Пътешествието на Джонатан

“Добре е, когато пътешественикът има крайна цел. Но в края на краищата важно се оказва самото пътешествие”. Това е един от най-популярните и до днес цигати на Ърнест Хемингуей. Нобеловият лауреат и носител на “Пулицър” е бил изключително прав, изричайки тези думи, които важат с пълна сила в не един и два случая, но най-вече в този на Джонатан Симънс. Конкретно с оглед на започналия съвсем скоро нов сезон в НБА.

Кой всъщност е той ли? Просто поредното откритие и една от добавените части в безотказно работещата баскетболна машина, наречена Сан Антонио Спърс. Грег Попович не се нуждае от излишни комплименти, но наистина заслужава всяка добра дума за творението си в щата Тексас, откъдето впрочем е родом и Симънс. Великият баскетболен ум, който често има вид повече на недоволен от живота мъж над средната възраст, отколкото на гениален треньор успява да впрегне в методите си играчи, за които често не сте чували или пък не бихте си представили, че могат да виреят на друго място. Един от най-пресните примери е №17 от настоящия състав на “шпорите”.

Бърз поглед назад в годините показва, че цялата баскетболна кариера на 198-сантиметровият Джонатан е едно дълго пътешествие, което в наистина си струва. Всяка минута в залите, всеки час тренировки и всяка капчица пот – първо в две различни и неособено известни училища, двугодишните колежи Парис Джуниър Колидж и Мидланд Колидж, а след това и елитния университет Хюстън.

След нелош сезон в учебното заведение в родния си град и може би подмамен от възможността за моментална слава под бляскавите прожектори на НБА, гардът решава да опита късмета си в Драфта през 2012 година. Уви, нещата не се получават по негов вкус и името му не попада сред “богоизбраните” 60 таланти, които са избрани в двата кръга на лотарията.

И така стартът на професионалната му кариера е отложен. Все пак идва дългоочакваният момент, макар и далеч от бленуваната територия, носеща съкращението НБА. Симънс е избран в друг Драфт, дебютния такъв на друга трибуквена абревиатура – АБЛ (Американска Баскетболна Лига), за да може да даде начало на истинското, професионалното си баскетболно пътешествие. В отбор с названието Шугър Ленд Леджъндс, където въпреки че доминира със средно 36.5 точки в 16 мача, не успява да се задържи дълго, просто защото 10 от отборите в първенството изпитват огромни финансови неволи и шампионатът така и не завършва.

За да се стигне до есента на 2013 година. През септември сменилият три учебни заведения при колежаните играч плаща такса от $150, за да вземе участие в откритите тренировки на филиала на Сан Антонио Спърс в Лигата за развитие – Остин Торос. Очаквано, гардът впечатлява треньорите и остава в състава, изигравайки 44 мача през сезон 2013/2014.

Добрите му изяви му запазват място и за следващия сезон, когато отборът е преименуван на Спърс, а играчът надали си представя, че Остин е само една малка гара по пътя към големите неща. В един момент той дори е толкова несигурен относно баскетболното си бъдеще, че обмисля вариант, в който да окачи кецовете и да заработи в офис от 9 до 17 часа, за да може да издържа четирите си дъщери у дома в Хюстън. Не го прави и това се отплаща в съвсем близко бъдеще.

Просто отказва да се примири и да каже “не” и не спира да се бори. След още година в Д-Лигата той моделира играта си и добавя допълнителни елементи, трупа самочувствие и всичко придобива смисъл, когато започва да получава минути като плеймейкър и да вижда нещата от друга гледна точка. Последният му сезон на финалното стъпало преди НБА е отличен – 15.2 точки, 4.3 борби, 3.7 асистенции и 1.0 отнети топки са предзнаменование за нещо по-добро, което е точно зад ъгъла.

През лятото на 2015 година играе за Бруклин Нетс в Лятната лига в Орландо, но след покана от страна на Сан Антонио не се поколебава и облича екипа на Спърс за състезанието в Лас Вегас. Там става МVP и само два дни по-късно, в края на юли миналата година получава първия си НБА договор.

В дебютната си кампания под ръководството на Грег Попович изиграва 55 мача и е част от прощалния сезон на Тим Дънкан в професионалния баскетбол. За да се стигне до първия двубой за сезон 2016/2017, в който “шпорите” отнесоха суперотбора на Голдън Стейт Уориърс, а Симънс окончателно се показа на целия баскетболен свят.

Три години след като е играл в полупрофесионална лига, която фалира и по-малко от две години след като е обмислял да се откаже от любимата си игра... Това е пътешествие, което наистина си струва! Пътешествието на Джонатан Симънс.