Така Арсенал може да победи Барса

23 фев 2016 | 13:40
8682
1

Сезонът на Арсенал висеше на косъм миналата неделя. Времето изтичаше, когато Дани Уелбек запази с гола си надеждите за титлата в Премиър Лийг. Едва-едва. Тогава обаче съперникът бе Лестър – кандидат за изпадане преди сезона, докато сега е ред на далеч по-страховито препятствие.

Когато Барселона доминира във владението на топката, обичайно печели. При Луис Енрике добави и ново оръжие – унищожителна контраатака, като направи исторически требъл, стана световен клубен шампион и е в серия от 32 мача без загуба, биейки рекорда на Пептим от 28. Но има как да бъде победена. Лионел Меси, Луис Суарес и Неймар може и да са най-великото нападателно трио в историята, ала си остават хора, колкото и добре да прикриват това. Та какво може да стори Арсенал, за да бие?

БЕЗ СТРАХ И ПАНИКА!

Манчестър Сити научи в първите 45 минути на осминафиналния си мач с Барса миналата година, че не можеш да й отдаваш прекалено голямо уважение. „Гражданите” допуснаха гол след загуба на концентрация за миг в 30-ата минута (типично провинение и на „артилеристите” от години насам) и когато Суарес вкара второто си попадение, всичко беше на практика решено.

През второто полувреме на „Етихад” и в реванша на „Камп Ноу” момчетата на Мануел Пелегрини изглеждаха по-подготвени и вдъхнаха живот на иначе предрешената битка. Както обаче обикновено става в срещи с „блаугранас”, е нужен само един миг за убиване на интригата, както стана и в Каталуня.

БЕЗ РАЗСЕЙВАНЕ!

Публикувано е едно изказване на Джосеп Гуардиола, което обяснява защо стилът „тик-так” е недоразбран: „Във всички колективни спортове тайната е да пренаситиш едната страна на терена, за да принудиш защитата на съперника да се престрои. Така ги изтегляш и те оставят другата си страна отслабена. Когато това се случи, атакуваме и вкарваме гол от другата страна. Затова и трябва много да се подава топката, но само с ясна цел.”

В онзи реванш на „Камп Ноу” Сити трябваше да спре походите на Меси към вратата и да избегне изкушението да свръхкомпенсира, вероятно от паника, с пращане на повече бранители в неговата зона в името на запазването на баланса в защитната линия. Именно така аржентинецът изработи гола на Иван Ракитич, който окончателно уби интригата.

ЕДНО НАУМ ЗА КОНТРААТАКИТЕ… И СУАРЕС

Контраатаките на каталанците носят огромна опасност и вероятно ще бъдат основното оръжие срещу Арсенал, след като се видя колко проблеми донесоха тези на Лестър на „Емирейтс”. Забравете за Меси – в този мач ключовият играч ще е Суарес!

Джейми Варди се връщаше в дълбочина между линиите, за да „изгуби” своя пазач и вземе топката, след което я връщаше и спринтираше в освободеното пространство зад гърба на отбраната. Това предизвика объркване: дали Пер Мертезакер да навлезе напред, или един от Франсис Коклен и Аарън Рамзи да го пресича?

В показания тук случай Мертезакер се колебае, Варди умно се обръща и изниква зад гърба на Ектор Бейерин, скривайки се от радара, докато Оказаки създава нови грижи на централните защитници, а Марк Олбрайтън се запътва към дясната страна на терена за пренасищане там. Ето как се създава хаос в отбраната на Арсенал – абсолютно същия трик като този на Барса срещу Манчестър Сити.

ЗАБРАНА НА ВСЯКАКВИ ТРИЪГЪЛНИЦИ

Има още уроци и за Арсенал, и за Барселона от мача с Лестър. Меси и Неймар обичат да навлизат отвън към центъра с двоен пас към някого на границата на пеналта. Тези триъгълници помагат за опразване на пространства: домакините трябва да се пазят от тази опасност по-добре отколкото срещу „лисиците”.

Тук е показано как Дани Дринкуотър подава към Риад Марез на дясното крило, Оказаки играе между линиите на защитата и халфовете. Защитата уж е организирана и би трябвало да нулира тази атака. Когато Марез получава топката, по подобие на Меси, той умее да я води право към вратата. Благодарение на освободилия му пространството си Оказаки успява да навлезе навътре и съперниците го гледат, вместо да защитават зоната. Марез стига до наказателното поле, финтира двама съперници с фалшив замах за удар и предизвиква нарушение, което трябваше да му донесе дузпа. Начо Монреал трябва много да внимава: европейските съдии не са толкова благоразположени.

ОСЛАНЯНЕ НА ДУХА ОТ ПОБЕДАТА НАД БАЙЕРН И НАКАЗВАНЕ НА РЕДКИТЕ ГРЕШКИ НА СЪПЕРНИКА

Начинът, по който Арсенал ще се подреди довечера, ще ни покаже подхода на Арсен Венгер към този мач и дали той вярва в психическата сила на неговия отбор да победи такъв страховит съперник. Победата с 2:0 над Байерн (Мюнхен) по-рано през сезона показа великолепна игра, ала последва унижение 5:1 в гостуването. Технически „артилеристите” са способни да бият и най-добрите отбори в Европа, но не е толкова сигурно дали са подготвени да реагират на поставени им в течение на мача тактически и психологически проблеми.

Венгер ще разчита на умението на Лоран Косиелни да чете играта и на опита на световния шампион Мертезакер за организацията в защита, а Рамзи трябва да е по-дисциплиниран от всякога и да преценява точно кога да прави отличните си бягове към наказателното поле.

Спортинг Хихон доказа, че и Барса често страда от спадове в концентрацията и от противникови контраатаки. Така Алекс Менендес избяга в празното пространство по лявото крило при разредената и лошо разположена защита след една загуба на топката в собствената половина на гостите и подаде на Кастро за неочаквания изравнителен гол.

Арсенал няма да е, или поне не би трябвало да е, под такъв постоянен натиск в собственото си поле като астурианците в онзи мач и вероятно ще владее повече от тях топката. Головите положения (и в двете полета) ще произтичат от спечелване на единоборства в средата на терена, които ще разкриват моментално дупки в отбраните. Твърдостта на Коклен и позиционирането на Рамзи ще са ключът за домакините.

ПЕЧЕЛЕНЕ НА ТОПКАТА ВЪВ ВЪЗДУХА

Друг възможен път към победата за Венгер е фокусирането върху ръстовото предимство на неговия тим, както се случи срещу Лестър. Тогава победният гол дойде по най-неарсеналския възможен начин: удар с глава след центриране от статично положение. Лондончани спечелиха 8 от 10-те високи топки в пеналта на „лисиците”, а Оливие Жиру, Косиелни и Мертезакер са по-високи и донякъде по-агресивни от защитниците на каталанците. Може би няма да е най-лошата идея на света да се центрира към Жиру, а Месут Йозил, Алексис Санчес и Алекс Окслейд-Чембърлейн да атакуват втората топка в наказателното поле.

ПОКОРЯВАНЕ НА ПОЗНАТИТЕ ПСИХИЧЕСКИ БАРИЕРИ

Почти 10 години изминаха, откак Арсенал загуби от Барса във финала на ШЛ 2006, а онази вечер си остава най-близкото разстояние, до което Венгер е докарвал отбора си до върховия евротрофей. „Блаугранас” еволюираха оттогава, докато проблемите на „артилеристите” си остават същите.

Победата с 2:0 над Ман Сити през януари 2015 г. се предполагаше да е доказателството, че Арсенал най-накрая е преодолял пословичната си психологическа бариера, спираща тима за големите успехи. Само че последва завършек на 3-то място в лигата и отстраняване от Монако в ШЛ. В сезона преди това загуби с 0:2 у дома от блестящия Байерн в осминафинал след впечатляващо начало: изпусната дузпа от Йозил и миг несъсредоточеност от Войчех Шчесни за червен картон промениха хода на събитията в крайно различна посока. Чувството накрая бе за поредната рутинна загуба: толкова близо, а същевременно толкова далеч… и отново, и отново.

Ако Арсенал смята да бие Барселона, играчите му трябва да подбират идеално битките си, да се поучат от безбройните си грешки в миналото и да докажат, че са преодолели психическия си блокаж. Не остават много куршуми за изгърмяване, преди и на тази група „артилеристи” да й изтече срокът и да трябва да напуска през изхода с табелка над вратата с надпис „провал”.

Тази вечер те се изправят срещу европейските шампиони, Меси, въобще MSN и пълен с доказани победители отбор. За да продължат напред в това състезание, първо ще трябва да спрат да играят срещу самите себе си.

Джей Джей Бул, „Дейли Телеграф”