Шест непознати факта за Пеп Гуардиола

След новината, че Пеп Гуардиола ще поеме Манчестър Сити, интересът към него в Англия вече е огромен. Ето шест малко познати факти от кариерата му:

1. Той обича Питър Крауч
През 2006 г. Гуардиола пише серия от коментари за "Ел Паис" по време на световното първенство в Германия. Съдържанието разкрива вълнуващи прозрения от неговия футболен ум. Едно от най-интересните включва любимия му нападател в турнира, който изненадващо е Питър Крауч.

"Уейн Рууни вероятно е по-решителен и красив за гледане, но със сигурност Крауч е по-интересен. С него трябва да играеш по неговата игра, а това ти дава много, е част от коментара на Гуардиола. - Той знае какво прави с главата и с краката си. Едно от най-големите му качества е участието му изграждането на атаките. Знае, че не е там само за центрирания в наказателното поле, а може да поддържа ритъма на играта. Той получава топката по 1000 пъти и винаги я запазва. Изглежда просто, но малко нападатели знаят как да го правят. Има нападатели, които не комбинират с останалите, има нападатели, които си мислят, че тяхната игра е различна от тази на отбора, но тогава тимът ти е разделен. Англия има Крауч".

2. Треньорската му кариера започва в Мексико

Кариерата на Гуардиола като треньор официално започва в Б отбора на Барса през 2007 г., но тогава той вече има опит като треньор на професионален отбор. Кариерата му като играч е приключила, когато договорът му с катарския Ал Ахли изтича през юни 2005 г. и той започва треньорски курсове същия месец. Пеп променя мнението си и се връща в игра за наскоро създадения мексикански клуб Дорадос де Синалоа.

Защо? Гуардиола винаги се е възхищавал на Хуанма Лило, който е треньор на тима по това време. Заминаването му за Мексико означава възможност да се учи от него, а да играе още футбол просто е средство, за да постигне това. Пеп ходи на тренировки с черен тефтер, описвайки в детайли интензивните занимания на Лило. Освен това остава след тренировките, за да обсъжда методите с наставника. Една от задачите на испанеца е да анализира съперниците на тима и на моменти той отделя някои от играчите и им обяснява технически и тактически идеи.

По-късно Лило признава: "Знаех, че той ще стане голям треньор. Той е различен от останалите. Всички други играчи постепенно стават треньори. Но не и той. Той започна да става треньор още докато играеше".



Лило е толкова впечатлен, че когато Гуардиола не е в групата, го кани на пейката, вместо да го кара да стои в трибуните. Не е нетипично да се види Пеп да раздава наставления от страничната линия, докато старши треньорът остава седнал. Този период в Мексико означава, че Гуардиола няма да завърши треньорските курсове до юли 2006 г., но на практика треньорската му кариера вече е започнала. Двамата се срещат през 2010 г., когато Лило е треньор на Алмерия. Барса печели с 8:0, а менторът му е уволнен.

3. Помощникът му е бивш олимпиец

Гуардиола има няколко помощници в Байерн, но един от тях стои над останалите поради легендарния си статут. Мануел Естиарте не е бивш футболист, а състезател по водна топка. Той участва на шест олимпиади и е толкова добър, че прякорът му е "Марадона на водната топка", а само част от успехите му са златен олимпийски медал и световен шампион.

На "Камп Ноу" Естиарте е дясната ръка на Гуардиола, човек, всяващ респект и доверие сред отбора заради спортното си минало. Той е изключително ценен за наставника в началото, когато се опитва да научи какво мислят играчите. В Мюнхен отношенията им продължават. Понякога той е първият, който слуша новите идеи на Пеп, а друг път му помага във видео анализите на мачове. Естиарте е основна фигура в треньорския щаб и най-вероятно ще последва наставника в Манчестър Сити.

4. Първата раздяла с Барселона не беше приятна

Когато Гуардиола напусне Байерн, се очаква да получи похвалите, които заслужава, както се случи, когато напуска Барселона през 2012 г. Каталунците прекарват почти месец в изпращане на треньора, след като той обявява решението си, а целият отбор, президентът, спортният директор и членове на управителния съвет са на пресконферецията. Пред препълнен "Камп Ноу" пък са прожектирани поредица от видео послания и следва реч за сбогуване.

Но не винаги отношението към Пеп е такова. Когато Гуардиола напуска като играч през 2001 г., той го прави през задната врата. Един априлски следобед той се среща с тогавашния президент Хуан Гаспар и му казва, че напуска. "Кога? Сега?!", шокиран е Гаспар. Гуардиола потвърждава, след това му казва, че смята да даде пресконференция на следващия ден и пита президента дали ще бъде до него.

Гаспар обаче вече е планирал почивка в Швейцария, която сякаш не може да пренасрочи, и не присъства. Гуардиола, носител на шест титли и първата Купа на европейските шампиони в историята на клуба, е сам, когато съобщава новината. Сбогуване, което не е подходящо за играч, дал толкова много. "Не знам къде ще играя, но харесвам английските отбори. Спомням си първия път, когато играх на "Олд Трафорд". Беше невероятно", споделя Пеп тогава. Той така и не игра във Висшата лига, но скоро ще бъде част от нея като треньор.



5. Той е писател

Много книги за Гуардиола бяха издадени през последните години - от биографии до разказ отвътре на времето му в Байерн. Но знаете ли, че самият Пеп също е автор. През 2001 г. той издава "Моите хора, моят футбол" заедно с Лу Мартин и Мигел Рико, които са двама от най-уважаваните футболни журналисти в Испания. Книгата е отчасти биографична, отчасти инструктаж към играта на Пеп. Книгата, която е само на каталунски, отдавна е извън тираж, а Гуардиола няма интерес да я издава наново.

6. Първият му трофей е малък, но един от най-важните

Много се говори за требъла му в първия му сезон като треньор на Барселона, но това не са първите му трофеи като наставник. Предишната година той печели регионалната титла в испанската четвърта дивизия с Барса Б. Тази купа може да не може да се сравнява по блясък с Шампионската лига, но е изключително важна за Гуардиола. Когато децата на Барса печелят титлата през 2008 г. и се класират за трета дивизия, Пеп нарича успеха "една от най-големите радости, които съм изпитвал като спортист". Това е показателно, идвайки от играч, печелил всичко като футболист.

Барса Б може би е най-естествената среда за него да се развива като треньор. Когато спира да играе през 2006 г., той признава, че идеалната работа би била в юношеска академия, където да работи с деца. Тогава споделя, че няма "претенциите или амбициите" да бъда на върха на треньорската професия. Нещата се развиват различно, но не е изненада, че много юноши правят дебюта си за първия отбор под ръководството му. Юношеският футбол е любовта на Гуардиола.