Когато си по-млад, леко се поизнервяш и може да реагираш другояче, но във футбола, както и в живота, когато нещата не ти се получават добре и си на път да изгубиш, не трябва да прибягваш до некоректност. Трябва да приемеш поражението и да не се разправяш с никого. Аз създадох своята самоличност чрез моя си футбол, защото исках да докажа, че човек може да остави своя следа в професионалния футбол и по този начин. Чувствам се добре така, защото понякога е трудно да защитаваш своята самоличност в трудни моменти. Особено ми беше трудно в началото, когато ми казваха, че ако играя по този начин, няма да успея и преуспея във футбола.

-         Какво изискваха от Вас?

-         Характер, интензитет, лошота…

-         А да се иска топката не значи ли наличие на характер?

-         Точно това винаги съм се опитвал да докажа на своите съотборници и треньори: да искаш топката значи да си смел. И важното е да не губиш вярванията си.

-         Вие вярвате в бог, нали?

-         Да. Винаги съм бил неспокоен заради вярата си и заради търсенето на смисъла на живота. Затова и връзката ми с Бог винаги е била много близка. По тази причина и за мен е по-добре да правя правилните неща, ако ще и това да значи да загубя.

-         А каква е връзката Ви с бог?

-         Произтича от моето семейство. Един мой брат почина много млад, но всички ни сполетяват трудности и проблеми, та търсим начин да се намери някакъв смисъл във всичко. Затова и открих чрез приближаването си до Бог как иска той да живеем. Понякога това не е лесно, защото предполага да действаш по различен начин, но в крайна сметка те кара да се чувстваш добре, носи ти щастие и мир следването на тази пътека. Трябва да мислиш за онези, които те заобикалят, а не само за теб си. Егоизмът в съвременното ни общество надделява.

-         Затова ли не таите гняв към никого?

-         Към никого! Опитвам се да търся начин всички да са добре и да се разбират, защото не сме идеални и може да ти навредят.

-         Като добър футболист или като добър човек бихте искали да Ви запомнят?

-         Не мисля много по този въпрос. Да става каквото трябва!

-         Иниеста казва, че би платил да Ви гледа как играете…

-         Това леко ме засрамва: говорим за футболист от огромно ниво. Все пак ми става хубаво. Аз също, разбира се, бих си платил, за да го гледам, защото го харесвам като личност и защото отразява разбирането на играта, което най-много ценя.

-         Вас двамата ви аплодират на всички стадиони. Вълнува ли това?

-         Да говоря за тези неща не ми харесва много, тъй като се опитвам да съм нормален и естествен. Предпочитам да оставам незабелязан. Но съм много благодарен за тези признаци на обич, които се случват отгоре на това и на самия терен, където ми е най-приятно.

-         Продължава ли обаче да Ви е приятно както преди, когато краката Ви бяха по-бързи?

-         Същото е. Нещо повече: сега се наслаждавам на неща, които като млад не виждах. Например на обстановката в съблекалнята, на съотборниците си, на големите мачове…

-         Искате ли да продължите и другата година?

-         В края на сезона ще видим тази работа. Към момента съзнанието ми е насочено само към това да завърша този сезон, защото той е важен за Лас Палмас и не остава възможност да се мисли за друго. Нито съм го мислил, нито искам да го мисля.

-         Но клубът иска ли да продължите?

-         Не сме го говорили досега. Мога обаче да заявя, че решението на практика ще е на клуба и на тренера. Всичко зависи от това какво те смятат за най-добре и от моите усещания.

-         Значи бихте искали да продължите още година, ако се чувствате добре…

-         Разбира се. Нека обаче изчакаме и да направим оценка след сезона.

-         Липсвало ли Ви е нещо досега в живота?

-         Нищичко! Изживях и се насладих на моите моменти на максимум и постигнах своята цел. А тя е да бъда щастлив.

Джорди Кишано, „Ел Паис”

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe