Г-да съдии, Сари е прав за нуждата от видеоповторенията

Ще да е случайност. Всъщност не. Не е случайност. Веднага щом Сеп Блатер и Мишел Платини се разкараха от картинката, Международният борд, който решава за промените в правилата на футбола, драматично обърна мнението си за видеоповторенията. Призова за тях, поиска ги на висок глас, настоя за въвеждането им по цялата планета. Естествено, след „нужния период на експериментиране” – все едно не са предостатъчни десетките години на съдийски гафове и престъпления по всяка географска точка, за да съзнаваме напълно, че колкото по-бързо се въведе употребата на новите технологии – без „ако” и без „ама”, толкова по-бързо футболът ще стане в пъти по-справедлив и прозрачен.

След успеха на технологията, установяваща дали топката е преминала голлинията, човек може да каже: по-добре късно отколкото никога. Това обаче би било твърде удобно измъкване за Блатер и Платини, както и за всички онези, които в последните години толкова яростно се противопоставяха на въвеждането на съдийски видеоповторения на терена и дори го обявяваха за „атентат срещу свещения дух на футбола”.

Този дискурс важи и за управляващата италианското съдийство каста. Та как да забравим казаното от синьор Марчело Ники – президент на асоциацията на реферите в страната, пред микрофоните на Радио РАИ на 10 февруари 2014 година?!

„Имам много ясно становище по отношение на видеоповторенията: ако утре те бъдат въведени, ще можем да започваме да говорим, че с този спорт е свършено. Нашата задача е да установяваме правилата на терена, но с идването на електрониката немалко въпроси изникват в главата ми. Ако играта бъде спряна, как ще се подновява? Във всеки случай телевизионните кадри невинаги премахват съмненията или изясняват объркванията. Кому ще принадлежи крайното решение за игровия епизод? На съдията? Или на наблюдаващия кадрите? В кои случаи ще се намесва видеоповторението? Кога ще бъде спирана играта? Когато съдията сметне за нужно или когато топката е извън игра? И чия ще е топката при подновяване на играта? А ако при последвалата спорната ситуация контраатака бъде вкаран гол, ще анулираме ли всичко, за да се върнем назад? Ще казваме на тифозите, че идват да гледат електронен мач, който може спокойно да се гледа от вкъщи ли?”

Много умно, нали? Може би да, ако оставите настрана факта, че футболът не е ничия собственост, още повече на Ники. Може би да, ако оставите настрана факта, че, въпреки всички тези пукащи тъпанчетата ни истории за това как съдиите са призвани да съблюдават реда на терена, ако правилата се променят, реферите или се приспособяват, или хващат пътя. Може би да, ако оставите настрана факта (слушай това, Ники!), че в зората на 2016 година треньорът на Наполи Маурицио Сари има сто хиляди причини да твърди, че не е вярно клишето „италианските съдии са най-добрите в света”.

Да, някои от тях като Пиерлуиджи Колина наистина бяха сред най-добрите в света, макар че с последвалата си работа той нанесе повече вреди на играта (и за това трябва да сме „благодарни” на Платини).

Онова обаче, което Ники и сподвижниците му трябва да си набият в главите, е че реферите не са, не трябва и не могат да бъдат главни действащи лица във футбола; че когато сбъркат, трябва да започнат да признават своите грешки; че трябва да се простят с арогантността на хора, които си вярват, че са господари на играта.

Видеоповторенията ще променят много неща. Надяваме се първите излишни след въвеждането им да са допълнителните съдии зад вратите – те са напълно безполезни.

Ксавие Якобели, „Тутоспорт”

Следвай ни: