Добре дошли в света на трансферната корупция (част II)

13 окт 2016 | 13:34
4698
0

Посред всички над милиард изхарчени паундове това лято от клубовете в Премиър Лийг, не предизвика особен интерес пристигането на двама футболисти от неясен клуб от уругуайската Втора дивизия. Седем мача след началото на английското първенство Джонатан Кайери и Херонимо Руйи имат общо 104 изиграни минути, като вратарят отиде под наем в Реал Сосиедад седмици след трансфера си в Манчестър Сити.

Хвърлете един по-близък поглед и историята става по-заплетена. Нито Кайери, преотстъпен в Уест Хам в началото на август, нито Руйи имат и един мач с екипа на Малдонадо – отбор, който играе пред по-малко от 300 зрители на разнебитен стадион в 7-мия по население град в Уругуай.

Подобна е историята и с техния сънародник Ернан Толедо, даден под наем на Фиорентина през лятото, докато бразилският ляв бек Алекс Сандро и парагуаецът Марсело Естигарибиа са вече отдавна забравени на „Естадио Доминго Бургеньо”, след като бяха продадени съответно на Порто и Ювентус през 2011 г. без и едно обличане на екипа на Малдонадо. След 2009 г., когато клубът бе продаден на неидентифицирани чуждестранни инвеститори, той е похарчил почти 28 млн. паунда за играчи, ала така и не успя да се изкачи в първата дивизия, където средните заплати са по около 300 паунда седмично.

Разследване на Блумбърг преди две години стигна до извода, че мистериозните собственици са не кои да е, а англичаните Малкъм Кейн –държател на състезателни коне, и Греъм Шиър – базиран в Лондон адвокат. Те станали съответно президент и вицепрезидент на клуб, който бе притежание на своите членове от 1928 г. насетне. Според разследването двамата купили Малдонадо „като начин да олекотят данъчната тежест върху инвеститори, притежаващи трансферни права на футболисти”.

Собствеността от трето лице (СТЛ) бе забранена в повечето страни към онзи момент, въпреки че ФИФА реагира бавно и не я постави извън закона чак до декември 2014 година. Оттогава насам четири клуба – Сантос, Севиля, белгийският Синт-Трюйден и Твенте – бяха глобени за нарушаване на правилата по СТЛ.

Това дойде година след като пет южноамерикански клуба – уругуайският Институсион Атлетика Суд Америка и аржентинските Кордоба, Индепендиенте, Расинг и Росарио Сентрал – също бяха глобени заради прибягването до т.нар. „мостови трансфери”, при които играч се продава от един клуб на друг през трети, за който никога не играе.

Такива обвинения не бяха пратени към Малдонадо, който „плаща на играчите си в съответствие с договорните задължения и напълно изпълнява всичките си данъчни и други законови изисквания” според изпратен от Кейн имейл към Блумбърг. Там се казва още: „Нашите вложения включват инфраструктура, менажерско и техническо ноухау, медицински и други сгради, както и развитие, трениране и трансфериране на играчи.” Няма и намек за нарушение на нормите на ФИФА по СТЛ от страна на Малдонадо.

Шиър (на снимката горе), част от екипа по трансфера на Карлос Тевес от Уест Хам в Манчестър Юнайтед през 2007 г., бе потърсен от „Гардиън” и обясни, че вече не е на позиция в клуба след оставката си през април 2010 година. Блумбърг и аржентинският вестник „Ла Насион” твърдят, че с клуба е обвързан и Джонатан Барнет – съосновател на една от най-мощните агенции в света Стелар Груп, ала Шиър отрече това.

Самият Барнет, който съпритежава няколко коня с Кейн (вкл. един на име Обуздайсиентусиазма), отрече всякаква връзка с Малдонадо. Твърди се, че Кейн, който остава собственик на клуба след подписаното 15-годишно споразумение през 2009-а, е изгубил пари при вложенията си, след като е изградил тренировъчна база и младежки отбор. Снимки от победата преди седмица над Вийя Тереса показват разнебитен стадион с бетонови стъпала за седалки и шепа привърженици, забелязани по трибуните.

„Имаме объркваща информация по отношение на Депортиво Малдонадо – каза социологът от Флорентинския университет Пипо Русо, който изследва собствеността от трето лице в Южна Америка и отвъд. – Има много материали в медиите за тях, но често те са с различна гледна точка за собствеността на клуба.”

Законодателството в Уругуай позволява на инвеститорите да спестяват до 40% от данъчни разходи в сравнение с Аржентина и Бразилия. Затова играчи могат да подписват договор с клуб от по-долно ниво като Малдонадо и после да бъдат давани под наем на по-голям отбор-участник в Копа Либертадорес с надеждата да бъдат забелязани от голям европейски клуб. През 2013 г., в опит да се спре тази практика, уругуайската федерация увеличи от 4% на 12,5% данъка върху трансфери на играчи, макар че инвеститорите не плащат данък върху общия доход, ако пренасочат прихода към офшорна зона чрез уругуайска компания. За сравнение данъкът върху подобна сделка в Аржентина е 35%.

„Това е най-големият данъчен рай на континента и това има своите последствия във футбола – казва Русо. – Идват много аржентински агенти и бизнесмени, станали собственици на клубове в Уругуай, а и в Чили. В общата рамка на южноамериканския футбол клубовете са притежавани и управлявани така, че да прескачат нормите по СТЛ. Тази генерална тенденция предсказах при въвеждането им от ФИФА. Депортиво Малдонадо бе пионерът в правенето на този тип бизнес.”

Това не е първият път, когато Барнет (първият отляво надясно на снимката) и Стелар Груп са замесвани в схеми за заобикаляне на СТЛ. Холандската национална телевизия NOS пусна репортаж през юли за случаите на четирима млади футболисти, чиито родители са назначени на работа от Стелар като агенти в замяна на подписите на техните синове.

Съдебният казус със Стелар през февруари разкри как бащата на юношата на Фейеноорд Кайл Ебесилио, който се завърна в своята родина в Твенте след трансфер в Арсенал през 2010 г., е станал единственият директор на компанията Куик Стар ООД няколко дни след 16-ия рожден ден на сина си. По сметката на компанията са преведени 40 000 паунда като заем от новите агенти на Кайл.

Подобни компании съществуват за Тимъти Фосу-Менса от Манчестър Юнайтед (Менса Сървисис ООД) и за Джавайро Дилросън (Дилросън Гоулс ООД) и Родни Конголо (Авън Вейл ООД) от Манчестър Сити. Дилросън и Конголо били на по 15 години, когато компаниите са основани. Макар това да е позволено, правилата на ФИФА сочат, че е незаконно играч да подписва договор с агент до навършването на 16 години. И отново няма намек за погазване на нормите. От Стелар твърдят, че все още не им е изплатен заемът от бащата на Ебесилио.

Барнет също така отрече категорично всякаква връзка с трансферите в Англия и на Кайери, и на Руйи. Взет от Бока Хуниорс в началото на 2014 г. от второразредния Ол Бойс, Кайери бе купен от Малдонадо за 12 млн. евро през януари 2016 г., при все че имаше интерес от доста европейски клубове, вкл. Брайтън и Интер. След отиването си в Малдонадо, Кайери почти моментално бе преотстъпен на бразилския Сао Пауло, където вкара 9 гола в 12 мача, и тимът стигна полуфиналите на Либертадорес. Запитан от фен в последния си ден в отбора къде ще е следващата му посока, играчът отговори: „Ще ми се и аз да го знаех.”

Според „Ла Насион” той бил посочен на Малдонадо от Густаво Арибас, който бе назначен за съветник в клуба до декември м.г. и сега оглавява аржентинската Федерална разузнавателна агенция. Смята се, че Уест Хам е платил 4 млн. паунда за едногодишния наем на Кайери с опция за пълното му закупуване срещу още 16 милиона. Клубът чрез свой говорител настоява, че не е задължен да купува и че не е нарушил никакви правила: „Всичко е санкционирано от ФИФА и няма и помен от СТЛ.”

Положението на Руйи е дори по-сложно. Той проби в Естудиантес и бе купен от Малдонадо през 2014 година. След престой под наем миналия сезон в Реал Сосиедад, 24-годишният вратар подписа с Манчестър Сити на 18 юли срещу 4 млн. паунда. Няма и три седмици по-късно баският клуб обяви, че Руйи е подписал договор до 2022 г., но трансферът ще е завършен през януари. Смята се, че Сити има клауза за обратно откупуване срещу 14 млн. евро във всеки от идните три летни трансферни прозореца.

„Сделката бе направена направо с Малдонадо – каза говорител на Сити. – Няма как състезателните права на Руйи да се държат от трето лице. В миналото сме вземали играчи със СТЛ, но този случай не е такъв. При нас не става, въпреки че сме чували истории за Малдонадо и трети лица.”

Объркани ли сте? Е, не сте само вие. Един от най-големите скандали, произтекли от разследването на „Дейли Телеграф” за корупция във футбола, е заради коментарите на бившия селекционер на Англия Сам Алардайс колко е лесно да се заобиколят правилата на ФИФА за СТЛ. Големия Сам обясни точно как е сторил това в Уест Хам, когато взе Енер Валенсия от мексиканския Пачука. Съсобственикът на „чуковете” Дейвид Съливан отрече това миналата седмица с думите, че Пачука е държал 100% от състезателните права на екуадореца в момента на сделката: „Сам греши. Той нямаше голямо участие в осъществяването на трансфера, като изключим интереса му към играча. Не сме нарушавали никакви правила по СТЛ.”

Пипо Русо смята, че ФИФА трябва да затвори огромната дупка, ако сериозно иска да преустанови практиката, наречена веднъж от Мишел Платини „форма на робство”. „Според мен нищо всъщност не се е променило. По мое мнение това е същото като битката срещу допинга – твърди Русо. – Когато властите забранят дадена субстанция, науката вече е с две или три стъпки напред. Същото важи и в областта на собствеността от трето лице: когато ФИФА въведе ново правило срещу тази практика, инвеститорите са две или три стъпки напред.”