Интервюто с Дийни: Затворът ми е големият късмет (част II)

Интервюто с Дийни: Затворът ми е големият късмет (част II)

Трой Дийни вкара в 5-ия си мач за Уолсол – победен гол на гости на Милуол, влизайки като резерва шест минути преди края на мача. Говори с наслада за духа на онзи отбор. Играл е и другарува и днес и с тогавашни ветерани като Майкъл Рикетс и Томи Мууни, и с тогавашни младоци като Скот Дан и Антъни Джерард.

Трите сезона в Уолсол донесоха на Дийни 27 гола и трансфер за 500 000 лири на юг към Уотфорд в Чемпиъншип. Неговите първи 60 мача за „стършелите” видяха едва 5 гола. Както сам призна по-късно за „Уотфорд Обзървър”, стъпката нагоре до седмична заплата 6000 лири му размътила главата. „Доходите ми значително се повишиха на 22 години, та го заиграх тузар. Виках дружките си да излизаме всеки уикенд, защото си мислех: „Те (Уотфорд) ще разберат неминуемо накрая, че не струвам за футбол, и ще се отърват от мен.”.

Любопитно е, че точно когато Дийни започна да се приспособява към живота в Чемпиъншип, се озова в затвора. Той вкара 10 гола във втората половина на втория си сезон, ала около началото на тази силна серия, някъде между попаденията навън срещу Нотингам Форест и у дома срещу Бърнли, пиянски запой в делничен ден с приятелите му завърши със сбиване в 2 часа сутринта.

Той завърши сезон 2011/12 с голове в четири поредни мача, последния от тях – победен в 88-мата минута на домакинството с Мидълзбро. Две седмици по-късно се призна за виновен в нарушаване на обществения ред с насилие. Трите му месеца зад решетките и поставеният от жена му ултиматум се оказали прояснителни.

„Тя щеше да ме напусне. Аз правех обичайното за младите момчета: носех вкъщи добра заплата, излизах с всички дружки, закачах се с момичета и си мислех, че съм голям мъж. А тя ми каза: „Ако те затворят, ще остана до теб, а ако ли не, те напускам.” Синът ми точно бе навършил една годинка и тя ми каза: „Виж, това е то: избери едното или другото!”. За щастие, повтарям „за щастие”, ме затвориха. Тя остана до мен. Грижеше се за всичко у дома, защото не ми плащаха във времето на престой в затвора. Тогава осъзнах кои са истинските ми другари. Аз се грижех за много хора, ала неправилните. Плащах за неща, които те не можеха сами да си позволят, а после, когато бях зад решетките, те не можеха да ми пратят и 20 лири, за да звънна вкъщи. Когато се прибрах, писмата пак се заредиха. Към онзи момент обаче вече се бях стегнал и започнах един по един да отстранявам хора от кръга си и днес той е доста малък. Затова и на постовете ми в социалните мрежи виждате винаги едни и същи хора до мен.”

Изкуплението е по-сложно в действителност, отколкото в холивудските филми. Лесно е човек да се самозаблуждава, че има само лоши хора, добри хора, преоформени хора и безнадеждни хора. Преживелиците на Дийни обрисуват замазаните линии между правилно и грешно, между тогава и сега. „Говоря за това само за да хвърля положителна светлина върху него. Много други хора също са били в затвора, а с някои от тях поддържам връзка.”

Последния път когато Дийни казал това пред журналист, реакцията е била потрес. Защо би рискувал да остане в контакт с пандизчии? „Защото се опитвам да направя така, че те да не се върнат обратно вътре. Не че хвърлям пари по тях или нещо от сорта, но ако мога с нещо мъничко да съм им от помощ, го правя. Вътре те ми казваха: „Ти си идиот. Ние сме тук, защото избрахме да пратим това, това и това, защото и бащите ни са го правили. Това е проблем през поколенията: крали са, обирали са. Ти обаче си в положение да можеш да си помогнеш.”

Те дори се намесили и му помогнали да остане във форма, когато мотивацията му била в застой. „Имаше дни, в които не ми дремеше да ида до фитнесзалата, а те ме юркаха и скачаха на пътеката с мен. Малки неща като това. Първата седмица и половина нямах много пари в сметката, за да купувам неща, затова хората ми даваха храна с думите: „Не, не се тревожи от мисълта да ми върнеш. Върни си главата, върни се в пътя!” А аз си мислех: „Щом те могат да видят потенциала у мен, защо аз не мога?”.”

Има добри и лоши хора в крайните квартали; има добри и лоши хора в затвора; има добро и лошо в един и същи човек. Признавайки грешките си и оставайки позитивни, Дийни смята, че можем да останем на правия път. „Дори в отрицателни ситуации е важно да проектираш положително послание – казва и после обяснява как се е опитал да се справи със загубата на своя баща, дядо и баба, като се е обърнал към пиенето. Без успех. – Не си търся извинения. Стореното-сторено. Можех обаче и да изпадна в самосъжаление и да хвърля кърпата. Не го направих. Получих помощ. Говорих с хора, с които се нуждаех да говоря. Сега това вече е минало, но още го държа близко до себе си, защото зная, че ми трябва само една дива нощ навън, за да се върна към бездната. А някои само чакат това да ми се случи. Много по-трудно е да останеш на правия път отколкото да се върнеш към стария.”

СЛАДКО КАТО „ВИКАРИДЖ РОУД”

Пътят, по който Дийни се е случило да е поел точно сега, е павиран с жълто и златисто. Английската Премиър Лийг е най-богатото първенство в най-бляскавия спорт в света. В първия си опит Трой изведе като капитан Уотфорд до 13-ото място, като оформи впечатляващ тандем с Одион Игало – 32 гола общо за тях във всички състезания.

„Играхме много добре, а и миналия сезон бе на изключенията: Лестър стана шампион, а огромни клубове като Астън Вила и Нюкасъл изпаднаха. Единственият отбор, който ни изработи и в двата мача, беше Тотнъм, а ние след това си казахме: „Мамка му, сега сме изправени срещу големите момчета!”. Предполагам, че бяхме късметлии, особено аз, в турнира за Купата на Англия. Докато бяхме в Чемпиъншип, играехме за купата само срещу големи клубове – Челси и Манчестър Сити по два пъти. Доброто ни представяне срещу тях обаче ни вдъхна огромно самочувствие за момента когато щяхме да се изправим срещу тях след изкачването в елита.”

Колко тежък е футболът в ПЛ за тялото? „Чисто във физически план този в Чемпиъншип е по-силов, но психически нивото в Премиър е нелепо високо. Трябва да си постоянно в кондиция и съсредоточен. Буквално при първата ти грешка другият отбор те наказва с гол.”

Това по естествен път ли се развива като качество, или можеш да се научиш как да се приспособиш? „Трябва да се научиш. Аз винаги съм имал приличен футболен мозък, защото не съм бързак, ала мога да предвидя как ще се развие атаката и така да избягам от съперниците. Някак ми прищраква по-бързо от на тях, ала важното е как се учиш. Ако ме бяхте видели как играя на 19 години, никога не бихте си помислили, че ще правя това, което правя днес. Аз обаче винаги се уча от по-възрастните. Какво прави той, което аз не правя? Добре, отивам и го оттренирам. Днес не бих казал, че съм велик в някой определен елемент, но съм добър в много.”

Дийни се окуражава също от възхода на футболисти, които, като него, са дошли на върховото ниво след престой в по-низшите ешалони. „Тези момчета слизат надолу по веригата, когато ги преотстъпят, вкарват голове и накрая получават възможността си. Хари Кейн например. Той се справи добре при наема си, без да е предизвикал фурори. За хора като мен това е поредната причина да скоча: щом те могат, и аз мога. Просто трябва да получиш шанса си и да имаш нагласата „аз срещу целия свят”.

В лятото на изкачването в Премиър Лийг, Дийни подписа нов договор и обеща да запази Уотфорд в елита („Не вкарах в първите 10 мача, но бях капитан, играех много добре и вършех огромна работа за тима.”). Сега иска да види подобрение. „Веднага щом бяхме в безопасност, мисля, че вкарах пет гола в последните шест срещи. Така че сега манталитетът е друг. Ще се поставя под напрежение, ала трябва да бележа повече, защото се иска повече от Трой Дийни тази година.”

А и Уотфорд залага на това. През лятото клубът отказа оферти на шампиона Лестър в размер на между 25-30 млн. паунда за него и го задържа с нов петгодишен договор. Ако продължи да се подобрява в същия темп, със сигурност ще дойде повиквателната от Англия, нали?

„Твърдо вярвам, въз основа на живота ми и на всичко изговорено досега от нас, че всичко се случва с причина. Ако получа шанса да отида в националния тим, ще го грабна. Бих бил най-гордият човек на света. Не обичам обаче да ходя да говоря наляво-надясно: „Аз трябва да съм в отбора на Англия, защото съм направил това и онова.” Ако се случи, фантастично. Но общо взето моята история е достатъчно добра и каквато е в момента.”

Джеймс Чарлтън, Forever Sports

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички