Добре дошли в света на трансферната корупция (част I)

Младок от клуб в Премиър Лийг предстои да бъде повишен в първия тим. Неговият агент го представлява от 16-ата му годишнина и двамата са близки. Тогава мениджърът информира различен регистриран посредник (официалния термин), че играчът ще се катапултира от седмична заплата няколкостотин паунда до 20 000. Какво друго е казано на посредника, който не представлява младата надежда?

Дан Чапман, адвокат и посредник в спортната правна фирма Фулконтакт, доразказва: „Този мениджър казва: „Ще има нов договор на масата за играча. Това е от огромно значение, защото агентът му ще получи добра сума, но аз искам да дестабилизирам отношенията между играч и агент. Голямата надница на агента вместо при него ще иде при вас.” И тогава новият агент, който никога не е говорил с играча досега в живота си, се замисля за начини за дестабилизиране. Веднъж щом е открито, че двама от членовете на семейството на играча са безработни, им се дават скъпи подаръци с думите „Трябва да убедите момчето си да подпише с този!”, без да се споменава, че това е нарушение на договор. Приключва се със съдебен спор и споразумение.”

Според различни агенти, адвокати, академии и други вътрешни лица от футболната индустрия, говорили с „Гардиън” по време на това разследване, разказаният от Чапман епизод е само един от безбройните, оформили тяхното гледище, че футболът е „ендемично корумпиран”.

Изказа се и тревога, че може да бъде направено повече от ключови актьори като Футболната асоциация, Премиър Лийг, Английската футболна лига, Асоциацията на мениджърите от лигата и Асоциацията на професионалните футболисти. Постоянно в разследването ни се твърдеше, че всички те отказват да поемат отговорност за изкореняването на широко разпространените лоши практики, при все че имат задължението да се грижат за съответните си членове, а и това тяхно бездействие потенциално води до милиони паунди незаконни плащания.

Когато влязохме в контакт с тях, тези органи отрекоха това. ПЛ, АФЛ, АПФ и ФА казаха, че приемат ръководенето на футбола с особена сериозност; АМЛ също като ПЛ и ФА заяви, че „всички основателни обвинения за корупция ще бъдат разследвани бързо и щателно”.

Чапман е сигурен, че ФА може да стори много повече, цитирайки случаи като споменатия с младежа: „Тук може да има граждански дела – нарушение на договор, и криминални – нарушение на нормата на ФА относно плащането на трето лице за сдобиване с клиент. Всеки агент може да ви даде много примери, включително и от нашата агенция. Отиваш в ФА да докладваш, а те ти казват само: „Няма твърдо доказателство, само косвени улики, нищо не можем стори, съжаляваме.”

ФА отрече и това: разследвали всеки случай „при възможност”.

Анди Еванс е адвокат и основател на Свят в действие – агенция за играчи и клубове от 1997 г. насам. Сред клиентите му са Крис Смолинг от Манчестър Юнайтед и Челси. Еванс твърди, че ФА е абдикирала от отговорност през април 2015 г., когато ФИФА прехвърли властта над агентите на различните си асоциации членки.

„ФА отказа да влезе в смислен диалог с когото и да е от страната на агентите – казва той. – А бе получила шанс да регулира, всичко бе в нейните ръце. Можеше да въведе всякакви норми за регулиране на трансферната система и поведение на агентите. Вместо това избра да стори абсолютния минимум и, по-важното, да приеме далеч по-малко регулирана система от действащата преди. Въведе стандартни про-форма документи и махна от себе си всякаква отговорност по следенето на трансферната система. Премахна входния изпит, който бе истинска бариера за навлизането в системата с едва 10% преминаващи кандидати, и отвори вратите за всеки, стига само да ѝ даде сумата от 500 паунда. Няма как да има подобна система за лицензиране в правния, счетоводния, финансовия сектор или в коя и да е професия, ценяща ролята на съветника.

Сега например го има незадоволителното положение, при което ФА не преглежда никой заведен договор между играч и агент, преди да го приеме за действащ. Това не защитава играча от безскрупулни агенти и позволява наличието във всеки един момент на множество споразумения с агенции. Имаше например в летния трансферен прозорец сделка, при която бяха заведени поне седем договора само за един футболист. Това значи, че ФА може да приеме седем едновременни контракта за представляване. Чия е вината за това? Очевидно на играча. Но как може това да е въобще някаква форма на стабилна, функционираща система?”

ФА призна, че множество едновременни договори може да бъдат приемани, но пренасочи отговорността към съответния играч. Освен това посочи към въвеждането на контракти с агенти за максимум от две години действие като доказателство за мисълта за добруването на футболистите.

Доктор Джамбатиста Роси е съавтор на „Спортни агенти и трудови пазари” и лектор в лондонския университет Бъркбек. Той смята, че друг е проблемът от април 2015 г. насам: „Аз обвинявам УЕФА. Тя трябваше да излезе и да каже: „Ние сме най-добрият пример в световния футбол – в управление, прозрачност и прочее, така че нека изготвим предложение за регулация на агентите поне на европейско ниво. А после в Китай, Бразилия и т.н. ще искат да ни следват, защото най-големият трансферен оборот е в Европа.” Има какво да се регулира, ала всеки се дърпа. От европейска гледна точка футболът е конкурентна индустрия – агентите са като всяка друга рекрутираща компания, а тези компании обичайно са регулирани. Един банален пример: ако действате на стоковата борса, ви трябва лиценз, защото ако работите с пари, се изискват почтеност, прозрачност, определено ниво на доверие. От 2006 г. насам всеки казва, че оборотът расте, така че е нелепа липсата на контрол. Това винаги е било така, защото всеки може да прави тези споразумения. Само трябва някой мениджър да поиска да купи играч, за да се намери кой да му каже, че ще му го доведе срещу известна сума „под масата”. Изненадващото е само, че хората все още са шокирани от това.”

Лиз Елън оглавява спортния отдел на правната фирма Мишкон де Рея, съветваща широк спектър клубове, в това число Кардиф Сити, когато преди две години бяха разследвани трансферите при бившия мениджър Малки Макай. ФА обяви през юли 2015 г., че няма да предяви обвинение към Макай.

Елън смята, че е нужна огромна промяна: „Ако свърша нещо в работата си, никога не бих очаквала премия, а във футбола твърде често се смята за естествено да получиш допълнително възнаграждение, ако си изпълниш задълженията – в случая осъществиш сделка. Трябва да има промяна в подхода, защото футболните хора не приемат за нередно това и не виждат жертвата в случая. Те трябва да се страхуват от това да бъдат хванати. Аз се класирах за агент, преди да започна като адвокат, а никога не съм работила като агент, само като адвокат, защото във футболната индустрия намерих твърде корумпирани хора, за да се позволи прозрачна работа. Тази индустрия е толкова извратена, че многото желаещи да си вършат праведно работата агенти биват изтласквани за сметка на мръсно работещите или пък губят играчи, защото родителите са гушнали нещичко под масата. Наскоро например имаше случай на наистина добър агент, независим, който представляваше един от топ талантите в страната, изпращаше му автобиографии и DVD-та от футболисти, от които може да се учи. На ръба на огромна сделка, първата му като професионалист и уговаряна от този агент, от нищото излезе един член на семейството и убеди играча да подпише с друг агент. Няма как да има смисъл в това. А платените на този член на семейството пари идват от клуба, които пари пък идват от джоба на фена.”

Елън си спомня собственика на Кардиф Винсънт Тан да казва, че при доказването на корупцията „губят феновете”. Ако някой харчи милиони за играчи, които не бива да купува, това е за сметка на феновете. „Ръководните тела не искат да дълбаят особено в това, защото знаят, че ще отворят кутията на Пандора. В никоя друга индустрия не можеш да си агент, който работи и за двете страни и му се плаща от двете страни. Това е пак проблем на регулацията. Беше забранено за кратко, после върнато. Защо? Защото ако не се направи позволено, хората пак ще го правят, но под масата. Това не е отговорът! Ако нещо не бива да се прави, просто не бива да го правиш. Агентите на мениджъри не бива да представляват и играчи – трябва да има стриктно разделение. Мога да ви дам куп примери, когато агентът на даден мениджър представлява и половината му отбор.”

Лондонската градска полиция разследва видеоматериалите на „Дейли Телеграф”, поставящи в светлината на прожекторите Сам Алардайс, Джими Флойд Хасълбенк, Ерик Блек, Томи Райт и Хари Реднап. Това, както посочва Тейлър, е в сътрудничество с ФА като „регулатор на футбола”.

Чапман смята, че полицията трябва да е по-активна: „Защо по дяволите ФА не разследва купищата незаконни плащания? Там знаеха, че случаят с младока ще влезе в съда. Защо хора не биват вкарвани в затвора? Докато няма някой зад решетките, тези случаи няма да се възприемат сериозно и ще се решават като досега с парични споразумения.”

Алардайс изгуби работата си като селекционер на Англия, (отчасти) защото предлагаше съвети как да се прескочи проблема със собствеността от трето лице (СТЛ). Тя е забранена, а „Гардиън” постоянно чуваше, че при правилни действия може да мине. Тази практика е норма в Южна Америка, докато в Европа испанските и португалските футболни власти бяха против изкореняването ѝ, станало факт през май 2015 година.

Маркос Мота е експерт по СТЛ, който бе съветник при трансфера на Неймар от Сантос в Барселона през 2013 година. Той бе и адвокат на MSI – компанията, докарала в Уест Хам през август 2006 г. Карлос Тевес и Хавиер Масчерано. Контурите остават размити, тъй като ФИФА позволява на агент определена сума от бъдещ трансфер на клиента му, но не и процент, тъй като това превръща сделката в СТЛ.

„СТЛ е част от футбола, така че нека регулираме това – казва Мота. – Защо да затваряме вратата пред инвеститори? Аферата „Алардайс” показва провала на системата – забраната се провали, не работи. Когато има огромни пари, ти трябва истинска регулация, прозрачност. Когато се опитваш да блокираш даден процес, хората опитват да заобикалят.

СТЛ е търговски и финансов инструмент, използван в Южна Америка от много време. Там нямаме широкия спектър приходи на европейските клубове. Нашите активи са играчите. Най-първият случай, когато европейските клубове влязоха в контакт с идеята за СТЛ, бе при двойната сделка Тевес-Масчерано, в която бях замесен като един от адвокатите на MSI в Бразилия. Сега тази практика е пръсната из цяла Европа от агенти, клубове и инвеститори, но нямаше нищо незаконно – всички тези инструменти бяха използвани в Бразилия при стриктни търговски и данъчни правила.

Имах възможността да съм част от работната група на ФИФА, която накрая забрани СТЛ в световен план. Това стана по време на Мондиал 2014. В последвалите срещи в Швейцария през ноември с.г. имаше разделение в работната група. От нашата страна – на нежелаещите блокиране на СТЛ – аз представлявах Южна Америка, а бяха също Даниел Лоренз от Порто – много добър в работата по тази практика клуб, и президентът на Ла Лига Хавиер Тебас. От другата страна бяха Дейвид Гил от УЕФА и ФИФПро. Тяхната теза се базираше на това, че по този начин се осъществява един вид съвременно робство. Нещо, което бяхме чули и в речта на бившия президент на УЕФА Мишел Платини.

Аз съм спортен адвокат от 1996 г. и съм участвал в трансфери на хора като Роналдо, Робиньо, Роберто Карлош, Неймар, Фернандиньо, близнаците от Манчестър Юнайтед (Рафаел и Фабио да Силва) – над 300 сделки. И неведнъж съм виждал как тези сделки се провалят просто защото играчът не иска да се мести. Тъй че в крайна сметка футболистите имат контрол над кариерите си. Какво съвременно робство?! И после казват, че парите не оставали във футбола. Не остават футбола само заради забраните. Защото ако имате истинска прозрачност и сигурност в СТЛ за инвеститора и той получи голяма възвръщаемост на вложението си, разбира се, че ще реинвестира във футбола.

Според мен проблемът е, че южноамериканските футболисти ставаха все по-скъпи. В Бразилия преди идваха европейски клубове и казваха, че искат моя клиент срещу сума Х милиона, а нуждаещият се от средства местен клуб приемаше офертата и точка. Със СТЛ имаме нови гости на масата – инвеститорите. Така че сега на срещи продаващите клубове вече казват: „Не, не искаме да продаваме този играч за тази сума, защото нея сума вече я имаме на сметката си от този инвеститор. Ще продадем само срещу повече пари.” А това удвоява или утроява цената.”

Мнението на Мота, че цари объркване около СТЛ, е отразено и в тезата, че липсват познания вътре в самата индустрия. Еванс казва: „Силно вярвам, че трябва обучението на агентите да тече постоянно, както е и в правото. Запитайте например огромното мнозинство от новите посредници какви са новите регулации за работни визи и те няма да си имат и представа. Запитайте мнозина за основните постановки на договорното право и няма да могат ви отговори. Има нужда от силна агентска асоциация със специфични търговски правила. Посредниците във футбола получиха позволение да преминат през портата само срещу 500 паунда. ФА го позволи. Всъщност е позор: кое друго управленско тяло би го сторило?

Футболът опитва да се саморегулира. Това не е индустрия, която позволява външно наблюдение. Точно обратното: опитва се да направи всичко, за да остави „отвън” политиците, полицията или когото и да било. От една страна полицията е оставена извън борда, от друга – дали това е приоритет за нея, дали е нещо, което може лесно да следи? Често хората, знаещи какво става, са замесените. Тъй че всеки притежател на доказателство е на практика някой съгрешил, затова е трудно да се съберат твърдите доказателства за дело. В случая с Кардиф например успяхме да издействаме заповед за претърсване и това е единственият досега във футбола. Това стана само защото имахме собственик с желание да се разследва корупцията.

Днес ще видите множество клубове, които съзнават наличието на проблем, а не искат да дълбаят в него и да открият какво се крие отдолу. Клубовете трябва да имат много повече видимост за онова, което служителите му правят. Ако искате истинска прозрачност, това значи всички мениджъри да предоставят всичките си банкови сметки, имейли, телефонни разпечатки, въобще всичко – като начало и отправна точка. Клубовете не биха се осмелили да поискат това и повечето мениджъри не биха се съгласили. Към момента ситуацията е път без изход, хората всъщност не искат да стигнат до дъното на проблема.”

Джейми Джаксън, „Гардиън”

ОЧАКВАЙТЕ ЧАСТ II

Следвай ни: