)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
В Иран жените заглеждат мъжете, шокиран е волейболният национал
Волейболният национал Светослав Гоцев се съгласи да разкаже пред "7 дни спорт" за интересния си живот в Табриз(Иран). Централният блокировач говори открито за любовта, суеверията и страха от непознатото.
- Сменихте Италия с Иран. Бяхте ли готов за това предизвикателство?
- Не ми беше много трудно да свикна, може би защото съм българин. За един италианец би било много по-трудно. Иран и България не се различават кой знае колко. Имаме си същите дупки по улиците. Шегата на страна, но първоначално всичко е стрес, след това нещата се превръщат в ежедневие.
- Какъв е животът там?
- Страхът е първото чувство, което изпитваш в Иран. Страхът от непознатото и новото, от всичко, което сме чували за Средния изток и това, което ни представят по телевизията. Впечатли ме отношението към възрастните хора. Иранците са добре възпитани и сдържани.
- Как се справяте с шофирането?
- Шофирането е кошмар.
За щастие имам личен шофьор който ме вози в града. За европеец мисля, че е непосилно да шофира тук. Няма култура на шофиране и много често има тежки катастрофи. Да си пешеходец също не е лека задача, защото никой не спира на пешеходните пътеки.
- Не ви ли е скучно ежедневието?
- Със сигурност тук няма много развлечения. Това обаче си има и своите положителни страни, защото се съсредоточавам върху работата. Но все пак на всеки млад човек му се иска да разпусне поне веднъж месечно с приятели. Свободното си време го прекарвам пред компютъра и в близкия мол. Тренировките са изморителни, така че предпочитам да си почивам вкъщи с чаша чай и книга в ръка.
- Имахте ли време да разгледате забележителностите в Табриз?
- Нямам време за туристически обиколки, но в началото на годината видях всичко, което е близо до мен. В Табриз се намира синята джамия, която е била разрушена от голямо земетресение през 1779 г., а сега е реставрирана. Друго впечатляващо място е Базарът на Табриз. Това е най-големият закрит пазар в Азия. Огромен е и в него може да се намери всичко - от подправки до злато и скъпоценни камъни.
- Вие купихте ли си нещо?
- Магнитче за хладилника, защото колекционирам.
Харесвам много чаените сервизи в Иран. Всички са ръчна изработка и са страшно красиви. Типичен ориенталски стил. С радост бих си взел един за вкъщи.
- А с какво не можете да свикнете?
- Трудно ми е да свикна и много се ядосвам на личната хигиена на хората. Млади, хубави момчета без хигиенни навици е нещо, с което аз не мога да свикна.
- А от какво сте приятно изненадан?
- От нивото на волейбола. Първите два отбора спокойно могат да се противопоставят на европейските грандове. Участието на Пейкан на Ники Николов в Световното клубно първенство потвърди това. С добър треньор като Раул Лозано и националният отбор на Иран има светло бъдеще.
- Храната как е?
- Не мога да кажа, че съм хапвал нещо кой знае колко по-различно от това, което има в Европа. Когато бях в Китай с бившия си отбор Веро Волей Монца, опитах кучешко месо. Така че всичко останало след това не ми се струва толкова екзотично. Единственото странно нещо, което пробвах, е камилско мляко.
- Кой кого заглежда в Иран - мъжете жените или обратно?
- Обикновено в другите държави мъжете заглеждат жените, но не и тук. Жените много настоятелно оглеждат мъжете. Може би всички тези забрани и лишения спрямо тях прави желанието за интимност още по-силно.
Иранските жени са много красиви, личи си и по малкото, което показват. Преди да дойда тук, всички ме предупреждаваха за някаква морална полиция, която може би съществува, но все още не съм я виждал.
- Суеверен ли сте?
- Доста. Имам ритуали, които правя в деня на мача и преди него. Не искам да ги издавам, за да не разваля магията. Могат да прозвучат налудничаво.
- Получавал ли сте неприлични предложения?
- Всеки е получавал. Сексът за една вечер не е моята страст. Мисля, че достигнах възраст, в която ми е по-приятен домашният уют.
- Какво не знаят хората за вас?
- Не съм чак толкова известен. Обичам да преоткривам нови светове, харесва ми да уча езици. Трудно се задържам на едно място, много обичам родния си град Брезник и се чувствам по-добре, когато съм на път.
- А имате ли жена до себе си, с която да обикаляте света?
- В момента нямам човек до себе си. По принцип трудно се разкривам. Не знам защо съм се научил да държа хората на разстояние. Може би, защото много пъти са ме разочаровали. Бил съм истински влюбен 1-2 пъти в живота, но нещата не се получиха. Не бързам в това отношение, ще чакам да се появи подходящия човек.
- А каква е идеалната жена според вас?
- Едва ли има идеална жена, или поне аз не познавам. Моето лично мнение е, че когато двама души се съберат, любовта ги кара да не виждат недостатъците. Лош за един не означава лош за всички.
- Играл сте в Германия, Италия и Иран. Къде се чувствахте най-добре?
- През първата ми година в Италия исках да се върна в България и да зарежа всичко. Беше ми много трудно. После намерих приятели, научих езика и всичко си дойде на мястото. Престоят ми в Германия обаче не беше от най-сполучливите.
Не попаднах на добри хора
След това в Италия отново ми гласуваха доверие и направих най-добрия си сезон. Това е мястото, където се чувствах най-добре.
- За какво мечтаете?
- Искам да съм здрав. Винаги съм давал максимума от себе си в залата. Това, че понякога нещата не се получават, ме е научило никога да не се предавам. Искам да намеря място, на което да се чувствам добре и на което да се установя за по-дълго време.
Мая Димитрова, "7 дни спорт"
Волейболният национал Светослав Гоцев се съгласи да разкаже пред "7 дни спорт" за интересния си живот в Табриз(Иран). Централният блокировач говори открито за любовта, суеверията и страха от непознатото.
- Сменихте Италия с Иран. Бяхте ли готов за това предизвикателство?
- Не ми беше много трудно да свикна, може би защото съм българин. За един италианец би било много по-трудно. Иран и България не се различават кой знае колко. Имаме си същите дупки по улиците. Шегата на страна, но първоначално всичко е стрес, след това нещата се превръщат в ежедневие.
- Какъв е животът там?
- Страхът е първото чувство, което изпитваш в Иран. Страхът от непознатото и новото, от всичко, което сме чували за Средния изток и това, което ни представят по телевизията. Впечатли ме отношението към възрастните хора. Иранците са добре възпитани и сдържани.
- Как се справяте с шофирането?
- Шофирането е кошмар.
За щастие имам личен шофьор който ме вози в града. За европеец мисля, че е непосилно да шофира тук. Няма култура на шофиране и много често има тежки катастрофи. Да си пешеходец също не е лека задача, защото никой не спира на пешеходните пътеки.
- Не ви ли е скучно ежедневието?
- Със сигурност тук няма много развлечения. Това обаче си има и своите положителни страни, защото се съсредоточавам върху работата. Но все пак на всеки млад човек му се иска да разпусне поне веднъж месечно с приятели. Свободното си време го прекарвам пред компютъра и в близкия мол. Тренировките са изморителни, така че предпочитам да си почивам вкъщи с чаша чай и книга в ръка.
- Имахте ли време да разгледате забележителностите в Табриз?
- Нямам време за туристически обиколки, но в началото на годината видях всичко, което е близо до мен. В Табриз се намира синята джамия, която е била разрушена от голямо земетресение през 1779 г., а сега е реставрирана. Друго впечатляващо място е Базарът на Табриз. Това е най-големият закрит пазар в Азия. Огромен е и в него може да се намери всичко - от подправки до злато и скъпоценни камъни.
- Вие купихте ли си нещо?
- Магнитче за хладилника, защото колекционирам.
Харесвам много чаените сервизи в Иран. Всички са ръчна изработка и са страшно красиви. Типичен ориенталски стил. С радост бих си взел един за вкъщи.
- А с какво не можете да свикнете?
- Трудно ми е да свикна и много се ядосвам на личната хигиена на хората. Млади, хубави момчета без хигиенни навици е нещо, с което аз не мога да свикна.
- А от какво сте приятно изненадан?
- От нивото на волейбола. Първите два отбора спокойно могат да се противопоставят на европейските грандове. Участието на Пейкан на Ники Николов в Световното клубно първенство потвърди това. С добър треньор като Раул Лозано и националният отбор на Иран има светло бъдеще.
- Храната как е?
- Не мога да кажа, че съм хапвал нещо кой знае колко по-различно от това, което има в Европа. Когато бях в Китай с бившия си отбор Веро Волей Монца, опитах кучешко месо. Така че всичко останало след това не ми се струва толкова екзотично. Единственото странно нещо, което пробвах, е камилско мляко.
- Кой кого заглежда в Иран - мъжете жените или обратно?
- Обикновено в другите държави мъжете заглеждат жените, но не и тук. Жените много настоятелно оглеждат мъжете. Може би всички тези забрани и лишения спрямо тях прави желанието за интимност още по-силно.
Иранските жени са много красиви, личи си и по малкото, което показват. Преди да дойда тук, всички ме предупреждаваха за някаква морална полиция, която може би съществува, но все още не съм я виждал.
- Суеверен ли сте?
- Доста. Имам ритуали, които правя в деня на мача и преди него. Не искам да ги издавам, за да не разваля магията. Могат да прозвучат налудничаво.
- Получавал ли сте неприлични предложения?
- Всеки е получавал. Сексът за една вечер не е моята страст. Мисля, че достигнах възраст, в която ми е по-приятен домашният уют.
- Какво не знаят хората за вас?
- Не съм чак толкова известен. Обичам да преоткривам нови светове, харесва ми да уча езици. Трудно се задържам на едно място, много обичам родния си град Брезник и се чувствам по-добре, когато съм на път.
- А имате ли жена до себе си, с която да обикаляте света?
- В момента нямам човек до себе си. По принцип трудно се разкривам. Не знам защо съм се научил да държа хората на разстояние. Може би, защото много пъти са ме разочаровали. Бил съм истински влюбен 1-2 пъти в живота, но нещата не се получиха. Не бързам в това отношение, ще чакам да се появи подходящия човек.
- А каква е идеалната жена според вас?
- Едва ли има идеална жена, или поне аз не познавам. Моето лично мнение е, че когато двама души се съберат, любовта ги кара да не виждат недостатъците. Лош за един не означава лош за всички.
- Играл сте в Германия, Италия и Иран. Къде се чувствахте най-добре?
- През първата ми година в Италия исках да се върна в България и да зарежа всичко. Беше ми много трудно. После намерих приятели, научих езика и всичко си дойде на мястото. Престоят ми в Германия обаче не беше от най-сполучливите.
Не попаднах на добри хора
След това в Италия отново ми гласуваха доверие и направих най-добрия си сезон. Това е мястото, където се чувствах най-добре.
- За какво мечтаете?
- Искам да съм здрав. Винаги съм давал максимума от себе си в залата. Това, че понякога нещата не се получават, ме е научило никога да не се предавам. Искам да намеря място, на което да се чувствам добре и на което да се установя за по-дълго време.
Мая Димитрова, "7 дни спорт"
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)