Чавдар Янков вкара победния гол за 2:1 в последния ни официален мач срещу Беларус. Бившият полузащитник на националния тим се разписа на стадион "Васил Левски" в евроквалификация през 2007 година. Той има 50 мача и 5 гола за България в кариерата си. Въпреки че е едва на 32 години, вече не спортува професионално. Тежки контузии го отказват от футбола. Янков сподели пред "България Днес" очакванията си за предстоящия сблъсък с Беларус.
- Чавдаре, следиш ли квалификациите за Мондиал 2018?
- Разбира се, като българин аз също следя мачовете на националния отбор. Сега групата е доста тежка. Аз вече не съм близо до съблекалнята на отбора и гледам ситуацията като фен.
- Има ли фаворит в мача с Беларус?
- Тотално изравнени са силите между двата отбора. Все пак имаме предимството да сме домакини, така че трябва задължително да спечелим мача. Не че ще се заговори за класиране, но е хубаво за самочувствието на отбора след двете тежки загуби от Франция и Швеция. А и дано видим добра игра, защото хората са доста разочаровани напоследък. Може би няма да бъде пълен стадионът. Лесно е да си фен, когато имаме силни играчи и отборът върви. Важното е сега да се покаже подкрепа.
- Очаквани ли бяха тежките загуби от Франция и Швеция?
- Паднахме с доста голове. Ясно е, че Франция са на съвсем друго ниво от нас. Играха финал на европейско първенство. Шведите не са това, което бяха преди години, но и те могат да вкарат гол от нищото. Две поредни тежки загуби неминуемо влияят на психиката на играчите. Всеки в главата го има това нещо, въпросът е да не се мисли за миналите мачове.
- Какви са силните и слабите страни на тези отбори от бившия съветски блок?
- Тези отбора са здрави физически, тичат много. Задружни са и по този начин изравняват силите на терена. В момента футболът е такъв, че вече всеки е научен да играе тактически правилно. Като цяло ние сме по-талантливата нация във футболно отношение.
- Много критики се изливат върху сегашните национали. Ти виждаш ли някаква вина у тях?
- Това е дълга тема, която от години се коментира. Играчите са хората на терена. Когато се случи нещо негативно, критиките винаги са върху тях. Няма какво да се лъжем, в момента нямаме футболисти от някакво високо ниво. Затова трябва да имаме отбор и колектив, който всички да подкрепяме. Друг въпрос е колко време ще се гради.
- Треньорската рокада на Ивайло Петев с Петър Хубчев за добро ли е?
- Нямам кой знае какви впечатления от Петев, не съм бил под негово ръководство. С Хубчев съм работил, знам какво представлява като специалист, на какви неща държи. Според мен промяната е добра.
- Какво си спомняш от победата над Беларус през 2007 година?
- По предварителни планове в този мач аз трябваше да бъда резерва. 4 дни по-рано играхме в Беларус и спечелихме с 2:0, а аз бях наказан за жълти картони. Станислав Ангелов-Пелето игра много силно в средата на терена и той трябваше отново да започне като титуляр, но се разболя. Така се наложи аз да го заместя, направих добър мач, вкарах втория гол. Беше хубава емоция.
- В този мач имаше привилегията да играеш рамо до рамо с играчи като Бербатов, Мартин Петров, Стилиян. По-висока ли беше класата?
- Със сигурност класата на тези трима играчи беше доста по-висока. Имаше и други в националния, които бяха на много високо ниво. Според мен тогава разполагахме с по-добри играчи. На два пъти не успяхме за малко да се класираме на голям форум.
- Тогава останахте трети, но само на точка зад Холандия. Сега едно трето място ще е направо успех.
- Може и така да се каже. Тогава направихме равен с Албания вкъщи и това ни изяде главата. Малко не ни достигна. Сега треньорът трябва да изгради един здрав юмрук, само така може да вземем нещо.
- Кой е най-ценният ти мач за националния отбор?
- Доста хубави двубои сме изиграли. Трудно е да определя само един. Незабравим за мен е мачът с Холандия, в който завършихме 1:1 на Националния стадион. Друг път не сме играли толкова добре, но сме били единни и сме стигали до успеха.
- С какво се занимаваш в момента?
- Вече от две години не играя професионално футбол и повече няма да се връщам на терена. Поддържам форма с приятели за удоволствие на малки вратички. Сега обръщам повече внимание на семейството си. Още от 25-годишен имам голям проблем с коляното и просто нямаше как да продължа повече. Накрая не можех дори да тренирам пълноценно и реших да спра. Имам намерение да работя в сферата на футбола за в бъдеще.
- Има ли горчивина у теб, че толкова рано прекрати кариерата си?
- Разбира се, че я има тази болка. Цял живот съм се занимавал с футбол. Това е нещото, което исках и което можех да правя. Когато на 30 години трябва да спреш, не е приятно. Така е било писано.
- Един Бербатов гони 36, а мечтае да се върне във Висшата лига на Англия.
- Той спокойно може да си играе и на 40. Няма да е проблем за него. Желая му го.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)