Муту: Валери Божинов трябваше да се развие по-добре

- На първо място много ви благодаря. Това наистина е голямо предизвикателство. За първи път заемам тази позиция, но мисля, че съм подготвен за нея. Знам обаче, че имам още много да се уча. Но тръгвам с надеждата да стана един добър и успешен мениджър в бъдеще.

- Вярно е, минаха почти десет години от последната титла на нашия отбор. Големият проблем, е че клубът мина през много труден период от финансово естество. Но откакто дойде новият собственик – господин Йонут Негоица, с всеки изминал ден Динам“ стъпва по-здраво на краката си. На първо място от финансова гледна точка. Сега нашия приоритет е да подобрим максимално успеваемостта при трансферите като печеливша стратегия за бъдещето. Важното е да изградим силен отбор, който да започне редовно да побеждава.

- Защо? Добър въпрос. Мисля, че не е лошо за румънския футбол да има много силни отбори и конкуренцията да е сериозна. Доколкото имам наблюдение всички държави, с които граничим, минават през трудно финансово време. Факт е - това се отнася за много от румънските клубове. В нашата държава двата гранда са Динамо и Стяуа. Но е добре, че те имат конкуренция от други градове.

- Не съм аз човекът, който трябва да отговори. Всичко е въпрос до менажирането на клубовете. Не знам какво се е случвало там. Неприятно е добри отбори, които скоро са ставали шампиони да изчезват. Трябва всички да застанем рамо до рамо срещу тази лоша тенденция. Налага се да рестартираме и да изградим отново румънския футбол. Не може и не трябва да се случват често подобни неща.

- Същата работа мисля. Това е реакция на събитията, които се случват в нашия и във вашия футбол. Доколкото знам в българския футбол има няколко отбора, които се борят за титлата и предизвикват по-сериозен интерес. Нашите клубове трябва да подобрят стадионите си, да предизвикат феновете отново да идват на мачове. Наложително е да поискаме помощ от правителствата, за да можем да вдигнем маркетинга на друго ниво и съответно качеството на продукта на терена. Нужен ни е професионализъм. Нужно е юношите да се учат от най-добрите, за да станат добри. Трябва във футбола да се въвлечени бивши играчи, защото познават материята. Не само в румънския или в българския футбол, а в балканския и европейския футбол.

- Не е много, казах вече. Политиците трябва да погледнат румънския народ. Да вдигнат нивото на икономиката. Според мен данъците са прекалено високи за футболните клубове. А би трябвало да се облекчат тези, които промотират и влагат пари. Тогава тези бизнесмени ще могат да инвестират значително повече.

- Така е.

- България и Румъния са в едно и също положение не само по отношение на клубовете. Това се отнася и за националните отбори. Имаме нужда от пълно обновяване. Иска ми се да вярвам, че това ще се случи в най-близко бъдеще. Ако продължим да стоим на сегашното положение, ще стане много по-трудно да се върнем толкова силни, колкото ни се иска.

- Ние също опитваме да обръщаме максимално внимание на нашата академия. Знаем колко е важно да отглеждаме футболисти, които цял живот да са верни на Динамо. И в момента има такива таланти, които са в първия отбор. Но е изключително трудно да пуснеш в титулярния тим само млади играчи, защото всички в Динамо чувстваме голямо напрежение от нашите фенове. Ние сами сме се поставили под натиск, защото дълго време не сме шампиони. Трябват ни спешни резултати. Затова опитваме да променим философията си. Налагаме млади футболисти, но бавно. Даваме им време да се адаптират, да се научат какво е да се играе под напрежение. Казах вече - да си в голям клуб трябва да можеш да носиш на голямо напрежение.

- Не съм сигурен дали това ще е решението. Подобна Балканска лига не би имала финансовите постъпления, които получават най-големите клубове в света. Истината е, че не можем да правим големи трансфери. Затова и не можем да се класираме в Шампионската лига. Но ако вървим бавно, стъпка по стъпка и с подкрепата на нашите държави имаме шанс. Всеки ден, тухла по тухла, ние трябва да изградим на ново нашия спорт.  Подчертавам – не само футбола, а и спорта въобще. Трябва да се поканят за тази мисия всички от легендите. За да си помогнем с уроците на миналото при изграждането на по-добро бъдеще.

- Да. С националния отбор. Един път спечелих, един път загубих.

- Мисля, че последният ми мач срещу България беше в Констанца и завършихме 2:2. Беше европейска квалификация за първенството през 2008-а. Това със сигурност е последният ми мач срещу България.

- Повярвайте – наистина не мога да се сетя.

- Разбира се, на първо място ще кажа Христо Стоичков. Винаги когато съм го срещал той се е държал приятелски. Имал съм няколко възможности да поговоря с него и се надявам един ден пак да се срещнем. Видяхме се в Букурещ и използвам това интервю, за да го поканя отново. Имал съм възможност да бъда и съотборник с българин. Играех заедно във Фиорентина с това момче...

- Валери Божинов.

- Да, Валери Божинов. Много забавно момче. Имаше голям талант, но не знам какво прави в момента.

- А, още ли е там? Помня, че веднъж го гледах в Партизан. Съжалявам малко за него. Той можеше да развие по-добре таланта си. Наистина имаше възможност да е велик футболист. Нека да помисля още. Разбира се, много харесвах централния нападател на Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов. Голям голмайстор!

- Бях малък, гледах то пред телевизора вкъщи. Следяхме и двата турнира с братята ми по телевизията. Признавам си, че не помня много. Спомням си обаче, че вашият отбор не бе само Христо Стоичков. Имахте един номер седем...

- Не, той беше страхотен изпълнител на пряк свободни удари.

- О, да. Той имаше невероятен ляв крак. Истински голям футболист. 

- О, аз съм играл с най-добрите в света. Когато бях много малък, бях заедно с бразилеца Роналдо в Интер. Играл съм с Кристиян Виери, с Роби Баджо, с Иван Саморано, с Дидие Дрогба, с Ернан Креспо, с Хаселбенк, с Адриано, с Джилардино, с Лука Тони...

- Да посоча един. Трудно е. Добре – избирам Роналдо, но за съжаление не играх много с него, само няколко месеца. Може би си спомняте, когато се контузи тежко. Беше финал за купата на Италия. Играхме с Интер срещу Лацио в Рим. Бях титуляр в мача. Когато ме смениха, Роналдо влезе на мое място. И се контузи. Много ми беше мъчно за него. Помня как влезе в съблекалнята, облян в сълзи. Крещеше от болка.

- Роналдо.

- Джанлуиджи Буфон. И не защото ми спаси две дузпи. Той единствен го е постигал срещу мен. Първата беше в италианското първенство, а втората на Евро 2008. Водихме на световния шампион Италия с 1:0 благодарение на мой гол. И имах възможност от дузпа да вкарам втори. А накрая те ни изравниха.

- Защото не вкарах тази дузпа срещу Италия. Този Буфон наистина ме влудяваше. Беше много щастливо спасяване. Аз стрелях в средата на вратата, а той първо удари топката с крак, а после и с ръка. Беше една луда дузпа.

- Бях много млад, но въпреки това в първия сезон изиграх 14 мача. В шест от тях бях титуляр. Реших, че е по-разумно да отида в по-малък клуб, за да мога да израстна. Да направя име. И това се оказа правилно. Защото се върнах по-силен. Три пъти ме избраха за най-добрия чуждестранен футболист в италианското първенство. Спечелих две титли с Ювентус. Стигнах до полуфинал в Шампионската лига, с Фиорентина играх полуфинал за Купата на УЕФА.

- Най-голямото е Динамо (Букурещ) срещу Стяуа. Най-горещото. Разбира се, аз го чувствам така, защото съм румънец. Няма да забравя едно дерби, в което бях много млад. Гостувахме на Стяуа и поведохме с мой гол. След това обаче пропуснах дузпа. Копнах топката и тя се удари в горната греда. Луд мач.

- Не, подобни са.

- Когато гледам от трибуните, понякога много се ядосвам. Знам, че не мога да сляза и аз да отиграя дадено положение. Ядосвам се на глупави грешки. Идва ми да изкрещя: „Хайде бе! Какво правиш?“ Но съзнавам, че моето място вече не е на терена. Трябва да си седя горе и само да гледам.

- В много интервюта съм казвал, че той е фалшив човек. Твърдя го. Но това имам предвид само като личност. Не и като треньор. Неговата история говори, че той наистина е голям треньор. За да изясня всичко докрай аз никога не съм имал проблеми с Жозе Моуриньо. Това беше една измишльотина на пресата.

- На първо място смятам, че ФИФА трябва да наложи граници за феърплей, които да ограничат цифроманията!  Преди малко говорихме, че нашите клубове не могат да се сравняват с големите. Ние нямаме шейхове, принцове, крале. Те едва ли не притежават всичките пари на света. Идват готови да си вземат Меси или Кристиано. Готови са да отделят и половин милиард за някой от тях. Затова по-големият проблем е, че ние не притежаваме такива средства и съответно не сме конкурентноспособни. Затова трябва да има феърплей. Всеки трябва да има шанс, а не да е обречен от големите пари.

- Убива ни. Затова и Шампионската лига е за големите кучета, не за нас.

- Огромна лудост.

- Двамата са велики играчи. Понякога предпочитам Меси, понякога Кристиано. Трудно е да определиш кой от двамата е по-големият.

- Да, най-добрият след мен.

- Сега ли? Не знам, наистина не знам. Но така или иначе аз съм най-скъпият румънски футболист.

- Уау... Труден въпрос. Аз съм вкарал в кариерата си повече от 300 гола. Вие припомнихте, че повече от 100 са в Италия. Помня един срещу холандския ПСВ (Айндховен). Играхме четвъртфинал в Лига Европа. Вкарах два в този мач. Но първият беше страхотен. Свободен удар от 35 метра. За мен не беше обичайно да стрелям от такава дистанция. Но този път опитах. Ритнах толкова силно и точно, топката се заби под горната греда. Беше невероятен, но и много щастлив гол. 

- Отлично е. Мисля, че само Хаджи има повече. Може би шест? Попеску също има четири. Голяма гордост е.

- Да, защо не? В момента уча. Вече взех лиценз Б от УЕФА. Мога да съм треньор във втора дивизия. Следващата година ще получа лиценз А, а след това трябва да изчакам малко и да уча за Про лиценз. Още не знам какво ще правя в бъдеще.

- Само да се учат от мен. Да гледат кариерата ми, а да не се занимават с глупостите, които съм правил. Който поиска съвет, винаги ще му го дам. Имам достатъчно опит и с доброто, и с лошото.