Силвана Чаушева си мечтаела за баскетбол

От днес започваме да ви представяме момичетата на волейболната Марица, които тази година донесоха толкова много емоции на Пловдив. След като дублираха титлата си, станаха първият български отбор участник в Шампионската лига, където играха със световния клубен шампион Еджзаджъбашъ ВитрА (Истанбул) и напълниха Колодрума с над 3000 човека. През януари Жълто-сините продължават участието си във втория по сила клубен турнира - този за Купата на ЦЕВ. Първа в списъка е една от най-важните волейболистки на отбора - Силвана Чаушева.

Призвана за баскетбол, но по неволя станала волейболистка. Разбира се, Силвана Чаушева едва ли съжалява, че съдбата и е определила този път. За 5 години тя премина през всички гарнитури в Марица и националния отбор, дори излезе и в чужбина. Сега отново се завърна и е със съществен принос за пълната доминация на маричанки на домашна сцена и успешния им гастрол в евротурнирите. Родена е на 19 май, 1995 г. в Смолян. Израснала е в семейство, в което никой не е спортувал активно. Заради високия си ръст първоначално мечтае да стане баскетболистка, но не е играла професионално по простата причина, че в в родния  град е нямало къде да практикува този спорт. За да спортува, се записва на волейбол, под давлението на приятелки и познати, които отчитат ръста и като предимство. Данните и качествата и не остават незабелязани, докато е в Родопа (Смолян). Искат я от няколко отбора, но тя избира Марица. На 16 години вече е част от Жълто-сините. В Смолян учи две години в икономически техникум, но с пристигането си под тепетата влиза и завършва Спортното училище.

В Марица започва при девойките младша под ръководството на Атанаска Никифорова, но още на следващата година попада в женския представителен тим. Има титли и с младшата, и старшата, като при по-големите с треньор Иван Радичев става шампионка навръх рождения си ден - момент, който се е запечатал в съзнанието на Силвана. Много рано попада и в женския национален отбор - най-напред я вика италианският специалист Марчело Абонданца, след това качествата и оценява и Драган Нешич. През 2015 г. кондиционният треньор на националките я свързва с румънския шампион и участник в Шампионската лига Алба (Блаж), в който е работил. Така още на 20 години Силвана играе волейбол на най-високо европейско ниво. Там остава само един полусезон,  тръгва си след неразбирателство с ръководството. Не искам да се връщам към този период, категорична е Силвана.

След завръщането в първия си клуб 188-сантиметровият диагонал е преквалифициран в посрещач и се чувства още по-добре. В същото време продължава да бъде част от националните гарнитури. Предстои и Световно първенство до 23 години, за което успяхме да се класираме след отказването на Италия.

- Силвана, трудно ли ти беше, когато пристигна в Пловдив едва на 16 години?

- Беше ми много трудно в началото, защото не бях свикнала да живея отделно от семейството си. За пръв път ми се наложи сама да се боря с живота, да живея сама, за всичко да разчитам само и единствено на себе си. Липсваха ми приятелите и семейството. Първите месеци, може би дори цялата година, ми беше много тежко, докато се отпусна и създам нови приятелства в Пловдив.

- Според теб какви са причините проектът Марица да се окаже толкова успешен?

- Той не е от година-две, а от доста повече време. Работи се по всички възможни направления - като се започне от възпитанието, което ни дават в клуба, до развиването на чисто спортно-техническите качества. Смятам, че наистина достигнахме до момента, в който да излезем в Европа и да мерим сили с еталоните в този спорт. Няма какво да се лъжем - нивото в България вече сме го израснали. Колективът се гради в продължение на години, въпреки че всяка година сме с различен състав. Ядрото ни обаче е от 5-6 години. Всяко ново момиче в отбора е добре дошло, стараем се да му помагаме, за да се приспособи по-бързо.

- Пречи ли ви по-слабата конкуренция в родния шампионат?

- Определено пречи. Разликата между това да играеш с Еджзаджъбашъ и отбор от българското първенство е огромна. Едните са на световно ниво, а нашето е доста слабо. Не искам да обиждам нито един отбор у нас, но като цяло нивото ни е под средното.

- Участвала си и си била в топ 3 на конкурса за най-красива волейболистка у нас. Забавно ли ти беше?

- Това бе първият организиран такъв конкурс. Беше нещо различно. Обичам този тип състезания. Модата и красотата са ми увлечения. Затова реших да участвам. Но според мен красотата няма нищо общо със спорта и не може да помогне по никакъв начин.

- Освен по модата, по какво друго се увличаш? Как разпускаш в свободното си време?

- Обичам да излизам с познати, гледам да съм далеч от волейболното пространство, за да се разтоваря. Ходим на кино, на разходки. Все пак е добре човек да намира начини да разнообразява нещото, което прави всеки ден.

- Какви са плановете ти за бъдещето? Мислиш ли за друго поприще или се виждаш изцяло свързана с волейбола?

- Не искам да уча нещо свързано със спорта. Предпочитам да е различно. От малка обичам биологията и химията, дори исках да стана фармацевт и това още ми стои като цел и мечта. Но вероятно ще я постигна, когато спра с волейбола, защото е трудно да се съчетават нещата. В момента съм се отдала само на спорта. Никога не е късно да запишеш и да учиш.

- Гледаш ли отново към чужбина?

- Естествено, че гледам, но не се пренавивам. Сега съм се оставила на течението. В момента давам всичко от себе си, тренирам на максимални обороти, искам да ставам по-добра. Другото ще си дойде на мястото. Не мисля къде ще изляза в чужбина или дали 100 процента това трябва да стане.

- Намираш ли време да се връщаш в Смолян?

- Много рядко, просто не ми остава време. Иначе много обичам родния си град и с удоволствие се връщам там. Чакам с нетърпение поне една свободна седмица, за да го направя.

Георги Анастасов, в. Марица

Следвай ни: