Тервел Пулев: Няма как да се бия срещу Кубрат

От досегашната си кариера разбрах кой съм. Успях да победя човека в огледалото Тервел Пулев отдавна е прославил името си и е дал достатъчно поводи за гордост на българите. Той е и последният български боксьор, извоювал олимпийски медал за България, след като през 2012 г. се прибра от Лондон с бронз на гърдите. Сега му предстои съвсем ново предизвикателство. Пулев ще се качи на професионалния ринг, където от години се подвизава по-големият му брат Кубрат. Тервел ще дебютира като професионалист в "Нощта на шампионите" на 3 декември в "Арена Армеец" и ще подгрее публиката за големия сблъсък между Кобрата и бившия световен шампион Самюъл Питър.

- Напълно готов ли си вече физически и психически за скока от аматьорския към професионалния бокс?
- Готов съм от много време. Просто имах договор с професионалните серии на AIBA и независимо че те нямаха мачове и организирани зали през 2016 г., така и не ми позволиха да се включа в професионалния бокс. Още миналия декември към мен имаше интерес и предложение от “Зауерланд” да подпиша договор. Отправих запитване до AIBA, но ми отговориха, че искат 20 хил. евро, за да си разтрогна договора предсрочно, който бе до юни месец 2016 г. Така че отдавна бях замислил този скок в професионалния бокс, но тези обвързаности ме забавиха.

- Какво те накара да вземеш това решение?
- Не виждам смисъл и път за мен повече в аматьорския бокс. Постигнах немалко класирания. Също така усетих и типично нашенско отношение към мен през по-голямата част от последния олимпийски цикъл.

- Ясен ли е вече противникът ти за "Нощта на шампионите"?
- Не. За мое съжаление, още не се знае неговото име, но се надявам, че в близките няколко дни ще разберем кой точно ще бъде.

- Какъв съперник искаш? По-добре ли е да бъде по-слаб и по-лесен, или винаги търсиш сблъсъка с най-добрите?
- В моя случай е ясно, че имам опит от аматьорския бокс, и съм доказал какво мога, но в настоящата ситуация трябва тепърва да се адаптирам и уча. В това ново начинание за мен започвам буквално от нулата и трябва да си извървя пътя. Това ще стане, като в началото започна с по-слаби противници и постепенно стигна до срещите с най-добрите.

- При теб вероятно най-ценното е, че брат ти може да ти даде незаменими съвети?
- Да. Разбира се. Ние постоянно коментираме една или друга ситуация и кое и как е най-добре да се случи. С Кубрат от доста години сме се обединили в мнението, че нямам работа в аматьорския бокс. За мен обаче не беше въпрос на желание, а на възможност, както вече казах.

- Има ли шанс след време двамата да се срещнете на ринга? Определено ще бъде много зрелищно и много любопитно за феновете да наблюдават подобна среща между вас двамата.
- Предполагам, че наистина ще бъде много интересно, но аз съм 90 кг, а той е 116 кг. Няма как да се случи. Различни категории са. Както във футбола защитникът и нападателят са два коренно различни поста.

- Все пак двамата сигурно се срещате на ринга по време на тренировки съвсем по братски?
- Да. Случвало се е, но като цяло ние знаем как да се пазим един друг и не ни се получава.

- Няма как човек да не направи връзката между вас и братята Кличко. И двамата влязоха последователно в професионалния бокс и постигнаха много успехи. Смяташ ли, че и братя Пулеви ще направят същото?
- Кубрат вече се доказа на професионалния ринг. Хората вече го познават с това. За себе си мога да кажа, че нямам някакви свръхамбиции. Тепърва трябва да се доказвам. Просто се възползвам от възможността, която имам, след време ще видим.

- Какво всъщност дава професионалният бокс - повече слава, повече пари или нещо друго?
- Що се отнася за парите в този спорт, те идват след популярността. Една среща трябва много да нашуми и всички да говорят за нея, за да бъде добре платена. Да бъде голям мач. Всичко е обвързано. В олимпийския бокс едно голямо първенство може да мине тихомълком и да не се чуе за него.

- Всъщност ти си последният спортист, донесъл олимпийски медал на България по бокс, след като извоюва бронз в Лондон през 2012 г. Съжаляваш ли, че не успя да участваш и на тазгодишната олимпиада в Рио?
- Няма за какво да съжалявам. Освен че имах няколко микротравми, налице беше и силна демотивация, която надделя. Нито аз съм си мислил, че трябва да отида на тази олимпиада, нито БФБ. Това не беше моя цел. Защото, когато си поставя някаква цел, давам всичко от себе си и успявам. Раждането на втория ми син беше основният ми фокус през това лято. Друго не ме е вълнувало.

- Все пак навярно чувството да ти окичат медала на гърдите е страхотно?
- Емоцията е невероятна. Не може да се опише. Може би само друг олимпийски медалист може да го разбере, но наистина е много приятно. Дори не можеш да осъзнаеш какво се случва, когато ти връчват медала. Доста време го осмисляш и разбираш какво си постигнал.

- Наред с победите винаги има и загуби. Като мъж и като спортист как приемаш поражението?
- Загубата не е приятна, разбира се. Погледнато по-философски обаче, загубата ни учи много повече, отколкото победата. Поражението кара човек да поразмисли и да си направи съответните изводи, да потърси грешките си и да се справи с тях.

- Каква всъщност е собствената ти равносметка от годините в аматьорския бокс?
- Научих много неща, но най-важното е, че разбрах кой съм аз. Успях да преодолея себе си. Да победя човека в огледалото. Това е най-трудно. Аматьорският бокс за мен бе едно поприще, което ми помогна да се открия. Също така ми даде немалко популярност в България и ми спечели уважението на хората.

- Твоята половинка Диана подкрепи ли те изцяло в настоящото ти начинание?
- Тя винаги ме подкрепя, но ако трябва да бъда честен, този път бе изненадана. Не очакваше, че ще го направя.

- Диана гледа ли те, когато се биеш, или предпочита да си го спестява?
- Мисля, че повечето жени, които са пряко свързани с конкретния мач - мъжът им е на ринга, не обичат да гледат.

- Двамата сте пример за наистина щастлива двойка.
  - Действително е така. Радвам се, че успяхме да съхраним нашето семейство въпреки всички ангажименти, препятствия и времето, което все не стига. И не позволява да се отдадеш изцяло на човека да себе си. Двамата създадохме добра атмосфера за нашите деца.

- Понякога случва ли се да тренираш лично децата в спортен център "Пулев"?
- Не. Има си треньори, които са ангажирани изцяло с тях. Иначе самият аз тренирам в спортния център. Случвало се е да се включвам само когато видя, че някое дете има нужда от помощ или напътствие.

- Наистина ли вече се готвите да отворите втора такава школа заради огромния интерес?
- Има такава нужда, а и намерение, но въпросът е чисто организационен. Доста е трудно да създадеш едно такова място. Отне ни две години и половина да създадем настоящият център. С оглед на това, че сме доста заети и че освен всичко трябва да обръщам внимание и на собствените си деца, все още не мога да кажа дали и кога ще отворим втора зала. Искам това, което правя, да се случва по най-добрия начин по принцип.

- Радваш ли се, като виждаш, че толкова много деца искат да спортуват?
- Разбира се, но ми прави впечатление, че много от децата на около 14 - 15-годишна възраст нямат двигателна култура и физическо възпитание. Никога не са спортували. Имам чувството, че даже не вземат участие в час по физическо. Нямат никаква координация. Такива наблюдения споделят и другите треньори в центъра. Треньорът по футбол Вихър Данчев от ФК “Елит” казва абсолютно същото. Жена ми е категорична, че и във волейбола е така. Общото ниво на повечето деца в спорта много запада. Преди години от 30 деца в един клас само едно или две не спортуваха. Сега е точно обратното - само едно или две деца спортуват.

- Точно тази негативна тенденция ли се опитвате да преборите във вашата школа?
- Стараем се да организираме процеса. Децата обаче трябва да имат желание. Не можеш да хванеш някого и да му кажеш: "Ето сега с теб ще работим здраво и след десет години ще си в националния отбор." Трябва да има някакъв средно-масов спорт. Ниво, над което да се надгражда и така да се създава конкуренция, за да се продължава още по-нагоре.

- Наскоро се роди вторият ти син - Аспарух. Верен си на семейната традиция и симпатия към имена на великите български ханове. Какво име бихте избрали обаче с жена ти, ако се бяхте сдобили с момиче?
- Обмисляхме и този вариант, разбира се. Честно казано аз дори имах усещането, че този път ще е момиче, но в крайна сметка сгреших. Мина време и не си спомням вече какви имена точно бяхме набелязали, но мисля, че бяха по-интернационални - Виктория, Анна...

- Все пак искаш ли да имаш момиче някога?
- Много бих се радвал. За един баща сигурно е невероятно да има момиченце.

- При тази силна семейна обвързаност с бокса, смяташ ли, че е неизбежно и двамата ти сина да изберат ринга пред всичко друго?
- В никакъв случай не влияя на децата си в тази посока. Ето например Калоян ходи на футбол и играе в мачове от детските лиги. Тренира три пъти в седмицата само това и нищо друго. Нямам някакви болни амбиции да продължат семейната традиция в бокса, но не се знае. Може би пък Аспарух може да има такъв интерес, но засега е много малък. В никакъв случай няма да му даваме тон и такъв тип посока в живота.

- По какво Калоян, който вече е доста по-голям, прилича на теб?
- Визуално прилича повече на майка си, но характерът му е същият като моя. И той като мен е инат и има особен нрав. - Кои са най-важните житейски уроци, които искаш да предадеш на децата си? - Да бъдат борбени. Да се уважават. Да бъдат хора. Много държа да им предавам това, на което съм бил научен аз, естествено, с мои малки, лични промени.

"168 часа"