Вътрешният халф Емил Мартинов (24 г.) се утвърди като основна част от състава на Славия през последните два сезона. Той е юноша на “белите”, а в настоящия шампионат се превърна в неизменен титуляр, като е записал 12 мача и 1080 минути на терена. Беше сред стартовите 11 и в двете срещи в Лига Европа срещу Заглембе Любин (1:0 и 0:3). Мартинов даде интервю за вестник "Тема Спорт" преди предстоящия двубой срещу ЦСКА-София. Той отличи силните страни на “армейците”, но в същото време увери, че най-старият столичен клуб има план как да спре съперника.
- Емиле, кога правиш първите си стъпки във футбола и къде?
- Родом съм от София, юноша съм на Славия, като се записах в школата още 6-годишен. Стигнах и до дебют за първия отбор на 17 години срещу Локо София (2:2 на 13 юни 2009 г.). Бях титуляр тогава и записах цял мач. Но след това бях преотстъпван в редица отбори и не успях дълго време да играя за Славия.
- Как се разви кариерата ти в този период?
- Първо бях в Доростол (Силистра) в “Б” група, след това и в Светкавица в “А” група. После пак отидох във втора дивизия - със Сливен, Спартак (Варна) и Оборище (Панагюрище), а през 2014 година играх и в Германия. Там отидох по покана на един приятел, той е българин, бяхме заедно в четвърта лига. Не беше много високо нивото, но исках да поддържам форма, тъй като бях без отбор. След това се завърнах в България и от лятото на 2015 година съм в Славия.
- Колко трудно беше в “Б” група? Бил си все в отбори със сериозни организационни и финансови проблеми. Не ти ли се е искало да се откажеш в даден момент?
- Наистина не беше лесно, доста проблеми имаше. В повечето от тези отбори изобщо не даваха никакви пари, а играех в името на футбола. Чак да се откажа, не ми се е искало, защото винаги съм имал огромно желание да бъда на терена. И вярвах, че рано или късно ще потръгнат нещата. С времето се получи точно това. Вече понатрупах повече опит.
- Как се стигна до завръщането ти в Славия?
- Беше неочаквано. Първоначално идеята беше да отида на проби в турски отбор, имаше интерес към мен. Но не се получи, затова се обадих на Владимир Иванов, за да поддържам форма с юношите на Славия. Той им беше треньор. Тогава обаче се наложи да попълня групата на първия отбор за една контрола с гърци. Повика ме Иван Колев, хареса ме, започнах да тренирам редовно, подписах и така продължавам в Славия и до днес.
- Не смяташ ли, че закъсня със завръщането си в "Овча купел"?
- Мисля, че дойде в най-точния момент, защото понатрупах игрова практика и вече се получават по-добре нещата. Трудните моменти в другите отбори се оказаха от полза. Пък и се калява характер в такива лоши условия.
- Какво се промени в Славия между миналия и на стоящия сезон? Защо сега резултатите са по-неубедителни?
- Комплексни са причините. През миналия шампионат бяхме с различни играчи, а сега се дава шанс на по-млади момчета. Има и доста контузии, които влияят. Стиловете на треньорите се различаваха. Бяхме съвсем различен отбор миналия сезон спрямо сега.
- Заслужено ли е мястото на Славия в класирането в този момент?
- В последните месеци дойдоха играчи с повече опит като Николай Димитров и Валери Домовчийски, които определено вдигнаха класата ни. Сега остава да се сработим с тях и когато това стане факт, ще започнем да печелим и по-важни мачове. Ще се получат нещата и ще натрупаме актив, в това съм сигурен. Сега е малко по-трудно, защото не разполагаме с много опит, най-вече в защитата. Братята Христови разполагат с много добри качества за тяхната възраст, но им е нужна още практика на най-високо ниво. Но пък в тази ситуация е добре, че Славия гради за бъдещето. С това се отличаваме от другите клубове.
- Сега имате нов треньор - Владимир Иванов замени Александър Тарханов. Различава ли се работата на двамата наставници?
- Тарханов имаше специфични виждания за футбола. Предпочитаният от него стил се различава от този на почти всички български треньори и на мен лично ми допадаше много. Тарханов искаше да владеем доста топката и да действаме с голяма агресия. До немалка степен същото е и при Владимир Иванов. Той също иска да задържаме кълбото, да контролираме играта и да пресираме по целия терен. Така че има известна приемственост между двамата.
- Изненада ли ви напускането на Тарханов?
- Честно казано, не. Нормално е да предпочете да продължи работа в родината си, още повече в елита. Знаете колко по-добри са условията там, няма база за сравнение. А и той преди това имаше оферта, така че не бих казал, че е било изненада. Тарханов даде много на отбора и можем да сме му благодарни.
- Сега ви предстои мач срещу ЦСКА-София, какво очакваш от този двубой? Като че ли съперникът ви е разколебан с оглед на неубедителните резултати? Ще бъде ли това плюс за вас?
- Не, изобщо. Професионализмът в ЦСКА е на много високо ниво. Ще бъде тежък и интересен мач. Надявам се да вземем нещо от срещата.
- Наясно ли сте със силните и слабите страни на съперника?
- До голяма степен - да. ЦСКА е отбор, който иска да контролира топката, играе бърз футбол, крилата и бековете им са доста качествени играчи. Оттам идват основните опасности. Но ние сме подготвени за съперника. Имаме скрити козове. В момента тренираме определена тактика за двубоя, така че ще изненадаме ЦСКА. В първия кръг също ги затруднихме на "Армията", но тогава не успяхме да си вкараме положенията, въпреки че имахме няколко такива. Сега се надявам мачът да протече по различен начин.
- Би ли описал своя стил на игра?
- Аз съм по-дефанзивен тип футболист, гледам да играя простичко Основната ми цел е да отнема топката и с едно-две докосвания да я подам възможно най-бързо. Избягвам да се включвам много в атака, за да уплътнявам средната зона.
- Колко пъти си играл срещу ЦСКА?
- В мъжкия футбол това ще ми е трети мач. Първият ми двубой беше в Търговище със Светкавица в “А” група, тогава ни победиха с 3:0 (на 2 октомври 2011 г.). И другият беше този сезон - 0:2 на "Армията".
- Кои са футболистите, от които се вдъхновяваш?
- Доста са, но конкретно на моя пост любимец бих казал, че ми е Серхио Бускетс. Той е един от най-добрите в тази зона.