Иво Ивков: Литекс трябваше да бъде наказан тежко, но не толкова сурово

Адвокат Иво Ивков дълги години се занимава с различни казуси в спортното право. В интервю за предаването "Код Спорт" по TV+ той коментира ситуацията в любимия си клуб "Левски", както и изваждането на "Литекс" от "А" група. 

- Да направя едно уточнение - аз никога не съм бил на работа в "Левски" или където и да е. Винаги съм бил адвокат на свободна практика. "Левски" е един от най-специалните ми клиенти. От тази гледна точка, аз го обявих наскоро, не защото е голямата новина, то първо не е новина, защото се случи доста отдавна, преди около пет-шест месеца съм заявил съвсем коректно на хората, които управляват, намеренията си. Мисля, че сега беше най-подходящият момент. Причините са комплексни.

- Разбира се, че имаше. Още повече, че това е моята професия и в момента съм в една възраст, която е разцветът точно за моята дейност. Разбира се, че имаше възможност, но "Левски" специално за мен е не просто клиент или един от клиентите. "Левски" е емоция, при "Левски" не е въпросът, че аз не можех примерно да се занимавам с делата им, както и досега. Въпросът е, че там има нужда от нещо друго - вече новите разпоредби, европейският футбол, ако приемем, че "Левски" някога ще се върне там, където му е мястото. Това е изключително тежка, трудоемка и превантивна работа, която е необходима. От друга страна, човек трябва понякога да преоценява приоритетите си. Аз мисля, че достатъчно дадох, даже предостатъчно на любимия ми клуб, а пък и много хубави времена изживях. "Левски" е белязал моя живот от ранна детска възраст, та досега и ще продължи. 

- Аз дори не съм почувствал нови собственици. От две-три години нищо не се е сменило в "Левски", поне хората, с които аз съм работил. Аз не ги и познавам новите собственици или част от тях. Какви проблеми мога да имам с тях? Аз съм бил доверено лице на клуба, защитавал съм интересите на клуба в продължение на толкова години - пет президенти се смениха през това време.

- Винаги съм работил по един и същи начин, но в различните времена имаше различни предизвикателства. В началото с Томас Лафчис, който за пръв път ме покани, тогава бях с две години стаж като адвокат и поех едно сериозно предизвикателство. Той самият трудно го реши. Според мен поне година му трябваше да знае кой ще се занимава. Въпреки това поставих условията, че моята област - юридическата и обезпечаването на "Левски" - превантивна работа, договори, никой няма да ми се бърка.

- Ако има нещо, което не желая да коментирам, то няма да го коментирам. (смее се)

- Винаги има неща, които не трябва да излизат на повърхността, но като цяло няма драма. Това решение назря от повече от година при мен. Имаше моменти, които не бяха подходящи, дори вече да не бях толкова мотивиран, защото имаше тежки дела, които висят и аз се занимавах с тях. Последните месеци това бяха "Бастос" и "Спортинг - Божинов". Преди това - много напускания на футболисти. Това са изтощителни преговори, за да можеш да минимизираш загубите на клуба. В един друг клуб не го правиха и виждате къде се намира той сега. По нищо не се различаваше положението при тях или при нас. Ние бяхме екип, който не се влияе от собственици, аз рядко съм се срещал със собственици. 

- Не, никога. Кой би си позволил да плаши адвоката на "Левски"?

- Няма дела, които да го застрашават финансово. От друга страна, с промените е очевидно, че е стабилизиран и финансово клубът. Не да има разкош и кой знае какви екстри, но мисля, че "Левски" се намира в едно изключително стабилно положение в момента и може би това е точният момент, в който трябва да се направят промени за добро. 

- Никога не съм коментирал решения на съд или на арбитраж, или на колеги, защото те са, за да се изпълняват и трябва да имаш необходимото уважение. Но точно в този случай и от позиция на дългогодишния ми опит като арбитър в Апелативната комисия към УЕФА, мисля, че мога да направя коментар вече, след като съм си казал становището на БФС. Бях поканен в една специална комисия, която направиха. Ако аз бях арбитър, по друг начин бих решил този случай. 

- Аз считам, че твърде формално бе възприета функцията на правораздавателните органи в системата на футболния съюз, те самите така си я възприемат за съжаление. Не проявиха никакво творчество. Има разпоредби, които им даваха възможност да наложат друго наказание. Да сме наясно, нарушението е безспорно. Никой не съм чул да спори, дори и самите потърпевши. Въпросът е какво наказание би следвало да се наложи, така че да постигне целите на едно наказание, да е спазен принципът на пропорционалност и да обслужиш интересите на футболната общност - хем клубът да понесе сурово наказание, хем да няма толкова тежки последици за футбола като цяло. 

- Аз не съм наясно кой е прокламирал тази идея, какви са неговите мотиви, но честно да ви кажа, не обичам гръмките названия. На Обединеното кралство някак си им отива, но тук, при това положение в момента в българския футбол, с начина, по който са структурирани клубовете, собствеността, хората...Като смениш едно наименование, а не смениш съдържанието, концепцията...Преди всичко трябва да има дългосрочна стратегия за развитие на футбола и това не са купешни изрази, "врели- некипели", навсякъде го правят, където футболът се развива успешно и след това да търсиш наименование. Не съм наясно с идеята, но така като гледам, сме по-скоро пред угрозата да нямаме никаква лига, отколкото висша. Дано да не съм прав. 

- Ще ви дам един аналог, който ще ви е интересен от правна и от друга гледна точка. Той е с Уейн Рууни преди миналото европейско първенство. Ако си спомняте, той направи едно изключително грубо нарушение предишния мач с Хърватия или със Сърбия. Явиха се той, Капело и юристът на английската федерация. Бяха наказани вече от Контролната от Дисциплинарната комисия с три мача. Такъв беше и правилникът. Ние нямахме кой знае колко основания да променяме това решение. От друга страна това показва защо трябва да има много инстанции. Защото първата действа бързо, тя е притисната от срокове, тя не може детайлно да разгледа случая. Затова е обжалването и ние, като по-висш орган, който да преразгледа фактическата обстановка и да намери точното решение. В крайна сметка решението им беше формално правилно. Нарушението беше изключително грубо, такава е практиката, такова е наказанието. От друга страна по време на самото заседание, Фабио Капело заяви, че той не би взел Рууни изобщо на Европейското, тъй като няма сигурност, че ще се класира за следващата фаза. И ние бяхме пред дилемата - наистина три мача е наказанието, но все едно ли е дали са три мача от квалификациите или ще провалиш може би изобщо бъдещето му като футболист? Ще го лишиш от участие на един форум, който е веднъж на четири години и заедно със Световното и Олимпиадата, е най-важното за един футболист. Наказанието беше два мача ефективно и един условно, като го допълнихме - един ден той трябваше да отиде в швейцарско училище при малките ученици и да проведе тренировка с тях - да го видят, да го пипнат и да му се порадват, а и той да отдели от времето си и да слезе малко на земята. Считам, че това наказание изигра своя ефект и никой не ни осъди, че ние сме дали възможност на Рууни все пак да замине за Европейското. Правя аналогията със случая "Литекс". Решението не беше неправилно от формална гледна точка, но когато преценяваш, преценката не трябва да бъде само на базата на формалния текст на закона. Има специално предвидени текстове, които казват, че всеки случай е различен. Животът е по-богат от правото, правната норма не може да обхване всяка ситуация. Ние имаме широката дискреция в УЕФА, счита се, че сме достатъчно независими и компетентни хора, така че да решим във всеки случай най-правилно, поглеждайки го от всички аспекти. Няма тази самостоятелност в БФС и аз ги разбирам. Тук са под страхотен натиск, не са много и подготвените хора.