Времето изтича за Малката четворка

Времето изтича за Малката четворка в мъжкия тенис. Давид Ферер, Жо-Вилфред Цонга, Томаш Бердих и Гаел Монфис са четирима играчи, които бяха важен елемент през последното десетилетие. Докато Голямата четворка в лицето на Анди Мъри, Новак Джокович, Рафаел Надал и Роджър Федерер спечелиха почти всички турнири от Големия шлем в този период, Малката четворка се бори на най-високото ниво с изключително постоянство, спечелиха огромен брой мачове, изкараха куп пари и признание от страна на феновете, но и мечтите им бяха пречупени.

Всички освен Монфис достигнаха до финал на турнир от Шлема и на всички е минал 30-ия рожден ден. Всеки от тях е оглявавал някакъв списък за "най-добър играч, който никога не е печелил турнир от Големия шлем". Сега е моментът за тях. Може ли някой от Малката четворка да отпадне от този списък, както го направиха Стан Вавринка и Марин Чилич?

Давид Ферер (34 години)
Място в ранглистата: 21
Най-високо място: 3
Титли: 26
Най-добър резултат на турнир от Големия шлем: 2013 г., финал на "Ролан Гарос"

Неуморимият 175-сантиметров испанец получи прякора Малкия звяр, но с оглед на липсата на някои качества, като физическа мощ, по-подходящ би бил Енергийното зайче. Сега, когато той наближава 35 години, батерията сякаш започва да се изразходва.

Федер е модел на неспирни усилия и постоянство през цялата си 16-годишна кариера. Той завършва в топ 10 седем пъти, пет пъти поред до 2015 г. Колелата обаче започнаха да се протриват в началото на 2016 г. Изпадането му от топ 20 е лоша поличба за следващата година. Сегашната му позиция в ранглистата (21) е най-ниската от юли 2009 г.



Докато той е възхваляван за упоритостта и издръжливостта, които са особено впечатляващи, когато се изправи срещу по-големи и физически надарени играчи, при Ферер сякаш винаги е липсвала допълнителната искра на увереност в най-големите мачове. Като специалист на клей, той освен това имаше лошия късмет да играе във времето на Краля на клея Рафаел Надал, който доминираше на "Ролан Гарос" и по другите червени кортове.

Давид винаги е бил в отлична физическа форма и работи неуморно. Той има 26 титли, което е два пъти повече от всеки друг от Малката четворка. Вероятно той може да се пребори отново за място в топ 10 през 2017 г., но шансовете му за титла от Големия шлем сякаш вече са заминали.

Жо-Вилфред Цонга (31 години)
Място в ранглистата: 12
Най-високо място: 5
Титли: 12
Най-добър резултат на турнир от Големия шлем: 2008 г., финал на Australian Open

Цонга падна с две места в сравнение с крайната си позиция от миналата година и не успя за седми път в кариерата си да завърши в топ 10. Той ще бъде на 32 години за домашния си турнир от Големия шлем "Ролан Гарос". Може ли да направи последен напън и да стигне до голяма титла?

Жо-Вилфред разцъфтя късно. На 22 години той направи огромен скок и от нищото стигна до финала на Откритото първенство на Австралия. За повечето наблюдатели, очаровани от мощния сервис, агресивната игра и стила на Мохамед Али, очакванията бяха за още големи финали.



Докато резултатите бяха отлични, постоянно бе на високо ниво, а възможностите бяха пред него, никой не отвори тези магически врати втори път. Контузиите изиграха роля и бяха фактор за това Цонга да не се доближи до най-големите върхове.

Французинът често не издържаше психологически в дългите мачове, а понякога разочароваше тотално в големите моменти. Той е загубил 11 от 23-те финала, в които е участвал. След като загуби финала на Откритото първенство на Австралия от Джокович, Цонга победи Новак в пет от следващите шест мача, сред които и двубой на четвъртфиналите в Мелбърн през 2010 г. Сърбинът обаче стигна до 12 титли от Големия шлем и при следващите им срещи на това ниво постигна шест поредни победи.

Томаш Бердих (31 години)
Място в ранглистата: 10
Най-високо място: 4
Титли: 13
Най-добър резултат на турнир от Големия шлем: 2010 г., финал на "Уимбълдън"

Високият чех завърши в топ 10 за седма поредна година, но отново не успя да направи големия си пробив. Ако това е проблем, мнозина от тенисистите биха искали да го имат.

Бердих е пленителен случай. Той се справя с повечето съперници, но играта му драстично спада във важни моменти срещу най-добрите играчи. Сякаш те разбират, че блъфира. Той има мощен сервис и солидна игра от всички точки на корта, като се движи отлично за тенисист с неговите 196 сантиметра. Всички компоненти за големи успехи са налице. Играта му идва отвътре, но той не използва по най-добрия начин целия корт.



Томаш има 30 финала, но само 13 титли. Чехът пропусна най-големия си шанс, когато загуби на финала на "Уимбълдън" срещу номер 1 в света тогава Надал през 2010 г., след като записа победи над номер 2 Федерер и номер 3 Джокович. Рафа беше в отлична форма, но никой, разполагащ с подобен сервис, не би трябвало да загуби в три сета на трева и да спечели само 12 гейма. Бердих просто се срина под напрежението.

Гаел Монфис (30 години)
Място в ранглистата: 7
Най-високо място: 6
Титли: 6
Най-добър резултат на турнир от Големия шлем: 2008 г., полуфинал на "Ролан Гарос"; 2016 г., полуфинал на US Open

Монфис не само е най-младият от тази група, но и единственият, който всъщност регистрира прогрес през тази година. Това възобнови надеждата, че атлетичният французин ще направи подем в края на кариерата си и ще запише името си в историята на тениса.

Шоумен по душа, Монфис вдига феновете на крака със скоковете си при смач и невероятните топки, които връща. Той обаче може да прави тези фантастични отигравания само ако играе от изключително дефанзивна позиция. Това го оставя на милостта на всеки тенисист с прилични удари. Гаел може просто да не притежава по-целенасочената, дисциплинирана игра, която мнозина считат, че би му донесла по-големи успехи.



Монфис представлява мускули и разтегливост, освен това е изключително бърз. Той обаче е доста чуплив, което множеството контузии показват. Ако няма проблеми с травми, няма причина той да не играе още две или три години в елита на тениса. Ако иска да спечели титла от Шлема обаче, той вероятно ще трябва да направи компромиси по отношение подхода към играта.

Питър Бодо, ESPN