Не дърпайте Лудогорец в калта! Левски - направи го! ЦСКА - влез в групите!

Не дърпайте Лудогорец в калта! Левски - направи го! ЦСКА - влез в групите!

Лудогорец показва, че мечтата български отбор да играе в Европа е напълно осъществима. И при това не на мъка и с невероятен късмет. Има случаи, когато някой се промъква, изригва, хвърля бомба и бързо залязва. Вече е на сто процента ясно, че Лудогорец не е временно явление, някакъв фойерверк в турнирите, а постоянна величина.

Отбор, с който дори и големите вече се съобразяват. С тазгодишния успех “орлите” надскочиха средното ниво в Европа. Както и да се бяха развили събитията в последния кръг, да пребориш отбор като Базел в преките двубои, е сериозно постижение. Всички помним предните години какво се случваше в Швейцария. Мачът с ПСЖ пък бе истинска класика.

След мача в Париж хвалебствията по адрес на Кирил Домусчиев не ме изненадват. Само, че двуличието ми идва в повече. Всички искат да използват момента и да яхнат вълната. Важно е да бъдат в играта нищо, че до скоро са плюли последователно, целенасочено и тенденциозно. Не става дума за критика, защото тя не бива да бъде спестявана, тъй като никой клуб няма полза да живее в заблуда.

Важно е да се казва истината. Най-нормалното нещо е медиите да оставят предразсъдъците настрана и да избягат от фенщината. Какво пречи да дадем Лудогорец за пример щом го заслужава? Както правехме с Левски по времето на Мъри. Така другите ще могат да се учат от тях. Какво лошо има българският шампион да получи признание?

Арсен Венгер го направи. Направиха го ръководството и играчите на ПСЖ и Базел. И не от куртоазия или от нещо друго. Нали знаете, че големите отбори дават по едно рамо на съперника след мача, за да не го обидят, след като здраво са го понатупали. Утешителната награда обикновено е от рода на: “Днешният ни противник в първите няколко минути ни затрудни”. Ако питаш половината футболисти, сигурно няма да ти кажат с кого играят. В този случай обаче Лудогорец получи искренно признание. Представяте ли си, Арсенал официално благодари на “орлите”.     

Във Франция пишат, че Кирил и Георги Домусчиеви са направили революция в българския футбол. Явно чак сега са разбрали истинската сила на Лудогорец. Големите така се отнасят и процедират - обръщат ти внимание, когато им се опълчиш, препречиш пътя и им нарушиш плановете. Щом те прескачат дори без да се засилват, не те броят за жив.

Медиите в Париж са закъснели, защото братя Домусчиеви отдавна направиха революция. Друг е въпросът, че има хора в България, които се правят, че не го забелязват. Началото на поврата сложиха с изграждането на модерната тренировъчна база, вложените средства в стадиона и политиката, която налагат. Следват начертания план без никакви отклонения.

Като изключим Бруно Рибейро, няма резки и излишни движения, които да водят до сътресения. Мислите ли, че на Кирил Домусчиев му е било лесно да се моли на Георги Дерменджиев да се върне, след като преди няколко месеца го е изгонил. В името на клуба и успеха той преглътна егото си и сега бере плодовете от правилните си действия.

Изкупи вината си за неуместната треньорска рокада. Така действат добрите ръководители. Не се правят на велики, осъзнават грешката си и взимат мерки. И в този ред на мисли си спомням колко критики отнесе лично от мен Домусчиев за Рибейро.

Усилията за Дерменджиев определено са си заслужавали. Такъв специалист не се среща често в България. Възпитан, ерудиран и подготвен откъдето и да го погледнеш. Но за него стига толкова, тъй като още преди 2-3 години съм казал всичко. Радвам се, че колегите са го разбрали. Добре, че дойде мачът в Париж.

Сигурен съм в едно нещо и никой не е способен да ме разубеди. Без пари нищо не може да се направи. Има обаче още нещо много важно - как се управляват. Ако големите клубове в България искат да успеят, трябва да бъдат водени от крупни бизнесмени, които се занимават с производство. Без значение в каква сфера. Важното е да имат опит и зад гърба си няколко работещи успешно предприятия.  

Не с консултанска дейност или покупко-продажби, защото подобни лица не могат да се похвалят с развитието на даден продукт. По-скоро залагат на контакти, усет, информация, маркетинг и реклама. Целта е да придобият дадена фирма или предприятие в точния момент на добра цена и после да го препродадат. Те не се задържат дълго на едно място, защото следващата сделка чука на вратата. Приличат ми на футболните мениджъри - важно е да има оборот.

Всеки, който се постарае малко повече, ще разбере колко работещи предприятия оглавяват Кирил и Георги Домусчиеви. Дълги години, не само в България, а по целия свят. Сигурен съм, че ще се намерят такива, които ще кажат: “Нали знаем как взимат заводите в България”. Много хора са придобили, но въпросът е къде са стигнали. Хайде да видим обаче колко българи може да ръководят големи заводи в САЩ, Индия, Китай и Италия. Не за ден, два, месец, а дълги години. Успешно, без да трупат борчове и да не плащат заплати.      

Лудогорец успя! Две мнения по въпроса няма, защото резултатите в Европа говорят красноречиво. С тези жестоки пресявки няма случайности. Една година може, но да се задържиш дълго време няма как да стане без правилна работа. Само чакаме и други да го направят. Левски - направи го! ЦСКА - влез в групите и ти! Признавам си, че първите два реда от този абзац ги взех от форума, които са дело на един от нашите читатели, който е публикувал няколко доста смислени изречения. Ето така трябва да се разсъждава. Целта пред останалите клубове в България трябва да бъде да догонят Лудогорец, а не да ги дърпат в калта. Братя Домусчиеви изградиха модела, който има желание, може да го прекопира.

Това не дава гаранция за успех, защото събитията бързо се променят и е нужно да се вземат непрестанно решения. Но със сигурност ще е по-добре, отколкото да се чудат с кого да оправдават собствената си несъстоятелност. Ако Лудогорец беше действал примерно като Левски, това означава, че Джонатан Кафу отдавна нямаше да е в отбора. Изпратен с “почести” и с крупна неустойка. Всички помним първите му месеци в Разград. Ръководството прояви търпение, защото е уверено в преценката си…

Левски и автентичният ЦСКА имат стотици хиляди фенове, които заслужават много повече. Затова действията, усилията и енергията на привържениците на двата клуба и медиите е нужно да бъдат насочени в правилна насока. Задължително е всички да бъдат доста по-взискателни и критични. До момента, в който видим изправени на крака двата гранда. Лично аз искам да видя това, за другите не отговарям. И все още тая надежда за ЦСКА. Лудогорец, Левски и ЦСКА със силно представяне в Европа. Защо не и Берое, Ботев Пд и Локо Пд? Какво ще кажете?

Следвай ни:

Още от БГ Футбол

Виж всички